site.btaРумъния: Мобилизация и „национализация“ в помощ на бежанците от Украйна

Близо 590 000 от около четирите милиона украинци, напуснали родината си след началото на руската инвазия, са влезли до момента в Румъния, сочат официални данни на румънските власти. 

По данни на министерството на вътрешните работи до момента 4328 украинци са подали молби за убежище в Румъния, което ще им осигури ползване на всички права, предвидени в националното законодателство. Правителственият говорител Дан Кърбунару каза преди седмица, че броят на украинците, избрали да останат в Румъния, е около 80 000, от които около 30 000 деца. Заетостта в центровете на Генералния инспекторат за имиграция се движи през последните дни между 75 и 85 процента. Ежедневно в Румъния пристигат по над 8000 украинци.

Министърът на образованието Сорин Къмпяну съобщи, че децата от Украйна в училищна възраст са над 24 000 и по-голямата част от тях искат да продължат образованието си по украинската учебна програма. Има и такива, до момента 1140 деца, които са подали заявления да учат по румънската учебна програма и вече са записани в румънски училища. За останалите се търсят учители и се работи по организация на учебния процес. Частни училища и детски градини, особено тези, в които английският език е застъпен по-силно, бързо започнаха да интегрират украинските деца, които също са учили интензивно английски в родината си. В процеса на преподаване се включиха и учители от Украйна, също бежанци. В държавните образователни институции ефективната интеграция на украинските ученици върви по-трудно заради преподаването на румънски език.

Румъния предостави на украинските бежанци и медицинска помощ, като преди няколко дни здравният министър Александру Рафила съобщи, че над 400 украински граждани са хоспитализирани в болници в страната.

В телефонен разговор тази седмица румънският президент Клаус Йоханис увери украинския си колега Володимир Зеленски, че „Румъния ще продължи да се грижи за всеки украински гражданин, който пристигне в Румъния“. 

„Целият свят видя куража ви“, заяви вицепрезидентката на САЩ Камала Харис при посещението си в Букурещ в средата на март, визирайки мобилизацията в Румъния в помощ на бежанците.

ОТ ПЪРВИЯ ДЕН

Още в първия ден на руското нахлуване, 24 февруари, в Румъния започнаха да пристигат бягащи от войната украинци. Румънските медии преливаха тогава от информации за различни прояви на солидарност и оказване на подкрепа – от посрещане на бежанците с топли напитки и храна на границите, през безплатен превоз - дори до Букурещ (на близо 500 км в южна посока), до безплатно настаняване в частни домове, хотели, пансиони и вили. В първите дни след инвазията все още не бяха организирани мобилни лагери и повечето украински граждани се озоваха в частни домове и хотели. В оказването на помощ се включиха десетки неправителствени организации и стотици доброволци. Тонове хуманитарна помощ поеха по-късно от Румъния към Украйна и към Молдова, която е посрещнала огромен брой бежанци спрямо собственото си население. В североизточния румънски окръг Сучава бе създаден хуманитарен логистичен център с подкрепата на Европейската комисия.

Еврокомисарят за хуманитарната помощ и управлението на кризи Янез Ленарчич посети Румъния по-рано този месец и обяви, че ЕС е отпуснал 100 милиона евро помощ на бежанците и на съседните страни, които ги приютяват.                            

КОМПЕНСИРАНЕ НА РАЗХОДИТЕ

На 23 март правителството одобри извънредно постановление, което позволява компенсиране на разходите на лица, приютили украински бежанци. Според постановлението те ще получават от бюджета на окръжните инспекторати за извънредни ситуации по 20 леи (7,91 лв.) на ден за храна за всяко приютено лице и по 50 леи (19,75 лв.) за нощувка. 

В деня на приемането на постановлението говорителят на правителството Дан Кърбунару уточни, че тези пари се отпускат за хората, които доброволно и без да са очаквали непременно някакво решение на властите са побързали още от първите дни на кризата в Украйна, да приемат бежанци. "(…) с това постановление правителството дава възможност на румънците, които са направили този жест, да могат да продължат или поне да намалят усилията, които са правили досега, както по отношение на храненето, така и на настаняването", каза Кърбунару и допълни, че механизмът, по който ще бъдат правени тези плащания, предстои да бъде определен.

Премиерът Николае Чука каза, че според първоначални изчисления сумата, която ще бъде необходима за покриване на разходите за настаняване на украински бежанци, е 208 милиона леи (около 42 милиона евро). 

