site.btaСтрахът е най-често срещаната емоция в разказите за лични преживявания през различните етапи на кризата, породена от Covid-19

Страхът е най-често срещаната емоция в разказите за лични преживявания през различните етапи на кризата, породена от Covid-19. Това сочат резултатите от изследване, направено по проекта „Социалнопсихологични ефекти на кризата, породена от COVID-19: възприет стрес и динамика на преживяванията", реализиран от Института за изследване на населението и човека при БАН (ИИНЧ). Това информират от ИИНЧ-БАН на интернет страницата си.

Анализ на текстове от 45 ретроспективни календарни интервюта с представители на три различни групи от българското общество показва, че страхът е емоцията, която се среща най-често в разказите на хората за пандемията. Обработеният текстов материал обхваща повече от 220 хиляди думи и включва истории на работещи родители с малки деца, лица с хронични заболявания и хора, изгубили работа по време на кризата, породена от Covid-19.

Участниците в изследването са поканени да споделят лични преживявания, свързани с различни аспекти на своето ежедневие и промените, свързани с противоепидемичните мерки. Събраните данни включват разкази за отражението на пандемията върху професионалния и семейния живот, социалната дейност, здравословното състояние и навици, времето за хоби, спорт, образование, квалификация и др. Всички календарни интервюта са фокусирани върху отделните етапи на кризата през периода от началото на 2020 г. до края на 2021 г. Проведен е тематичен контент анализ, а с помощта на специализиран софтуер е проследено наличието на емоции в речта. За целта екипът на изследването създава специализиран речник, основан на класификацията на емоциите на психолога Карол Изард. Учените формират групи от семантично свързани понятия с помощта на синонимни речници и речници на сродните думи в българския език.

Резултатите показват, че страхът се откроява ясно като доминираща емоция в разказите за пандемията, следван от емоциите интерес, тъга и радост. Любопитни са различията, които се очертават между представителите на трите групи, включени в изследването. При работещите родители, в текстовете по-често присъстват думи, които свидетелстват за радост и интерес. В речта на лица с хронични заболявания се появяват нюанси на гнева, които допълват преобладаващите страх и тъга. В групата на лицата, изгубили работата си, се появяват отвращение и изненада, които изцяло отсъстват или са много слабо представени в другите две групи.

Предстои резултатите от проведените анализи да бъдат представени на международни форуми и да бъдат публикувани в специализирани научни издания. Проектът “Социалнопсихологични ефекти на кризата, породена от COVID-19: възприет стрес и динамика на преживяванията” е реализиран от ИИНЧ-БАН, като средствата за него са по програма “Финансиране на фундаментални научни изследвания по обществени предизвикателства, свързани с пандемията от COVID-19 – 2020 г.” на Фонд “Научни изследвания” на Министерството на образованието и науката.