site.btaРазнопосочни последици от "Ефекта Украйна"

В предаването "Ке темпо ке фа" на италианската телевизия РАИ 3 всяка седмица актрисата и полемист Лучана Литицето води политико-сатирична рубрика, в която коментира болезнени теми. Миналата неделя тя посвети коментара си на войната в Украйна и във връзка с нея каза, че пандемията не е научила Европа на нищо. През двете години на Ковид-19 в Европа анализатори непрекъснато твърдяха, че е невъзможно вирус от Китай да дойде на стария континент, че е невъзможно заради вирус да бъдат затворени цели страни, че е невъзможно да има втора, трета, четвърта или пета вълна на заразата, че е невъзможно след първа ваксинация да се говори за втора и за трета. Сега същото се е случва и с Украйна. Месеци наред анализатори повтаряха, че е невъзможно Русия да нахлуе в Украйна. "Всеки път, когато анализатори са използвали думата невъзможно винаги нещата са се оказвали свръхвъзможни", заяви Литицето.

По същото време коментиращият в много по-сериозен регистър Стив Роузънбърг от Би Би Си в Москва, също сподели, че е  допускал подобна грешка – да се осланя на невъзможното възможно.  В миналото той си е казвал за Путин, че никога няма да анексира Крим, после, че няма да започне война  в Донбас, после, че няма да започне пълномащабна инвазия в Украйна. "Всеки пък, когато си казвах: Путин никога няма да направи това, той го правеше", признава журналистът. А после допълва "Фразата "Той никога няма да направи това", не е приложима за Путин". След което споделя, че сега си задава във връзка с Путин един неудобен въпрос: "Би ли натиснал Путин ядрения бутон?", без да смее да си отговори.  

И така ''невъзможната" война в Украйна се оказа възможна и ефектът от нея е разнопосочен. Сега се задават въпроси как ще се отрази всичко това на глобалната сигурност, на ядрената безопасност, на цените на горивата, на енергийните доставки, на цените на зърното и хляба. Анализатори от цял свят се опитват да отговорят на въпросите какво ще направи сега Путин, дали всичко се развива, както той е планирал още отначало, или плановете му са се отклонили от първоначалния курс, кога ще спре украинският кошмар, можеше ли да бъде избегнат, кои чужди лидери и организации не успяха да се справят с предотвратяването на войната, кои лидери биха се справили, ако все още бяха на власт и ако бяха призовани да го направят, как ще изглежда Украйна след войната, ако войната свърши, каква ще бъде и Русия след това. И докато анализатори се опитват да отговорят на тези въпроси, войната вече породи някои по-специфични тенденции.

Още в първия ден на инвазията в Украйна Киев съобщи, че сражения се водят в района на АЕЦ Чернобил, където през 1986 г. стана тежката ядрена авария. Още същия ден централата се озова под контрола на руските сили. А след преминаването на руска военна техника по радиоактивната почва там бе отчетено и слабо покачване на радиационния фон в района.  В Украйна има четири действащи централи и 15 работещи реактора. Запорожката АЕЦ е най-голямата такава централа в страната и в Европа. Ръководителят на МААЕ Рафаел Гроси вече предупреди, че има риск от сериозна ядрена злополука при продължаване на боевете в страната, припомня Ройтерс. Тази нощ украински представители казаха, че руските сили са обстрелвали Запорожката АЕЦ, стигнало се е и до пожар в пределите й, който вече е потушен. Заради случилото се украинският президент Володимир Зеленски обвини Москва, че прибягва до ядрен терор, предаде Франс прес. Британският премиер Борис Джонсън призова за спешно заседание на Съвета за сигурност на ООН заради обстрела. А украинският енергиен министър Херман Халушченко дори поиска НАТО да се намеси след съобщенията за обстрел по атомната централа, предаде ДПА.

На 27 февруари Путин постави руските сили за стратегическо възпиране в специален режим на носене на бойно дежурство, съобщи ТАСС. Като причина за това Путин посочи агресивни изказвания от страна на високопоставени представители на НАТО по адрес на Русия. Това веднага бе разтълкувано като разтваряне от Москва на ядреното куфарче и като риск от натискане на ядрения бутон. А в световните агенции, например Франс прес, и в медии, като телевизия "Франс 24", последваха детайлни справки какъв е руският ядрен арсенал. 

