site.btaС децата трябва да говорим искрено за войната, но без прекалени емоции и квалификации, съветват психолози 

С децата трябва да говорим искрено за войната, но без прекалени емоции и квалификации. Това съветват психолози относно разговора с децата за ситуацията в Украйна. Специалисти обясниха за БТА, че не само украинските деца, но и тези в България, могат да имат тревожни мисли. Според тях родителите трябва да реагират при промяна в поведението. Ако има въпроси – да се отговори, ако има нежелание да се повдига темата, тогава възрастните не трябва да настояват, посочиха още психолозите.

Възрастните да се информират максимално добре 

Първо нещо е ние да се информираме максимално добре като възрастни и да успеем да си дадем време да подредим мислите си, заяви за БТА Яна Алексиева от асоциация „Родители“. Тя посочи, че трябва предварително да преценим какво бихме казали на детето. „Което и да е дете, няма нужда да бъде лъгано и да не му бъде казвана истината, но информацията трябва  да му бъде поднесена по достатъчно щадящ и съобразителен начин“, каза тя. Алексиева подчертава, че не трябва да бъдем „подробни и плашещи“.

Психологът отбеляза нуждата от спокойствие. „Добре е да внимаваме като възрастни какво говорим пред децата, да не изпадаме в някаква безнадеждност“, аргументира се тя. И посъветва да се търси специализирана помощ при голям уплах у децата и невъзможност за справяне със ситуацията.

Според психолога Цветелина Попова не е задължително детето да се вълнува от войната. „Възможно е то да не проявява интерес или да не осъзнава какво точно се случва. Това не означава, че трябва да го насърчаваме да гледа и да чете тревожни новини. По-добре е да оставим така нещата и да го уверим, че винаги сме на негово разположение за дискусия или за въпроси по темата“, съветва тя. По думите на Попова важно е възрастният да разбере какво знае детето, имайки предвид и многото източници на информация.

Разговорът с най-малките може да бъде иницииран с помощта на истории или чрез рисунки. Времето преди лягане не е подходящо за подобен тип разговори, казва психологът. Ако все пак точно тогава детето заговори по темата, по-добре е да го изслушаме, допълни Попова. Положителният край на разговора обаче е важен, обръща внимание тя.

По-големите деца може да са достигнали до информация в интернет и да са объркани, каза психологът. Възможно е да не я разбират напълно или пък да им е трудно да я разберат, като в такъв случай при разговора възрастният може да поправи информация, която е неточна или неистина, смята специалистът.

Според фондация „Асоциация Анимус“ ключова е бързата и адекватна помощ за бежанците от Украйна. Това ще е решаващо за тяхното психологично благополучие. Те се нуждаят от безопасност, от основни неща за нормален живот – покрив, храна, вода, дрехи. Майките, които са в шок,  могат да имат затруднения да се грижат за децата си, коментират специалистите. От фондацията са категорични, че най-голямата подкрепа трябва да е за децата. „Попаднали на ново място с различен език, те имат нужда от най-голяма подкрепа в успешното справяне с тази промяна. От друга страна децата преодоляват по-лесно травмите, ако са поставени в добронамерена среда, ако общуват и играят с други деца, независимо че са от друга държава“, посочиха от „Анимус“.

От фондацията подчертаха още, че децата наблюдават внимателно възрастните. Страданието е естествена част от живота и за децата е облекчение да виждат как възрастните се справят с него, казаха още специалистите.

Фондацията има над 27 години опит в работата с възрастни и деца, преживели тежки травматични събития. В настоящата ситуация екипът оказва съдействие и за бежанците от Украйна. Специалистите ги съветват да бъдат и внимателни. Не всеки помагащ е добронамерен, трафикът на хора съпътства кризисните миграционни потоци. Бягащите жени, особено младите, които пътуват сами, трябва да са предупредени да внимават, коментираха от „Анимус“.

Тревожните знаци, за които да следим

Децата преживяват вътрешния си свят и ситуациите, в които попадат, чрез играта. Ако в играта има елементи на война, това е начинът на детето да осмисли това, което се случва, коментира Попова. Това не е повод за притеснение, успокоява тя. И съветва - обсъждайте това с детето, като е възможно дори да се включите в неговата игра, за да разберете най-пълно какво се случва във вътрешния му свят. Възможно е детето да изрази своите тревоги в свои рисунки или текстове.

