site.btaТелевизия "Франс 24": Молдова, Грузия и Украйна – как действа Русия, за да се противопостави на НАТО

След като отричаше месеци наред, че иска да нахлуе в Украйна, руският президент Владимир Путин разпореди навлизането на руски войски за, както той се изрази,  поддържане на мира в Донецка и Луганска област - сепаратистки територии, които той призна за независими републики в понеделник вечерта. Въпреки специфичния характер на украинската криза, редица експерти отбелязаха, че действията на Путин спрямо Украйна се вписват към поредицата от други руски военни операции с цел възпрепятстване на каквото и да е сближаване на съседите на Русия със Запада, пише в коментарна статия журналистът Бенжамен Додман от френския телевизионен новинарски канал "Франс 24". Това е стратегия, която се изразява в запазване на влиянието на Москва върху бившите членове на съветския блок, като същевременно се блокира и всякакво ново разширяване на НАТО на изток.

За да постигне това, Кремъл инструментализира от дълго време така наречените замразени конфликти в близост до границите на Русия. Тези замразени конфликти могат да бъдат дефинирани и като ситуации на задънена улица или на статуквото, последвали сблъсъци, след които не е имало никакво политическо решение на възникналата криза. Така например през последните три десетилетия Русия подкрепя в Молдова проруски режим в сепаратисткия регион Приднестровие. А през 2008 г. Русия извърши конвенционална инвазия на Грузия, за да подкрепи сепаратистките правителства на Южна Осетия и Абхазия – два грузински района със значително рускоезично население. Шест години по-късно Русия анексира украинския Крим и започна да подкрепя бунта на проруските сепаратисти в украинския Донбас.

Всеки път страхът от отслабване на руската сфера на влияние доведе до ускоряване на действията на Москва, а пък наличието в гореизброените райони на население от руски произход предоставяше на Кремъл претекст да се намеси, по думите му, в качеството му на защитник на това население. Същата тази логика откриваме сега и спрямо Украйна и по-специално Донбас. В понеделник вечерта в обръщение Путин заяви, без да привежда доказателства, че рускоезичните граждани на Украйна са били жертва на геноцид, посочва авторът на коментара във ''Франс 24".

Новата военна маневра на Путин спрямо Украйна последва месеци на напрежение, по време на които руският президент струпа армията си покрай границите на Украйна, като същевременно остави светът да се губи в догадки какви са намеренията му.  В крайна сметка поредицата от събития показа, че Русия прилага същата стратегия от миналото, стремейки се обаче да не повтаря и минали грешки. Така например през 2008 г. войната между Русия и Грузия избухна в началото на Летните олимпийски игри в Пекин, като тогава това изнерви китайските лидери. Сега  Путин се постара да не допуска същата грешка, изчака края на Зимните олимпийски игри в Пекин и пристъпи към действия в Украйна.

Новата операция на Москва в двата украински района събуди мъчителни спомени у грузинците, които все още са в шок от болезнения провал на страната им пред Русия.  Но ако през 2008 г. войната в Грузия е може и да е изненадала някого, сега действията на Русия бяха предвидими, смята професор Емил Авдалиани от Европейския университет в Тбилиси. "В самата Грузия много хора очакваха да видят как в даден момент Русия ще признае независимостта и на двете сепаратистки територии от Донбас. От около една година беше очевидно, че ще се случи подобно нещо. Москва увеличи финансирането си за така наречените Донецка и Луганска народна републики, предостави руски паспорти, засили нелегално военното си присъствие. Решението на Путин е логичното заключение на този процес”, посочва експертът. Той допълва, че онова, което прави Русия спрямо Украйна, спазва указанията в един установен наръчник за практически действия. А указанията са да се създадат или да се насърчават сепартистки движения, за да се попречи на един съсед да се насочи към западни институции и организации.

Със значителните си етнически малцинства, страните, граничещи с Русия предоставиха плодотворна почва за възникването на конфликти, които после пуснаха корени. Според Москва тези конфликти произхождат от легитимните претенции на Русия за сфера на влияние и от задължението, което Русия казва, че има, да защитава етническите руснаци от чужда агресия. "Русия смята, че историята й дава право на сфера на влияние и не позволява на никой да накърни тази сфера на влияние”, смята Николо Фазола, експерт по руска военна стратегия в Бирмингамския университет. "Русия винаги се е безпокояла от проникването на чуждо влияние, не само във военен или политически смисъл, но и по отношение на културното влияние”, допълва специалистът. "Цветните революции", които доведоха на власт прозападни правителства в Грузия (2003 г.)  и Украйна (2004 г.) бяха възприети от Кремъл като "стратегии на Запада, целящи да отдалечат тези страни от Русия", допълва Фазола.

