site.btaИдеолози, медии и православие са впрегнати в руската тройка, която тегли пропагандата, оправдаваща войната в Украйна

Успоредно с войната в съседна Украйна, много преди началото на нашествието на 24 февруари, в Русия е в ход „специална пропагандна операция“, обосноваваща необходимостта, закономерността и екзистенциалната неизбежност от действията на Кремъл. В нея са впрегнати както политолози, обясняващи смисъла на доктрината за „денацификация“ на Украйна, така и водещи фигури от медиите и социалните мрежи, и не на последно място патриарх Кирил.

В неделя украинският външен министър Дмитро Кулеба призова учените да се занимаят с последиците от руската пропаганда, която според него е създала среда, направила възможни зверствата в Буча, предаде Франс прес. Кулеба посочи в Туитър, че „Буча не се прави за един ден. Дълги години руският политически елит и пропаганда подстрекаваха към омраза, изкарваха, че украинците не са хора, подхранваха руското усещане за превъзходство и подготвиха терена за тези зверства“.

Йосип Циселс – председател на еврейските общности в Украйна, каза в телефонно интервю за германската телевизия А Ер Де, че от нахлуването си в Украйна Русия все повече бива сравнявана с нацистка Германия, защото действията й напомнят за нацистките практики по време на Втората световна война. Циселс нарича случващото се „рашизъм“ (от Русия и фашизъм) – синоним на официалната пропаганда на Кремъл. Показателно е, че на тазгодишните чествания на годишнината от освобождаването на нацисткия концлагер Бухенвалд на 10 април не бяха поканени официални лица от Русия и Беларус, а само представители на гражданското общество.

Руският писател Виктор Ерофеев казва за „Дойче веле“, че чашата е приляла със смъртта на един от последните оцелели от Бухенвалд – 96-годишният Борис Романченко, който на 21 март беше убит от снаряд в жилището си в Харков. Около тази трагедия се вдигна много шум, посочва Ерофеев. Той припомня, че според руските коментатори причината за гибелта на Романченко бил "кръстосан огън на украинските националисти". „На руските пропагандисти трябва да им се признае едно: последователност“, отбелязва Ерофеев. „Те винаги приписват всичко на неонацистките пориви на противника. Понякога дори възниква впечатлението, че това е най-стабилният елемент от т.нар. „военна операция“, заключава писателят.

Филологът Гасан Гусейнов, напуснал Русия през 2019 г. и съосновател на онлайн академията „Свободен университет“ за емигрирали руски студенти, преподаватели и учени, изтъква, че „господстващата идеология е сбор от противоречия“. Той смята, че „традиционният антифашизъм е чиста риторика, която безскрупулно се обслужва с националсоциалистически стилистични елементи“, съобщава Дойче веле.

Методичността дава ефект, отчита Гусейнов. „Твърдението, че се води борба срещу нацизма в Украйна се е вкоренило в главите и служи както вътре, така и навън за ултимативна обосновка на нахлуването в съседната държава“. В същото време Гусейнов подчертава, че днешната идеология се обслужва и от съветските традиции. Например, когато се твърди, че е важна не демокрацията, а единството на правителство, народ и армия.. „А критиците биват наричани „национални предатели“, врагове, които трябва да бъдат смазани като комари – както призова индиректно президентът Владимир Путин“, обобщава Гусейнов.

В тази връзка, в понеделник председателят на руската Държавна дума Вячеслав Володин призова предателите да бъдат лишавани от руско гражданство, защото се държат страхливо и вероломно. Поводът беше, че германският всекидневник „Велт“ предложи работа на телевизионната журналистка Марина Овсянникова, разпънала плакат „Не на войната!“ в студиото на Първи канал. Володин каза, цитиран от АФП, че всъщност Овсянникова изпълнила западна постановка и сега „получава бисквитка от Държавния департамент“.

