site.btaВойната в Украйна е новата пандемия, казва украинката Людмила Владимирова

Войната в Украйна е новата пандемия след COVID-19, каза за БТА украинката Людмила Владимирова. Тя живее в България от 2008 г., омъжена е за българин и заедно с тяхното дете имат дом в Ловеч. През последните шест дни обаче мислите и сърцето й са насочени само към Украйна, където е другият й син Игор, с неговата съпруга Ирина и 5-годишното им дете Богдан.

Семейството на Игор живее в Киев, където чуват и първите взривове от руската инвазия. Веднага се организират и напускат с кола града. Първоначално са се насочили към град Лвов, но по съвет на Владимирова и съпруга й потеглят за България. „Тръгват за Одеса, но разбират, че вече има взривове там и решават да минат по по-далечен маршрут. Пътували без храна и вода с малкото дете“, разказа Владимирова. След повече от 19 часа стигат на 5 км от границата с Румъния. От там два километра минават за 17 часа. През това време вече е военно положение, има бежанци, които се движат пеш. Накрая се отказват да преминават от там границата, защото има много чакащи автомобили, а с малко дете е трудно. Опитват да влязат в Молдова, но не пускат сина й. Утре (2 март) той ще направи 31 години. Поради здравословни причини е негоден за военна служба, но не може да напусне страната. Съпругата му решава да останат с детето при него, за да са заедно – разделени ще им е по-трудно, посочи Людмила Владимирова.

Сега са в село до границата, където са се подслонили в жилище на приятели. „Засега там е спокойно, но ситуацията се променя. Не само големите, но и малките градове са бомбардирани, навлизат още танкове. Войници щурмуват магазините“, каза украинката. Тя добави, че семейството на сина й има храна в момента, но банките не работят, пари не могат да се изтеглят. Живеят от ден за ден.

Най-големият й страх в момента е да не спре връзката със сина й и семейството му, тъй като има опасност да прекъснат интернет и мобилните комуникации в Украйна.

Тя разказа още, че приятели на сина й не са успели да напуснат Киев и в момента с малки деца са в бомбоубежище. Въпреки влагата и студа, са благодарни, че има къде да се скрият от бомбите. 

„Това е новата пандемия в света, защото се разклащат всички. Когато има страх, много лесно се управлява човекът. Сега започва нова игра. Не знам какво да очакваме“, каза още Владимирова.

Според нея има руснаци, които подкрепят украинците. „Аз мисля, че тези млади момчета руски войници – на 18, 20 години, не искат тази война, как брат срещу брата да застане. Не чувствам гняв към руския народ. Моля за тишина, защото когато човек не знае какво се случва, по-добре да не говори. Моля се за Украйна, за семейството ми, за България, за целия свят. Искам мир“, добави Людмила.

По думите й срещат се и нейни познати от Русия, които подкрепят нападението срещу Украйна, но тя го обяснява с пропагандата в страната. „Всеки вижда нещата по различен начин. Това е политика, а много хора страдат. Мои приятели казват, че ако не са малките им деца и мъжът, и жената ще тръгнат да защитават своята Украйна. Имам приятели, които с голи ръце тръгват към танковете да ги спрат. Много хора правят коктейли „Молотов“, за да се защитават“, разказа украинката.

Според нея сега има голямо обединение на украинския народ, каквото никога не е имало. Прави й впечатление и съпричастността и готовността на българите да помогнат на бежанци от Украйна. „Хора дават вили, къщи, казват, че и електроенергията ще плащат, ще осигуряват храна. Дават безвъзмездно памперси, дрехи, домове си, хотели. Църквите помагат. Никога не съм вярвала, че може да има такава подкрепа“, посочи Владимирова, която си обяснява всичко с това, че народите ни са славянски.

„Украйна няма да е същата след войната, не знаем какви ще са последствията от тази пандемия“, каза украинката. 

Войната отключва пътя към обединението, към духовността, към това всеки ден да благодарим, че сме живи и здрави, защото украинците трябва да оцелеят и телом, и духом, убедена е Людмила Владимирова.