Обикновените хора навързаха всички тези информации. И в Италия навързването доведе до завишено търсене на противобомбени бункери, съобщиха италианската телевизия "Ти Джи ком 24" и вестниците "Република" и "Кориере дел Венето". Тревогата би Джулио Кавикиоли, ръководител на фирмата от Мантуа "Минус Енърджи", която е специализирана в изграждане на стандартизирани противобомбени убежища и която е сътрудничила на НАТО и на италианските военновъздушни сили. Според шефа на компанията става дума за напълно необоснована истерия. От началото на войната в Украйна във фирмата се получавали все повече запитвания как могат хората да се сдобият с бункер. В някои от случаите имало конкретни искания за изграждане на бункери под частни вили, като те са били отправени от заможни хора в Северна Италия. Доста запитвания имало и от жители на Рим. От компанията поясняват, че цената за изграждането на подобно съоръжение варира между 50 000 и 90 000 евро, а за построяването му са нужни месеци.

Почти по същото време френският сайт "Слейт", заигравайки се със страховете на хората, реши да публикува катастрофален сценарий какво би станало ако атомна бомба падне върху Париж. За целта авторът на апокалиптичната статия Робен Тютанж е използвал онлайн симулатор, наречен Nukemap, който позволява да се възпроизведе виртуално подобен род експлозия в  който и да е град по света. Симулаторът е показал, че ако центърът на Париж бъде поразен от бомба, подобна на тази, поразила Нагасаки на 9 август през 1945 г., то това ще нанесе щети и смърт на обща площ от 32 квадратни километра. От гледна точка на човешките жертви равносметката ще бъде над 120 000 убити и 310 000 ранени. Журналистът на "Слейт" не се е задоволил обаче с този "скромен" апокалиптичен сценарий, а проверил със симулатора и какво ще стане ако над Париж бъде хвърлена бомба от типа "Цар Бомба" – най мощната ядрена бомба в историята, разработена в СССР,  взривена в атмосферата през октомври 1961 г. над остров Нова земя в Северния ледовит океан. "Цар Бомба" е чудовище, което е 3000 пъти по-мощно от американските бомби, хвърлени в Хирошима и Нагасаки. Ако тя падне върху кметството на Париж, то ще бъдат засегнати общо 8000 квадратни километра, жертвите ще са 6 милиона, а ранените над 2,5 милиона, без да се отчитат трайните последици от радиацията върху още по-голяма площ, предупреди "Слейт". Тези два опустошителни сценария породиха полемика във Франция и много хора разкритикуваха изданието, че насажда необоснован страх в такъв напрегнат момент в Европа. Други казаха, че медиите правят точно онова, което цели Путин, а именно отслабване на демокрациите чрез всяване на страх. Но повечето читатели обърнаха апокалиптичните прогнози на майтап, коментирайки, че така ще се реши проблемът с плъховете във френската столица или че с такава статия цените на недвижимите имоти в Париж, достигнали в последно време до небивали висоти, най-после ще спаднат. Уместна или не, публикацията на "Слейт" показа до какво води "ефектът Украйна".

