site.btaПреподаването на български език на всички деца като майчин затруднява и бежанците от Украйна, смята експертът Огнян Исаев
С децата на бежанците от Украйна отново се сблъскваме с проблема, че нашата образователна система преподава на всички деца български език като майчин, а само за България 20 процента от първокласниците са с друг майчин език. Това коментира за БТА Огнян Исаев, програмен директор във Фондация "Тръст за социална алтернатива".
В момента в България има около 20 хил. деца от Украйна, а едва за стотина от тях има информация, че реално са влезли в българските училища и детски градини, каза Исаев. По думите му, това показва отново, че често държавната подкрепа не стига не само до ромите, но и до най-нуждаещите се и това е по различни причини.
Според Исаев проблем е, че и българските институции администрират документи, които са само на български, няма медиация на живо, която да подпомогне родителите на деца от Украйна.
Ромите от години се сблъскват с проблема, че нашата образователна система не отчита културологичните им особености, както например това става в Германия, каза Исаев. Само за година и половина ромските деца, които отиват в Германия, успяват успешно да се интегрират и да овладеят език, който преди това не са чували. След това успяват да се интегрират и на пазара на труда.
Според Исаев извънредната ситуация в момента може да бъде добър повод да се направят промени в правилници и закони, така че те да обслужват човешките потребности, а не да съществуват сами по себе си. Това, по думите на експерта, е ключово за грижата за хората, а и за просперитета на икономиката ни.
Потърсихме Исаев по повод инициатива на роми от от кв."Изток" в Кюстендил, които събраха и изпратиха дарения за бежанците от Украйна в кризисния център във Варна. Доброволците успяха да съберат четири палета вода, памперси, основни хранителни продукти, варива.
Хората са събрали най-необходимото за бежанците на абсолютно доброволни начала, а техните дарения вече пътуват към Варна.
Ромите в подкрепа на бежанците от Украйна
Ромите знаят какво е да бъдеш третиран несправедливо, реагират със съчувствие, инициативата е в резултат на състраданието, което изпитва голяма част от ромската общност към хората, бягащи от война, разказа Исаев. "Това не е за първи път, когато има подобни катаклизми, обикновено се правят такива кампании - малки и големи, по време на наводненията в Хаити ромската общност отново организира кампания. В момента има и много други инициативи, а хората се самоорганизират, събират храни, финансови средства да подпомагат бягащите от война, включително и от други държави", посочи Исаев.
Оформя се и неформална група между основни ромски организации, които събират подкрепа за роми от Украйна, които в момента са блокирани в Молдова, като над 1000 души не могат да напуснат страната.
По думите на Исаев, по време на пандемията една част от ромските квартали бяха затворени, подкрепата на българската държава не стигаше до най-бедните, а най-бедните в България основно са хора от ромски произход. Тогава голяма част от ромите, които живеят в чужбина, са се самоорганизирали, изпратили са помощи, като такъв тип самоорганизиране за подкрепа не е чуждо или ново в ромската общност, посочи още експертът.
Покрай войната в Украйна и кризата с бежанците, държавата трябва да помисли за стратегически решения за интеграция на уязвимите групи, за да не се получават противоречия в обществото между хората, търсещи подкрепа, защото бягат от война и тези, които от години не са подкрепени в собствената си държава, коментира още Огнян Исаев. Според него кризата е възможност да се намерят работещи решения, а не такива на парче – по проекти и други.
В следващите 10 -15 години всеки пети, който влиза на пазара на труда ще е от ромски произход, според данните на Световната банка
В ромската общност има огромен нереализиран потенциал, заяви Исаев. През 2011 година делът на ромите, завършили средно образование беше 13 процента, а към 2019-а е към 23 процента, имаме с десет процента увеличение, но в същото време средно за страната гражданите със средно образование са над 50 процента, посочи експертът. Той допълни, че по данни на Световната банка в следващите 10-15 години всеки пети, който влиза на пазара на труда у нас ще е от ромски произход.
Попитан как могат да се активират на пазара на труда тези около 360 хиляди безработни от етническите малцинства, за които предупредиха експерти във финалния доклад по партньорски проект на българската Агенция по заетостта, изпълняван съвместно с Европейската комисия (ЕК) и Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР), Исаев каза, че не трябва да се стига до безработица.
Има огромен потенциал в ромската общност по отношение на образованието, каза той. Той смята, че трябва да има систематична подкрепа от държавата, за да могат да бъдат задържани децата в училище. Общността дълги години беше изоставена от държавата, липсваха каквито и да е мерки, включително по политиките за интеграция на ромите, които формално се отчитат, а не се изпълняват, допълни експертът.
По думите на Огнян Исаев, ако искаме да имаме икономика с висока добавена стойност, първо трябва да инвестираме в своя човешки ресурс, да го развием, защото друга работна ръка към този момент в България няма да дойде. Ако ние продължаваме със същата политика, ще изтървем тази работна ръка, защото виждаме какво се случва - Западна Европа изсмуква работна ръка, включително и ромската, хората успешно се реализират там с високи доходи, посочи Исаев.
По думите му децата, отиващи в Западна Европа, са веднага обхванати от детски градини и училища, както с мерки, които търсят отговорност на родителите, така и с такива, които подпомагат финансово семействата със солидна подкрепа да се грижат за своите деца.
В една отворена икономика, каквато е икономиката на Европейския съюз, държавата трябва да се стреми да прилага мерки, които ще задържат всички уязвими групи в страната, така че да имаме икономически просперитет, смята Огнян Исаев.
/РИ/
news.modal.header
news.modal.text