Според Яна Алексиева е възможно детето да се изплаши и да не говори. Може да каже: страх ме е, но може и да не каже, защото не го формулира като емоция,  може да се затвори в себе си, каза тя. Алексиева препоръчва на възрастните да ограничат гледането и слушането на новини, които могат да разтревожат детето или да го превъзбудят. Тя каза, че друга реакция може да е нежеланието да слуша какво му говорим.

От фондация „Анимус“ казаха, че чак когато попаднат на безопасно място, могат да се проявяват характерните за травмата симптоми като силен страх и тревога без причина, объркано мислене, непоследователност в действията, невъзможност да мислят за утрешния ден.

Описаните поведения са следствие на силен шок при травматични събития, поради което не трябват да се приемат като враждебно и неблагодарно отношение, а като нормални психични затруднения на хора, станали свидетели на ужасяващи гледки, обясниха специалистите.

Помагащите трябва да разбират тежките преживявания, да са търпеливи и толерантни, да разбират, че когато човек е в шок, не винаги може да разсъждава трезво, понякога има нужда от помощ, някой да му казва какво да прави или да прави нещата вместо него, посочиха още те.

Доброволците – първите, които усещат страха у бежанците

Децата определено са уплашени, стресирани. Това, което наблюдаваме е, че те се чувствам много неспокойни, сподели за БТА Надежда Рангелова от фондация „За доброто“, която заедно с друга организация - „Отворени врати“, участва в създаването на първия ситуационен център за бежанците от Украйна. В него специално внимание се отделя на децата.

Рангелова смята, че родителите крият от децата си какво точно се случва. „Когато попаднат при нас, децата започват да ни разпитват, опитват се да разберат повече“, посочи тя. И добави, че малките непрекъснато търсят родителите си. „Това, което сме направили, е да им предоставим доколкото можем среда, която е естествена за тях“, каза Рангелова. Две момичета – на 19 г. и 20 г., които също са избягали от войната, помагат в грижите за децата в центъра. Благодарение на липсата на езикова бариера, новодошлите малки бежанци се чувстват по-спокойни.

С няколко други организации бе създаден и Център за дневни грижи, творчество и обучение за децата. Той ще работи всеки ден от понеделник до петък от 9:30 до 17:00 ч. Повече информация за него вижте тук.

„За доброто“ съдейства и за контакти на бежанците с лекари у нас. Рангелова разказа, че жена с доброкачествено образувание на гърдата е получила консултация за операция. Дете със затруднения в говора е било насочено към логопед и психолог. Имало е случай и на бежанец със сърдечен проблем и друг – с диабет.

Според Рангелова най-важното е да се работи за адаптацията на бежанците, особено децата, в нашето общество.

Предизвикайте емпатия, а не омраза

При разговора с децата не трябва да наблягаме на различията или да наслагваме обвинения. Толерантност и подкрепа към украинците са от значение за тяхната адаптация, казват специалистите.

Българските родителите могат да подкрепят децата си в това да общуват, играят и приемат украинските деца, за да се уверят сами, че между тях няма големи различия, въпреки езиковата бариера. По този начин, независимо дали на детската площадка или в училище, украинските деца биха се чувствали подкрепени и приети, посочиха от „Анимус“.

Според психолога Цветелина Попова на детето трябва се обясни, че както то има нужда от дом, семейство, играчки и приятели, така и децата от Украйна имат нуждаят от това. По думите й трябва „да се култивира в него съчувствие към тези деца“ и да се избегне проявата на агресия. Затова, когато формираме представа на детето за войната, се избягват етикетите. Особено етикети като "лоши хора" и "зло". Вместо това е добре да се подхрани съчувствието, коментира психологът.

Подобно мнение изрази и Яна Алексиева. Тя смята, че трябва да се говори и за другата страна в конфликта, за да се обясни, че хората, които живеят в Русия, не са виновни и също имат нужда от подкрепа.

Да покажем на децата, че сме до тях 

Детето трябва да усеща спокойствие у възрастните, подчерта Цветелина Попова. Изключително важно е да уверим детето, че има хора, които работят върху решаването на тази ситуацията, посочи още тя. 

На децата трябва да им дадем опора, че те са до нас. Ние като възрастни се грижим и правим всичко възможно, за да са добре те, обобщи Яна Алексиева.