site.btaПлановете за сътрудничество между производителите на вино от България и Република Северна Македония ще бъдат представени в Националния пресклуб на БТА в Скопие

Плановете за сътрудничество между производителите на вино от България и Република Северна Македония ще бъдат представени на специално събитие в Националния пресклуб на БТА в Скопие днес от от 11 часа местно време (12 часа българско време).

Председателят на Управителния съвет на Националната лозаро-винарска камара и изпълнителен директор и член на Управителния съвет на "Черноморско злато" (Black Sea Gold) - Поморие, Йордан Чорбаджийски ще представи вина от България, които ще бъдат на пазара в Република Северна Македония, както и плановете за сътрудничество между производителите на вино от България и Република Северна Македония. Предвидена е възможност за дегустация на вино от България.

Националната лозаро-винарска камара е организация, която обединява на професионална основа около 40 представители на лозарството и винарството в България. Учредена е през февруари 2000 г. Камарата има 6 регионални звена – "Тракия" със седалище в Пловдив, "Мизия" със седалище в Плевен, "Югоизточно Тракийска" със седалище в Сливен, "Черноморска" със седалище във Варна, "Южно Черноморие" със седалище в Бургас и "Пирин" със седалище в Сандански.

Държавата е предоставила на Националната лозаро-винарска камара правото и задължението да поддържа регистър на гроздо- и вино-производителите в България. Лозаро-винарските камари издават сертификати за произход на качествено вино и автентичност на гроздова ракия и бренди и формират дегустационни комисии за извършване на задължителен органолептичен анализ. Националната лозаро-винарска камара изготвя стратегия за развитие на лозарството и винарството и България.

Винарната "Черноморско злато" започва своята история през 1924 г., когато в Поморие е учредена първата Лозаро-винарска кооперация “Димят“. През 1932 г. е изградена първата съвременна изба в града. През 50-те години на XX век винарната става модерен завод, в който 20 години по-късно е създаден специален корпус с 12 000 дъбови бъчви за стареене на винен дестилат.

През 1994 г. винарната внася от Франция 8 оригинални шарански казана от областта Коняк, с които започва да произвежда ракии и бренди с най-високо качество. Винарната притежава повече от 700 хектара собствени лозя от най-известните класически винени сортове и произвежда висококачествени вина в лимитирани серии. 

По данни на Министерството на търговията и туризма в началото на 1999 г. България изнася общо 5 985 440 литра качествени вина. От тях 3 222 661 литра е износът за Европейския съюз, 1 882 914 литра за Япония, 358 263 литра за Канада, 337 431 за САЩ, 100 525 литра за Македония. При износа на маркови вина, включително с контролирано наименование на произход, водеща позиция заема Великобритания с 2 007 356 литра, на второ място е Германия с 1 901 417 литра, на трето място е Полша с 1 834 458 литра, а на последните две места са Япония и Русия съответно с 58 429 литра и 17 771 литра. 

През 2000 г. лозята в страната са 146 хиляди хектара, а общият износ на бутилирано и наливно вино възлиза на 138 млн. литра.

През 2002 г. износът на вино възлиза на 65 млн. литра, от които във Великобритания и Полша са продадени по 15 млн. литра, в Германия – 10 млн. литра, в Япония – 2 млн. литра. Останалото количество е изнесено в страните от ОНД и Русия. Традиционни за страната остават пазарите във Великобритания (42 процента от износа за ЕС) и Германия (34 процента от износа за ЕС). През 2007 г. повече от три четвърти от българския износ на вино е за Русия. Това е над 60 милиона литра.

За страните от Европейския съюз България изнася 35 млн. литра вино, а за държави от други континенти - около 20 млн. литра вино. През 2011 г. износът на българско вино нараства с близо 8 на сто в сравнение с 2010 г. и достига 65 636 495 литра при 60 497 586 литра през 2010 г. Най-голям дял в структурата на износа отново заема Русия, където износът за 2011 г. е 26 369 766 литра. Количеството на произведеното вино за реколта 2011 г. е 1 049 797 хектолитра, от които 437 315 хектолитра са бяло и 612 482 хектолитра - червено вино.  

По данни на Европейската статистическа служба "Евростат" през 2018 г. България е изнесла вино на стойност малко над 30 млн. евро. Износът за страни извън Европейския съюз е на стойност 6,7 млн. евро. Най-големият износен пазар за българско вино е Полша с обща стойност от 11,3 млн. евро, следват Швеция с 4,8 млн. евро и Великобритания с 2,6 млн. евро. 

Към 2019 г. в България са засадени над 600 хил. дка лозя. Лозарските райони в страната са Северен лозарски район "Дунавска равнина", Източен лозарски район "Черноморски", Подбалкански лозарски район "Розова долина", Южен лозарски район "Тракийска низина", Югозападен лозарски район "Долината на Струма".  Преработеното грозде е 126 200 000 кг, а произведеното вино приблизително 90 820 000 литра. Висококачествени български вина се изнасят на пазарите в САЩ, Швейцария, Великобритания, Германия, Бразилия, Полша, Китай. 

По данни на Министерството на земеделието през 2020 г. стопанствата, отглеждащи винени сортове лозя в България, са 44 289, като най-много от тези стопанства са концентрирани в Южния централен район – 27 процента от всички стопанства, следван от Югоизточния район с 25 процента от всички стопанства. Най-разпространените сортове винени лозя в България са – Мерло, което заема най-голяма площ – около 9,3 хил. ха, което представлява 16 процента от общите площи с винени лозя, следван от сорт Каберне – 14 процента, и сорт Памид – с 10 процента.

По данни на НСИ през 2020 г. износът на вино възлиза на 22 907 000 литра - с 8,6 процента под нивото от 2019 г. Основният износ на българските вина през 2020 г. е в страните от Европейския съюз, където са реализирани общо 17 629 000 литра (77 процента от целия износ). Най-големи са изпращанията за Полша - 8 431 000 литра. Значителни количества са изнесени за Швеция и Чехия, като се отчита ръст на износа и за двете държави, съответно с 3,8 процента и 23,8 процента. Сред останалите по-важни партньори в рамките на ЕС, чувствително увеличение на годишна база бележи износът за Италия (с 46 процента), Франция (с 81 процента) и Дания (над три пъти), а намаление – този за Германия (с 34,5 процента) и Румъния (с 56,7 процента).