След началото на войната социалната платформа ЮТюб прекрати възможността потребители в Русия да си осигуряват приходи от своите клипове и мнозина изявени фигури и обикновени потребители се опитват да преминат към местния еквивалент: РуТюб, информира Ройтерс. Създаден през 2006 г., РуТюб е една от няколкото руски социални платформи, отбелязали скок в интереса откакто Москва ескалира продължителния си спор с технологичните гиганти в опит да контролира вътрешния наратив за инвазията в Украйна.

Макар да няма заявена политика за подмяна на чуждестранни социални медии, руското правителство обещава данъчни облекчения и преференциални заеми за местни АйТи компании, а служителите им могат да отложат военната си служба, изброява Ройтерс. Това насърчи нови и вече съществуващи съперници в този сектор, които поред критици са по-податливи да премахват съдържание при поискване, а дори и да помагат на властите с информация, резюмира Ройтерс. „Става дума именно за стремежа на правителството да има все по-пълен контрол върху информацията, която гражданите получават“, казва Алина Полякова – ръководителка на базирания във Вашингтон мозъчен тръст Център за анализи на европейската политика.

През първите 40 дни на нахлуването на Русия в Украйна от РуТюб са изтегляни материали около 1,4 милиона пъти – повишение с 2000 процента в сравнение с предишния период, според компанията за анализ на данни „Сенсър тауър“ (Sensor Tower). РуТюб заяви, че се старае да защитава потребителите от „фалшиви новини“ и дезинформация.

ВКонтакте – сайт, подобен на Фейсбук, който вече господстваше на руския пазар, през март отчете скок от 14 процентно увеличение на активните потребители. А социалните мрежи Телеграм и ОК също отбелязват ръст – съответно с 23 на сто и 6 на сто, по данни на мониторинговата фирма „Бранд аналитикс“, допълва Ройтерс. В края на март алтернативата на Инстаграм – „Фиеста“, стана номер 1, а най-новото попълнение в пространството е Россграм – друг клонинг на Инстаграм.

Според Михаил Климарев, директор на „Общество за защита на интернет“, руска група за дигитални права, потребителите се страхуват, че това, което днес е приемливо за властите, утре може да стане незаконно и в резултат платформите се пълнят с недоброкачествено съдържание. За Климарев затварянето и блокирането на Интернет е оръжие в ръцете на Путин, цитира го Ройтерс. „Когато изключиш интернет за обикновените потребители, ги тласкаш в бездната на Путиновата пропаганда“, казва Климарев.

Пропагандата на Кремъл обаче активно търси излаз към утвърдени традиционни медии зад граница. В интервю за лондонския седмичник „Ню стейтсмън“, публикувано на 2 април, Сергей Караганов - близък до Путин и външния министър Сергей Лавров, казва, че „залогът за руския елит е много висок – това е екзистенциална война“. Караганов твърди, че „във всеки случай не съм сигурен дали Украйна ще оцелее, защото историята на нейната държавност е много кратка и освен това няма държавнически елит“. „Може би украинската нация тепърва ще се роди“, казва Караганов, „ще се радвам, ако украинците се сдобият с действено, жизнеспособно правителство – за разлика от ситуацията през последните 30 години“. Караганов обяснява, че ако операцията завърши с превръщането на Украйна в „приятелска държава“, тогава няма да се налага да бъде погълната от Русия“.

Кремълският аналитик обаче признава пред британското издание: „Не мисля, че дори да завладеем цяла Украйна и всички украински въоръжени сили се предадат, това ще бъде победа, защото тогава ще се окажем с бремето на една съсипана страна, съсипана от 30-годишно некадърно управление и впоследствие, разбира се, от нашата военна операция“.

В интервю за италианския всекидневник „Република“ от 9 април друг съветник на руския лидер – Сергей Марков, основател на Института за политически изследвания, обяснява, че „първоначалните планове предвиждаха Украйна да стане неутрална, да има формата на федерална република, свързана със съюза Русия-Беларус. Сега обаче, те включват анексиране на рускоговорящите региони – така ще остане украинска територия в намален вид“. Марков прогнозира, че украинският президент Володимир Зеленски може да остане начело на това „проамериканско“ парче Украйна, но „мисля, че ще го убият преди това, ще го убие роднина на някоя от жертвите на престъпленията му или самите нацисти от бригадата „Азов“".

