site.btaИнициативата „Бъдеще с памет“ търси доброволци за преподаване на български език на бежанци от Украйна 

Курсове по български език за бежанци от Украйна организират от инициативата „Бъдеще с памет“. За тази идея и за хуманитарната помощ, която осъществява неправителствената организация, съвместно със сдружението „Мати Украйна“, разказа за БТА доц. доктор Валерия Кардашевска, която е преподавател в Националната академия за театрално и филмово изкуство (НАТФИЗ) „Кръстьо Сарафов“.

По думите на Кардашевска идеята е на едно място да могат да се събират хора от Украйна, да разговарят, да намират подкрепа и помощ. Тя търси повече доброволци, които да се включат като преподаватели по български език. „Всички украинци искат час по-скоро да се върнат в Украйна, но една голяма част от тях споделят, че биха искали поне да могат да благодарят на български език на хората, които помагат и се отзовават на техните нужди“, каза доц. Кардашевска.

Доц. Кардашевска обясни, че до момента офис на бул. „Н. Вапцаров“ в София действа като център за събиране на помощи от всички българи, които биха искали да помогнат. Една част от събраните продукти вече са били изпратени с бусове в западната част на Украйна. Другият център, където се събират храна, дрехи и играчки, се намира на улица „Христо Белчев“ 1. Това е офис на организацията Greenpeace, която също работи съвместно със сдружението „Мати Украйна“.

За съжаление, като че ли не виждаме много добре организирана подкрепа от страна на държавата, коментира преподавателят и добави, че на фона на голямата помощ от големите сърца на българите, липсата на рефлекс и адекватно поведение от страна на отговорните органи са капчици катран в кацата с мед.

Следва цялото интервю:

Доц. Кардашевска, искате да организирате помощ за украинските бежанци. Каква точно е идеята, бихте ли ни разказали? 

-          От самото начало предоставихме нашия офис на булевард „Никола Вапцаров“ 23 като център за събиране на помощи от всички българи, които биха искали да помогнат с хуманитарна помощ бежанците. Една част от продуктите, които успяхме да съберем, бяха изпратени с бусове, които успяха да влязат в западната част на Украйна и вече от там се надяваме да са достигнали до повече нуждаещи се хора. Опитваме се да направим поне първите дни от престоя, от влизането на хората, които бягат от войната, малко по-поносими и да задоволим поне на първо време техните нужди от храна, медикаменти, дрехи и продукти от първа необходимост.

-          Какво предстои?

-          Това, което предвиждаме, е да организираме курсове по български език, тъй като голяма част от тях не са ориентирани. Всички те искат час по-скоро да се върнат в Украйна, но колкото и дълъг да бъде престоят им в България, една голяма част от тях споделят, че биха искали поне да могат да благодарят на български на хората, които помагат и се отзовават на техните нужди. Не трябва да забравяме, че голяма част от семействата, които пристигат тук, са преди всичко жени с деца. Децата са най-уязвими и на голяма част от тях предполагам, че рано или късно ще им се наложи да посетят аптека или болница. Трябва да могат да кажат няколко думи на български, за да могат да са сигурни, че са ги разбрали правилно. Ако успеем и се отзоват повече хора, които знаят руски и украински език и биха им помогнали в тези първи няколко урока по български език, бихме спомогнали това те да се чувстват още по-спокойни, докато са в България и чакат този ужас да приключи. Идеята ми е, ако можем да намерим повече доброволци, които да ми помогнат за организирането на тези курсове. Засега имаме само една жена, която се е ангажирала да преподава на деца и тя ще успее да провежда курсовете, за да могат поне децата да се социализират за времето, в което ще бъдат в България. Ще се опитаме от началото на следващата седмица да организираме тези курсове по български език при нас. Идеята е центърът да стане място, където те ще знаят, че могат да дойдат, да се видят помежду си, да поговорят малко и да се разсеят. Представете си, ако сте в друга страна, където не говорите езика и не познавате почти никого, изведнъж единственото нещо, което ви остава, е по цял ден и по цяла нощ да мислите дали вашите близки в Украйна са живи и какво се случва там. Тоест този кошмар го изживявате, независимо от това, че сте в България. Вярвам, че ние бихме могли поне малко да ги разсеем и да ги накараме да усетят, че животът продължава и има смисъл. 

-          Какви са заявките от страна на украинските граждани? 

-          Това, от което имат най-много нужда, за съжаление, ние не можем да им го дадем. Най-много те искат мир, за да могат да се върнат в страната си, да започнат час по-скоро да възстановяват тези огромни щети, които са нанесени и разбира се, да спре това кръвопролитие. Това е, което те най-много искат. Когато вече са в България, единственото, което искат, е поне на първо време подкрепа и подслон - сигурно място, където да се настанят. Нямат големи претенции и изисквания, дори бих казала, че нямат никакви. Просто имат нужда от стоки от първа необходимост и това, което всички те казват, е „час по-скоро да се върнем в нашите градове, в нашите родни места, за да можем да изграждаме отново страната си“.

-          Как точно ще се случва подкрепата? 

-          Това, което мога да ви кажа, е опитът, който имам от страна на доброволците и на хората, които се отзоваваме на техните нужди и се стараем да им помогнем. Аз седмици наред посрещам в нашия офис хора, които с открити сърца влизат и носят стоки, закупени от тях самите, дрехи и играчки на техните деца и са готови да ги споделят с хора в нужда. За съжаление, като че ли не виждаме много добре организирана подкрепа от страна на държавата. Един пример, който за пореден път показа колко бавно действа нашата система е фактът, за който разбрах само преди два часа. Моя близка позната, ученичка в девети клас, сподели във фейсбук, че сутринта в тролея контрольори са опитали да глобят две украинки, защото не са имали билет в градския транспорт. На опитите на останалите пътуващи в тролея да обяснят, че все пак те са украинки и не са се запознали с реда у нас и едва ли имат и български пари в момента, контролните органи са отговорили „Нас това не ни интересува. Всички, които пътуват в тролея, трябва да имат редовно закупен билет или карта“. Ето тези малки неща на фона на голямата помощ и големите сърца, с които се оказаха болшинството от българи, тези малки недоразумения, показват липса на рефлекс и адекватно поведение от страна на органите, от които това зависи. Тези малки капчици катран в кацата с мед разрушават абсолютно всичко и са способни да зачеркнат всички усилия на огромно мнозинство българи, които в този момент, се отзовават и отвориха своите сърца и къщи, за да ги приемат и подслонят.