„Решихме за тези, които бъдат настанени в пространства, осигурени от държавни институции, разходът да бъде 50 леи (около 20 лв.) на човек, а за тези, които са настанени в други пространства, да бъде 100 леи (39,50 лв.) на човек“, каза премиерът Николае Чука на 5 март. Ако в една стая са настанени повече лица, максималната сума, която може да бъде отпусната, е 230 леи (91 лв.). 

Месец по-късно хотелиери се оплакаха, че не са получили нито лея за приетите от тях украински бежанци, информира Радио Свободна Европа-Румъния. Според хотелиери системата, по която ще се компенсират разходите, е „мистерия“ или „изобщо не съществува“.

Собствениците на хотели и пансиони са били насочени от държавата да се регистрират в правителствената платформа unacoperis.ro, където да заявят с колко стаи разполагат в помощ на украинските бежанци. Регистрацията в платформата обаче не означава осребряване на разходите, нито представя реална картина на заетите стаи, тъй като информацията в нея не се актуализира, оплакват се хотелиери, с които е разговарял журналистът Кристиан Андрей.

НАЦИОНАЛИЗАЦИЯ НА СОЛИДАРНОСТТА

В Румъния се заговори за „национализация на солидарността“ към бежанците. Хотелиери се оплакаха, че румънската държава се стреми да елиминира частните собственици на хотели и пансиони от финансовата помощ от ЕС за настаняване на лица, пристигащи от Украйна. Наред с това трима независими един от друг източници са заявили пред Свободна Европа, че държавата се опитва да наложи на частниците също да приемат сумата от 50 леи за нощувка на човек. 

Собственичка на хотел в окръг Констанца каза, че се е съгласила, въпреки че в правителственото постановление е записано 100 леи на човек за нощувка. „Искат да бъдем на същото ниво като спортните зали“, каза хотелиерката, но направи и сравнение между условията, които се предлагат за една и съща сума. „Не може да се прави сравнение - да сложиш 1000 души на едно място. За спално бельо и легла търсеха дарения“, отбеляза тя, визирайки центровете за бежанци, организирани в спортни зали.

Драгош Анастасиу, собственик на най-голямата туристическа група в страната Eurolines, коментира, че не е нормално сумата да бъде 50 леи и в хотел, и например в изложбения център Ромекспо, който има капацитет от 2000 места в основния павилион. „Тези хора би трябвало да имат поне минимален комфорт“, каза Анастасиу и допълни, че би се радвал, ако европейските средства отидат в хотелиерската индустрия, която бе изправена пред огромни трудности през последните две години заради пандемията.

Представител на Инспектората за извънредни ситуации в окръг Констанца е заявил пред Свободна Европа, че подходът на национално равнище е да се търси ефективност и икономичност. „Украинците да бъдат настанявани в държавните обекти или при икономически оператори, които са се съгласили на сума до 50 леи“, каза той, коментирайки решения на инспекторатите за извънредни ситуации, взети чрез видеоконферентна връзка. Местата за настаняване трябва да имат сключен протокол за сътрудничество с местния Инспекторат за извънредни ситуации, за да разчитат на покриване на разходите, а такива протоколи ще се подписват с обекти, които приемат сумата от 50 леи за нощувка на човек, посочи служителят и уточни, че осребряване на разходите ще се прави само след подписан протокол, но не и със задна дата.

Хотелиери потвърждават пред Свободна Европа, че им е било обяснено, че първо ще се запълват организираните от държавата центрове за бежанци, а едва след това ще се търсят места за настаняване при икономически оператори.

БЛИЗО 100-ПРОЦЕНТОВА ПОДКРЕПА ЗА БЕЖАНЦИТЕ

Независимо от затрудненията, свързани с бежанската вълна, румънците са почти единодушни, че подкрепата за украинците трябва да бъде приоритет номер едно. Деветдесет и шест процента от участниците в социологическа анкета, проведена през месец март, посочват, че Румъния трябва да подкрепя украинските бежанци. Тридесет и осем процента от участниците в допитването на агенция ИРЕС са на мнение, че Румъния трябва да изпрати оръжие на Украйна, а според 21 на сто Румъния би трябвало да се намеси военно в подкрепа на Украйна. Седемдесет и девет процента от румънците следят обстойно събитията в съседната държава, а 60 процента се страхуват, че и Румъния може да бъде нападната, показват данните от проучването.