site.btaПосланикът на Словакия у нас Мануел Корчек: На украинските бежанци няма да се налага да ходят в център за убежище

Словакия обяви извънредна ситуация с цел да подготви законодателни промени, така че украинците, които идват у нас, незабавно да имат право на законно пребиваване. То включва разрешение за работа, здравно осигуряване и помощ в материална нужда. Това казва в интервю за БТА словашкият посланик Мануел Корчек.

По думите му кандидатите за пребиваване получават право на толериран престой още на границата, така на украинските бежанци няма да се налага да ходят в център за убежище или център за задържане. Словакия категорично осъжда военната атака срещу Украйна, казва още Корчек. Той припомни, че страната му се присъединява към инициативата за бързо предоставяне на статут на страна кандидатка за членство в ЕС на Украйна.

В интервюто на Даниел Димитров за БТА посланикът говори още за свързаността между народите на България и Словакия, за 70-годишната история на българското среднообразователно училище в Братислава, за възможността български фирми да сътрудничат на автомобилната промишленост в Словакия, която е сред водещите в света.

Мануел Корчек разказва и за ефекта от въвеждането на еврото в Словакия, както и за посещенията на папата, и за добрите практики на страната му в интеграцията на ромското население.

- Г-н посланик, Словакия въведе извънредно положение във връзка с бежанците от Украйна. Какъв е техният брой до момента и каква е позицията на Словакия за конфликта отвъд източните й граници? 

Мануел Корчек: По официални данни на Гранична полиция общият брой на хората, преминали граничните пунктове от Украйна за Словакия, от избухването на конфликта до към 1 март 2022 г. е 54 304 души. Това са не само граждани на Украйна, а от повече от 108 държави, бягащи от войната.  

Правителството на Словашката република обяви извънредната ситуация с цел да подготви законодателни промени, така че украинците, които идват в Словакия, незабавно да имат право на законно пребиваване. То включва разрешение за работа, здравно осигуряване и помощ в материална нужда. Кандидатите за пребиваване получават право на толериран престой още на границата. На украинските бежанци от войната няма да се налага да ходят в център за убежище или център за задържане.

Словакия категорично осъжда военната атака на Руската федерация срещу Украйна. По този начин Руската федерация грубо наруши международното право и принципите на Устава на ООН. Словакия смята това за заплаха за европейската сигурност. Нашата държава дари на Украйна стоки за хуманитарни нужди, както и военно отбранително оборудване, като боеприпаси и авиационен бензин на обща стойност за над 13,5 млн. евро.

В същото време, президентът на Словашката република Зузана Чапутова, както и българският президент Румен Радев, се присъедини към инициативата за бързо предоставяне на статут на страна кандидатка за членство в ЕС на Украйна.

- Свързаността между народите на България и Словакия започва още с делото на братята Кирил и Методий. Можем ли да кажем, че тази духовна връзка е жива и днес?

Мануел Корчек: Да, можем. Ние припомняме завета на светите братя - както религиозно, така и културно, тъй като великоморавската им мисия има голямо значение за нашата история. По-късно територията на Словакия става част от западно политическо и културно пространство, но позоваването на завета на Кирил и Методий при нас е включено даже в Конституцията.

Радвам се, че имахме възможността да представим на българската  общественост изложба от пощенски марки, посветени на наследството на Кирил и Методий по нашите земи. Една от тези марки е създадена в сътрудничество между Чехия, Словакия, България и Ватикана.

-  Като славянски народи българите и словаците имат много общи неща. Какво според Вас ни сближава и какво ни раздалечава?

М. Корчек: Вече споменахме Кирил и Методий, говорим на славянски езици, макар че граматиката ни се различава. В историята има моменти, когато  нашите съдби особено се сближават.

Ако говорим за неотдавнашното минало, нас ни свързва и пътят на трансформация - от планираната икономика към пазарна, от тоталитарна държава към отворено общество. Имахме еднакви амбиции - да станем членове на Европейския съюз и на НАТО. Свързват ни общи амбиции и желания за успех в трансатлантическата общност. 

От човешка гледна точка, България е много популярна туристическа дестинация за словаците. И със сигурност я познаваме добре, не сме си непознати.

-  Да кажем повече за хората и допирните точки между българите и словаците. Вие самият сте тук дълго време. Щастлив ли сте в България, добре ли се чувствате?

М. Корчек: Аз се чувствам много добре тук. За мен е чест да бъда посланик в България. Чувствам се добре тук, заедно с цялото ми семейство. Не мога да кажа, че за нас това е някакъв културен шок. Средата е приятна, хората се стремят да помагат. И наистина тук сме много доволни.

- Вече повече от 70 години в Братислава, с подкрепата на словашките държавни институции, съществува българско среднообразователно училище. Как се поддържа толкова дълга традиция?

М. Корчек: Първо, трябва да отбележим, че в Словакия живее българско малцинство, както и словаците, които са живели в България и след това са се върнали отново в Словакия. 