Отклонение от съвсем друг характер бе регистрирано в Италия преди броени дни. След началото на руската инвазия в Украйна Русия бе подложена не само санкции и затваряне на въздушно пространство, но и на масиран спортен и културен бойкот.  По отношение на културата стана ясно, че за Русия бяха затворени вратите на Евровизия, че руски официални делегации няма да бъдат допуснати до кинофестивала в Кан и до Биеналето на изкуствата във Венеция. Редица културни дейци сами решиха да се откажат от творчески изяви в знак на протест срещу войната, като например екипът, подготвящ участието на Русия в Биеналето във Венеция. Други след като така и не осъдиха войната, бяха отстранени от заеманите позиции, например диригентът Валерий Гергиев. Трети, като оперното сопрано Анна Нетребко, обявиха временно преустановяване на изявите си, но и бяха отстранени и от някои сцени, осъдиха войната, но и се обявиха срещу натиска да бъдат принуждавани творци да обявяват публично политическите си позиции  и да изобличават родната си страна, предаде Франс прес. В разгара на този културен бойкот миланският университет "Бикока" реши да анулира курс за  Достоевски, планиран отдавна. Курсът трябваше да е безплатен и свободен за посещение, трябваше да се фокусира върху романите на руския писател и трябваше да бъде воден от италианския писател Паоло Нори. В Инстаграм силно развълнуваният Нори разказа, че решението за анулиране на курса е било взето от ръководството на университета, за да се избегне какъвто и да е род полемика. "Това е нещо, което не мога да разбера. Днес в Италия си виновен не само, ако си жив руснак, но и ако си мъртъв руснак", заяви Нори. "Тези неща, които се случват днес в Италия, са смешни. Италиански университет, който забранява курс за Достоевски, е нещо, в което не мога да повярвам и в което не искам да вярвам", каза Нори. Това веднага породи полемика в интелектуалните и политическите среди в Италия. Бившият италиански премиер Матео Ренци, който е лидер на партия "Италия Вива", заяви, че да забраниш курс за творчеството на Достоевски като част от мерките срещу Путин, е лудост. А сенатори от антисистемното  "Движение 5 звезди" казаха, че случващото се в Украйна е нещо ужасно, неоправдано и трагично, но срещу него човек не може и не трябва да се бори като цензурира цялата руска култура и един от най-големите писатели и мислители на всички времена, какъвто и Достоевски. Няколко часа след избухването на полемиката ръководството на университета се е свързало с преподавателя и го е информирало, че курсът му ще се състои, но ако в него освен за руски писател се говори и за някои украински писател. Това в крайна сметка накара лектора да оттегли курса си с аргумента, че е специалист по Достоевски, но не познава добре творчеството на украинските писатели, за да може да изнася лекции и за тях. Случилото се повдигна обаче въпроса докъде в създанието на хората трябва да се простира наистина културният бойкот срещу Русия. Дали в знак на протест срещу войната в Украйна, Достоевски, Пушкин, Чехов, Толстой и други руски творци трябва да бъдат низвергнати и с какво ще помогне това за постигане на мир в Украйна.

Третият феномен, дължащ се на "ефекта Украйна", бяха слънчогледите, залели интернет и появили се по протести на редица места по света. В сайтове за изкуство, в разнородни групи в социалните мрежи, сега има изобилие от снимки и рисунки със слънчогледи. А австралийската аналитична компания "Мелтуотър Острелия" констатира, че в последната седмица използването на емоджито на слънчоглед е нараснало с 36 процента. Слънчогледът  е националното цвете на Украйна, страна, която е лидер в производството и износа на слънчогледово семе и слънчогледово олио. Но модата на слънчогледите като символ на протеста срещу руската инвазия се зароди от видео от украинския град Геническ. Там възрастна жена се изправя срещу руски войник и му казва да пъхне слънчогледови семки в джобовете си, та като бъде убит и заровен в земята, от него да поникнат  слънчогледи. Това необичайно проклятие бе излъчено първо по украинския новинарски сайт "Укрейнуърлд" и беше видяно над 8 милиона пъти. После Би Би Си го сподели и оттам тръгна и манията по слънчогледите като символ на протеста, пише изданието "Инсайдър". По стените на посолството на Русия в Лондон бяха залепени рисунки със слънчогледи, по време на протест в Истанбул срещу инвазията в Украйна момичета бяха сложили на главите си корони от слънчогледи, а на други протести демонстранти просто носеха слънчоглед.

Този интерес към украинските слънчогледи обаче изважда наяве друг проблем, породен от войната. Сеитбата на слънчоглед, прибирането на реколтата и производството на олио, а след това и износът на готовата продукция -  всичко това е изложено на риск сега. Ако войната се проточи няколко седмици, може сеитбата да закъснее или дори изобщо да няма такава и оттам целият процес да пострада. Достъпът изобщо до складовите бази за семена и торове, до всичко необходимо за началото на новия сезон за сеене на слънчоглед е изложено на риск от войната. Пътищата са блокирани, компаниите не работят, транспортните артерии между районите на отглеждане на слънчоглед до фабриките за преработка или до експортните терминали също са парализирани от войната, предупреждава специализираният сайт "Си Пи глоубъл". Изданието припомня, че украинският износ на слънчогледово семе съставлява 10 процента от глобалния износ на тази суровина. Над 90 процента от производството на слънчогледово олио в Украйна също е предназначено за износ. Пристанищата за износ на продукцията са Одеса, Днипро, Херсон, Черноморск, Николаев, Южне. Износът е предназначен за ЕС, Индия, Китай, Близкия изток, Северна Африка.  Основни производствени райони са Днепропетровск, Кировград, Харков, Запорожие, Николаев, Луганск, Одеса, Полтава.