Официалната пропаганда използва и традиционни медийни канали за свеждане на основните неща до аудиторията. Програмната  статия на политолога Тимофей Сергейцев „Какво трябва да направи Русия с Украйна“, разпространена от РИА „Новости“, обяснява, че „денацификацията е необходима, когато значителна част от народа – най-вероятно мнозинството – е усвоена и вплетена от нацистки режим в неговата политика, т.е. тогава, когато не работи хипотезата „народът е добър, но властта е лоша“. Сергейцев изтъква, че „освен върхушката е виновна и значителна част от народните маси, които се явяват пасивни нацисти…те поддържаха нацистката власт и й угаждаха“. Политологът смята, че сроковете за денацификация не може да са по-кратки от едно поколение, а по-нататъшната денацификация включва превъзпитание чрез идеологически репресии на нацистките ориентации и сурова цензура в политическата сфера и в сферата на културата и образованието. Сергейцев пише, че в Украйна нацизмът е маскиран като „стремеж към независимост“ и „европейски“ (западен, проамерикански) път на развитие (а всъщност – към деградация)“. А колективният Запад, казва Сергейцев, е „проектантът, източникът и спонсорът на украинския нацизъм“. Идеологът предупреждава също, че денацификацията по неизбежност ще бъде и деукраинизация – отказ от започнатото още от съветската власт мащабно изкуствено раздуване на етническия компонент на самоидентифициране на населението на територията на историческите Малорусия и Новорусия“.

За Сергейцев украинизмът е „изкуствена антируска конструкция, която няма собствено цивилизационно съдържание“ и е „подчинен елемент на чужда и чуждестранна цивилизация“. Затова „денацификацията на Украйна по неизбежност е и нейната деевропеизация“.

Тезата за сплотяването на власт, народ и армия срещу екзистенциалната заплаха е възприета и от предстоятеля на Руската православна църква патриарх Кирил. Преди седмица той беше цитиран, пак от РИА „Новости“, че неговата църква и вярващите удържат антихриста. Макар да не спомена директно Украйна, думите на Кирил бяха в подкрепа на кремълската линия за войната, обосноваваща действията на Москва като принудителен отговор на чуждестранен агресор, отбелязва Ройтерс. РИА цитира риторичния въпрос на патриарха: „Защо външни сили се надигат срещу руските земи? Защо се стремят да унищожават, да разделят, да изправят брат срещу брата?“

Кирил е възприеман като съюзник на Путин, защитаващ действията на Русия, който тълкува войната като сблъсък със западната либерална култура, смятана от него за упадъчна, особено заради приемането на хомосексуалността, допълва Ройтерс. Позовавайки се на текст в Новия завет за засилващия се конфликт между доброто и злото, Кирил каза, че „Книгата „Откровение“ говори за сила, която възпира идването в света на антихриста“.

Според американския изследовател на религиите Скот Кенуърти, публикувал статия за Руската православна църква и войната на Путин във в. „Джерузалем пост“, висшият православен клир е станал оръжие в ръцете на държавата и това е ролята, която той обикновено изпълнява. Кенуърти изтъква, че след периода на атеистичен болшевизъм, през последните години руският президент е превърнал православието в крайъгълен камък на постсъветската идентичност, а отношенията църква-държава са се променили значително откакто през 2009 г. Кирил става патриарх. Той се превръща във влиятелен критик на западния либерализъм, консуматорство и индивидуализъм, на които се противопоставят руските „традиционни“ ценности.

Подкрепата на 75-годишния Кирил за руската инвазия в Украйна разгневи някои представители на РПЦ и в Русия, и зад граница. Редица украински православни епископи спряха да споменават името му в религиозните служби, посочва Кануърти. На последната си неделна литургия в Москва Кирил призова руснаците да се сплотят около властта в трудните времена за отечеството, включително около властите. А щом населението се обедини около властите, „ще има истинска солидарност и способност да бъдат отблъснати както външните, така и вътрешните врагове“, обещава руският патриарх.