Българското училище, през цялото време на съществуването си, има  подкрепата на Чехословакия, след това на Словакия като държава. И днес има подкрепата на Министерство на образованието. Заради доброто си реноме, училището е посещавано и от деца, които са със словашка националност. 

Радвам се, че по време на моя мандат като посланик, училището бе посетено от президента Румен Радев и от вицепрезидента Илияна Йотова. Личи си, че има жив интерес и от двете страни българското училище в Братислава да се развива.

- Автомобилната промишленост е една от водещите в Словакия. Има ли интерес от страна на словашки фирми за сътрудничество с български в тази област, както и в други икономически области?

М. Корчек: Така е, Словакия принадлежи към най-големите производители на автомобили на глава от населението в света. Произвеждат се около един милион коли годишно, от много световни марки. Тези автомобили имат нужда от резервни части, а в днешния глобализиран свят  доставките за тях идват от целия свят. И именно тук има пространство за българските фирми. 

Ние знаем, че голяма част от колите в Европа имат поне една част от България.

Разбира се, голямото предизвикателство е електронната мобилност. „Фолксваген“ в Братислава е един от най-големите работодатели в Словакия - с 12 000 служители и още 2 000 - в страната. Има собствена академия, в която обучава служителите си за своите цели и нужди. Например, фирмата "Соитрон", която е словашка, работи и в България.

- България и Словакия могат да бъдат свързани и с проекта за газопровод Eastring. Вижда ли Словакия потенциал за развитието на този проект?

М. Корчек: Този проект все още е на масата, но не е включен към  приоритетните. Виждате, че в газовия отрасъл има една много голяма  динамика - не само в Европа, но в много по-широки граници. Така че засега този въпрос остава отворен.

- Нещото, което вълнува много българи, и което Вие вече сте го преживели, е въвеждането на еврото като основно платежно средство. Какво бихте посъветвали нас, българите, на които това тепърва ни предстои?

М. Корчек: Словакия стана член на еврозоната от 2009 г. и прие тази крачка  като път към желанието да бъде колкото се може повече интегрирана в Европейския съюз, но и за да бъде създадена при нас същата среда, каквато имат високоразвитите държави в ЕС.

За предприемачите това означава опростяване, по-лесна работа в тази среда и в търговията. Няма валутен риск за инвеститорите. По-изгодни са условията за рейтинги, които дават оценка. По-евтини са дълговите услуги.

Има и политически дименсии, защото все пак еврозоната е нещо като ядрото на ЕС.

От десетгодишния ни опит можем да посочим и това, че приемането на еврото увеличава и дипломатическата тежест на дадена държава. И, разбира се, много е удобно да пътувате из Европа, без да се сменя валута.

В случая с България, мисля, че това ще бъде още по-лесно, защото вие имате дългосрочно фиксиран курс на лева спрямо еврото. Общо взето, при приемането на еврото, хората имат опасения за увеличаването на цените. Нашият опит е такъв, че въвеждането на еврото не е причинило нито инфлация, нито увеличаване на цените. 

За десет години, след въвеждане на еврото, инфлацията е била около 1,3 процента. Докато преди приемането на еврото инфлацията е била на ниво около шест процента.

- Това означава ли, че словаците живеят по-добре и стандартът сега им е по-висок?

М. Корчек: Животът е по-сложен и нещата не зависят само от еврото. Зависят от политиката на държавата във всичките икономически области, данъците, финансите. Но все пак, както отбелязах, има големи ползи за предприемачите, както и за пътуванията.

- Миналата година на посещение в Словакия беше Негово светейшество папа Франциск. Какви бяха основните акценти и послания на тази визита?

М. Корчек: За вярващите посещението на папата винаги е голямо събитие. Но може да се каже, че посещение на папата е празник за цялата държава.

Това беше четвърто официално посещение на папа в Словакия. Папа Йоан Павел Втори е посещавал Словакия три пъти. Папа Франциск беше в Словакия четири дни и имаше много богата програма. Имаше няколко речи и обръщения към гражданите, няколко срещи.

Мен особено ме впечатлиха думите му за свободата: "Човек се ражда свободен, за да остане свободен". Той още казва, че без свободата няма истинска човечност, и тази свобода не е автоматична. Призовава ни за отговорност за нашите решения.

Папата беше свързал делото на Кирил и Методий с креативността. Тоест, че свободата не се получава автоматично, а ние трябва да намерим пътищата към нея и да я развиваме. Връзката е, че светите братя, чрез мисията си във Великоморавия и чрез писмеността, разпространяват словото между жителите, което е освобождение. Тяхната креативност е ползвана за освобождаване от невежество.

Папата се изказа силно и относно толерантността. За Словакия бяха важни думите народът да не се разделя, да не се водят културни войни, да бъде подкрепяно доброто, любезността. В този дух, той се срещна с представители на еврейската и с ромската общност, с млади хора, с епископския съвет. Това посещение имаше голямо значение за Словакия.