Тази логика може да обясни защо Русия запазва своето военно присъствие и в Приднестровието в Молдова, където опитите да се наложи румънския език в началото на 90-те години на миналия век срещнаха яростна съпротива от страна на говорещото основно руски език население на региона. Този прецедент тогава – защитата на етническите руснаци – предостави по-късно на Путин модел за оправдаване на неговите намеси и в Грузия, и в Украйна.

"И въпреки че Русия не е признала независимостта на Приднестровието, то тя успя да отслаби суверенитета на Молдова и да замрази нейната западна интеграция в последните 25 години", посочва Ерик Джей Гросман, анализатор към изданието "Коутърли" (Quarterly) на Колежа за военни стратегии към американските сухопътни сили (US Army War College). "Цялата тази несигурност вкара Молдова в една сива геополитическа зона между Изтока и Запада и я превърна и във вектор на корупцията и прането на руски пари", казва експертът.

Грузия и Украйна рискуват също, както и Молдова, да бъдат трайно засмукани в тази същата геополитическа сива зона, да се озоват притиснати между техните аспирации да се присъединят към НАТО и увереността, че Русия няма да ги остави си тръгнат от руската сфера на влияние. А що се касае до сепаратистките територии, признати за независими само от Русия, тяхната съдба зависи изцяло от Москва. "Тези територии не могат да оцелеят сами по себе си, но тяхната уязвимост е в действителност предимство от руска гледна точка, защото тя оправдава постоянното присъствие на Русия на място там ",  казва Николо Фазола. Признавайки двете самопровъзгласили се за републики територии в Донбас, Москва се придържа старателно към наръчника си за действие, смята Фазола. Той припомня, че договорите за приятелство и военна помощ, които Москва сключи сега с така наречените Донецка и Луганска народна републики, са като договорите, сключени с Южна Осетия и Абхазия в Грузия.  Въпросът дали тези самопровъзгласили се републики могат да просперират интересува малко Русия, смята специалистът. "Москва ще  предостави финансова и логистична помощ на тези територии, но в крайна сметка тези територии няма да са нищо повече от средства за реализиране на руските стратегически цели”, обяснява специалистът. "Тук става дума те да бъдат използвани като пионки в постсъветското пространство, като инструменти за контрол на ситуацията на терен”, уверен  е той.

Но остава да се разбере до каква степен Русия може да упражнява контрол. Критици на Кремъл казват, че действията на Путин са втвърдили антируските настроения в Украйна и в Грузия. Русия може да постигне краткосрочните си цели, но тя е изгубила престижа си  и възможността да упражнява мека сила, смята Емил Авдалиани. "Малко хора в Украйна и Грузия биха си помислили сега да се обърнат към Русия в геополитически план. Мисля, че в по-дългосрочен план Русия пропиля предимствата, с които разполагаше дори и след разпадането на СССР", посочва той.

За стратезите на Кремъл обаче недоволството спрямо Русия е цената, която трябва да се плати, за да се спре веднъж завинаги разширяването на НАТО. "Вярно е, че курсът на Русия от 2014 г. спрямо Украйна породи гнева на украинската общественост и легитимира антируската позиция на Киев", казва Николо Фазола. "Но същото това ръководство в Киев си дава ясно сметка, че Русия може най-малкото да влияе силно на неговите политически решения. И колкото и антируско настроено да е правителството в Киев, то трябва да се съобразява с позициите  и действията на Москва", казва специалистът. 

От гледна точна на Запада агресивната стратегия на Русия доведе до очевидна цена, която Москва ще трябва да заплати. Една финансова цена със строгите санкции срещу Русия, които само ще се засилват. Но има и политическа цена – силно влошаване на отношенията със западния фронт, консолидиран от общото възмущение, посочва анализаторът.  Но от гледна точка на Русия анализът на ситуацията е естествено различен, казва Фазола. Според Русия стратегията й е успех, защото целите на Москва са постигнати, а именно да има запазване на руски контрол или най-малкото на руско влияние върху специфични региони в бивши съветски републики. Разбира се нито Грузия, нито пък Украйна са се отказали от амбициите да влязат в НАТО, но де факто присъединяването им към този алианс вече не изглежда като осъществима опция и каквото и да е желанието на двете страни по отношение на членството в НАТО, те просто не могат да го реализират, предупреждава експертът. Същото разсъждение може да се приложи и за НАТО, казва Фазола. "На теория западните сили решават кой ще се присъедини към НАТО, но на практика, те не могат да игнорират Русия", заключава той.