site.btaКонфликтът в Украйна изправя Ливан пред поредната тежка криза

Войната в Украйна изправя пред ново голямо изпитание Ливан, страна, преминала през последните 45 години през поредица много тежки кризи, включително гражданска война. Този път става дума за продоволствената сигурност на държавата.

Последиците от конфликта в Украйна отекнаха по целия свят, но в най-голяма степен това се отнася за бедни страни в криза като Ливан.

Страната разчита за поне 90 процента от вноса си на пшеница и олио на Украйна и Русия, отбелязва „Ал Джазира“. Боевете в Украйна затвориха южните украински пристанища, което на практика спря доставките оттам, а вносът от Русия е възпрепятстван от финансовите санкции срещу Москва.

Всичко това означава, че Ливан разполага по различни оценки със запаси от пшеница само за около месец, което изостря още повече и без това тежката продоволствена ситуация в страната.

Към неволите на Ливан, свързани с войната в Украйна, се прибавя и това, че след руското нахлуване и цената на горивата се повиши значително.

Всички тези обстоятелства задълбочават още повече тежката икономическа криза в страната, пратила над три четвърти от населението под прага на бедност и обезценила от 2019 г. досега местната валута спрямо щатския долар с около 90 процента. Инфлацията при хранителните стоки в Ливан е една от най-високите в света, тъй като цените им се покачиха с 1000 процента.

Правителството търси начини да се справи със създалата се ситуация. По думите пред „Ал Джазира“ на министъра на икономиката и търговията Амин Салам Ливан търси алтернативни източници за внос на пшеница, а като такива тя разглежда страни като Индия, Франция и САЩ.

Президентът на ливанския Синдикат на вносителите на хранителни стоки Хани Бохсали заяви пред Анадолската агенция, че освен тези страни сред възможните алтернативи са и Канада, Австралия, България и Румъния, посочва сайтът „Мидъл ийст монитор“. По думите му досега вносът от Украйна е бил най-изгоден чисто икономически.

Зейна Катиб от бейрутския изследователски център „Триъгълник“ обаче сподели пред „Ал Джазира“, че няма да бъде толкова лесно да бъде заместен импортът от Украйна и Русия. „Мога спокойно да кажа, че руско-украинският конфликт определено се отразява на достъпа до горива и пшеница“, каза тя. „Без ясен стратегически план за попълване на стратегическите запаси на Ливан от зърно няма как да има работещо решение.“

Обстановката е подобна в целия Близък изток, където значителна част от хората страдат от въоръжени конфликти, прокуждане от домовете си и бедност, отбелязва Асошиейтед прес. Украйна и Русия са източник на една трета от световния износ на пшеница и ечемик, на които страните от Близкия изток разчитат, за да изхранват милиони хора със субсидирани от държавата храни като хляба. Русия и Украйна са водещи износители и на други зърнени храни, но и на олио.

Проблемът е, че още преди конфликта в Украйна много хора в Близкия изток и Северна Африка не си дояждаха, а нарушенията в доставките заради войната правят все повече стоки недостъпни или непоносимо скъпи.

„Казано простичко, хората не могат да си позволят храната в това количество и с това качество, от което се нуждаят, като най-голям в това отношение е рискът за страни с въоръжени конфликти и кризи“, каза пред Асошиейтед прес Лама Факих, директор за Близкия изток и Северна Африка в „Хюмън райтс уоч“.

Подобни обстоятелства като галопиращи цени на хранителните стоки в края на 2010 г., в частност на хляба, доведоха до започналите тогава антиправителствени протести в целия Близък изток, станали известни като Арабската пролет, отбеляза на политическа конференция в Доха в неделя директорът на Международния валутен фонд Кристалина Георгиева, цитирана от Асошиейтед прес.

„Когато цените скачат и бедните хора не могат да изхранват семействата си, те ще излязат по улиците“, заяви тя.

За повечето арабски страни, с изключение на износителките на петрол от района на Залива, е характерно това, че те са със слаби икономики, с големи бюджетни дефицити и разчитат на субсидиране на храната и енергоносителите, отбелязва „Файненшъл таймс“.

В случая с Ливан това е поредната изключително тежка криза, през която преминава през последните 45 години.

Между 1975 и 1990 г. в някога процъфтяващата средиземноморска страна избухва кръвопролитна гражданска война, в която се намесват различни външни играчи.

В годините след това през 2006 г. страната стана арена на война между ливанското шиитско движение Хизбула и Израел, а след избухването на гражданския конфликт в съседна Сирия през 2011 г. в страната дойдоха милиони сирийски бежанци, което силно натовари социалната система на Ливан.

В периода 2019 – 2021 г. в страната се разрази и тежка икономическа криза с галопираща инфлация, допълнително подхранвана и от хроничната политическа нестабилност в Ливан.

По силата на така наречения Национален договор от 1943 г. управлението на страната е поделено на конфесионален принцип между основните религиозни деноминации, но политическите елити често са неспособни да преодолеят разногласията помежду си, което води до продължителни управленски кризи и политическа парализа.

На 4 август 2020 г. в пристанището на Бейрут избухна огромен взрив, разрушил големи части от града. Щетите, които той нанесе, имат отношение и към сегашната криза, породена от войната в Украйна, тъй като на пристанището се намираше голяма част от инфраструктурата за посрещане на вноса на страната, включително силози за съхранение на зърно.

Всички тези проблеми чертаят нерадостна перспектива пред Ливан, която на фона на сегашния конфликт в Украйна изглежда още по-мрачна.