- Няколко пъти споменахте думата "свобода", която Ви е впечатлила при посещението на папата. Аз, като като журналист, веднага правя асоциация със свободата на словото. И това е една от горещите теми у нас. Как стои въпросът със свободата на словото в Словакия?

М. Корчек: Това е тема, която винаги е актуална. Словакия изживя голям шок през 2019 г., когато се стигна до убийството на млад журналист. Темата е актуална, но напоследък не съм забелязал сериозни оплаквания от журналисти за средата, в която работят.

- Споменахте и за срещата на папата с ромската общност, а Словакия е известна с това, че провежда много успешна политика за интеграция на ромското население. Бихте ли споделили за някои от успешните подходи в този процес?

М. Корчек: България също има и добър, и лош опит. Мисля, че засега никой няма еднозначна рецепта как маргинализираните групи да бъдат приобщени малко повече към центъра на обществото.

Оказва се, че определяща роля в интеграцията има местното самоуправление.  Когато се намерят подходящи личности, които умеят да се справят с тази тематика, те са способни да придвижат нещата напред и да дадат своя принос към интеграцията. Става дума за реализацията на местни инициативи, които обаче трябва да се осъществяват с помощта на държавата.

Ние имаме едно много познато село - Спишски Хърхов, където общината създава социално предприятие и наема роми на работа. Тази дейност е субсидирана от държавата. Предприятието се занимава с доста широк спектър  от дейности - например, поддържане на зелените площи и помощни строителни дейности.

Този пример беше последван и от други общини. С течение на времето, бяха основани пет подобни общински предприятия.

Държавата обръща внимание и върху  културното развитие на ромската общност - за да нямат чувство на изключеност. Беше издаден ромско-словашки речник. Асистенти от тази общност има в полицията, както и помощници в детските градини. Всичко това наистина е един процес. Надявам се, че ще има все повече подобни успешни практики.

- В началото на нашия разговор споменахте, че България е любима дестинация за много словаци. Но факт е, че миналата година имаше рязък спад на туристите. Само с пандемията ли е свързано това, според Вас?

М. Корчек: Разбира се, че пандемията беше основният проблем. Преди три години имаше по 100 000 словашки туристи в България, а гостуващите в Словакия българи са били около 30 000. 

Важно е да се каже, че преди пандемията имахме директна самолетна връзка. Очакваме тя да бъде възобновена през пролетта на тази година. Така, че се надявам интересът на българите към Словакия да се върне.

Но Словакия има какво да предложи на българските туристи. В Словакия има над сто крепости, замъци и дворци. Един от тях е бил собственост на Сакскобургите, Фердинанд е живял там. Днес този замък е музей, в него има български салон и вещи, съхранени от живота на цар Фердинанд, свързани с неговото пребиваване там. Миналата година имахме възможността да представим този музей тук, в словашкото посолство. 

Искам да обърна внимание и върху една нова забележителност - през юни 2021 г. Съветът на Европа официално сертифицира проект "Кирило-Методиевски културен маршрут", който има за цел да запази и разпространи наследството на светите братя Кирил и Методий и техните ученици. Пътят на този маршрут се вие ​​в цяла Европа, включително и Словакия, която представя  паметници и места на нашата територия, свързани с Великоморавия и носещи завета на светите братя. Планираме словашката част от този маршрут да представим официално на българската публика в скоро време. 

- Към края на нашия разговор, бих искал да попитам как стои въпросът с ваксинирането в Словакия и как хората реагират на това? 

М. Корчек: Разбира се, епидемията засегна сериозно и Словакия. Имаше мерки, наложени от правителството, както навсякъде другаде. Държавата подкрепяше здравните заведения, стремеше се да стимулира населението да се ваксинира като път за излизане от пандемията. Приоритет бяха по-възрастните хора. Ваксинацията е на ниво около 55 процента, при възрастните - над 60 години, е по-висока.

Разбира се, при хората вече се проявява умората от ограниченията и промяната на начина на живот. И всеки се надява, че тази година ще е последната.

- И съвсем накрая, нека да обявим какво предстои в посолството като събития. Словашкото посолство в София организира много културни прояви - изложби, представяния на книги, срещи със словашки творци.

М. Корчек: Културните мероприятия са важни за взаимното ни опознаване. Бихме се радвали, ако имаме възможност да представим този културен европейски път "По следите на Кирил и Методий в Словакия". 

През есента бихме искали да направим и Седмица на словашката култура. Освен участието на словашки художници, ще представим и балета от град Кошице. Те имат много интересно творчество - например, обработка на "Хамлет" от Шекспир и спектакъл за жизнения път на Рудолф Нуреев.

Има един словашки режисьор на планинарски филми - Павoл Барабаш, който е доста познат в България. Неговите филми често се прожектират тук. Миналата година показахме изложба на Александър Дубчек, по случай сто години от неговото рождение. Представихме и едни от най-новите словашки филми – на "София филм фест". Надяваме се, да продължим тази линия.  /ДД