site.btaАджерпрес: Реших да остана и да помагам, казва Ана - психолог, бежанец и доброволец от Украйна

Ана е психолог и идва от Украйна и по-специално от Одеса, а случилото в последно време се в държавата й променя живота й. Тя е бежанка като много други украинци, които трябва набързо да напуснат домовете си и страната си.  Иска да стигне до Германия, за да е сигурна, че поне тя и дъщеря й ще избягат от войната, предава агенция Аджерпрес специално за БТА. 

Веднъж преминала границата с Румъния, тя прави различен избор. Остава в Яш. От там всеки ден с помощта на доброволци пътува до бежанския лагер в Скулени. 

Сега тя е един от доброволците, които поздравяват бежанците с топла усмивка, добра дума, чаша чай или кафе, вода. За разлика от други румънски или молдовски доброволци, тя е единствената, която преодолява своите собствени страдания, опитвайки се да облечи страданията на други бежанци, които преминават през Яш, през Румъния на път към други дестинации в Европа. 

„Имам намерение да остана тук. Реших да изчакам в Румъния докато войната в Украйна свърши. Не искам да ходя натам, въпреки че планът предвиждаше да стигна до Германия, тъй като наши роднини бяха тръгнали натам три дни преди нас. Когато пристигнах тук и видях топлината, с която ме посрещнаха, както и нуждаещите се от помощ други украинци, реших да остана. Чувствам се в безопасност и искам да помогна на останалите“, казва Ана.       

Съжалява, че досега не е научила английски език. Езиковата бариера обаче сякаш изчезва с помощта на технологиите. Преди да напусне Украйна синът й, който е на 19 години, сваля приложение на телефона й, с което може да разбира какво казват другите където и да се намира. 

Едно нещо е ясно: „Независимо колко дълго продължи войната и кога свърши, ние ще се върнем в Украйна, дори къщата ни да е бомбардирана. Ако обаче Украйна стане част от Русия, няма за какво да се връщам“, казва жената, докато по лицето й се стичат сълзи.   

От няколко дни тя идва в лагера, създаден близо до граничния пункт в Скулени. Всеки ден влизат няколкостотин украинци, търсещи убежище заради войната. Тя разказва за своите сънародници, пресичащи границата. 

„Бях в Москва и там видях битка между хора, които искат да са свободни, които искат да работят като свободни хора, да поемат отговорност, да променят манталитета. Има и хора обаче, които не искат да поемат отговорност. Те вярват в цар, в управник, който да им казва какво трябва да се направи. (…) Те вярват, че трябва ти и другите да живеете като в Русия, че трябва да млъкнат и да правят каквото вишестоящите кажат. Това е психологията там“, казва Ана. 

(Новина, избрана от Аджерпрес за публикуване от БТА без намеса в текста съгласно договора за сътрудничество между агенциите)