site.btaЗаплашен ли е светът от глад заради войната в Украйна?

Войната на Русия срещу Украйна не само носи разрушения и смърт на украинците и руснаците, но и обещава остра продоволствена криза и увеличаване на бедността в световен мащаб. Бедните и приятелски настроени към Русия страни ще пострадат непропорционално повече от Запада, срещу който Владимир Путин се нахвърли, констатира Би Би Си.

Преди войната Русия и Украйна бяха големи износители на храни и заемаха водещи позиции на пазарите на зърно и растителни масла. Русия беше и най-големият продавач на петрол, петролни продукти и торове, както и на суровините за тях - природния газ.

Сега тези доставки са прекъснати, тъй като самата Украйна изпитва недостиг на храна, а украинските пристанища, през които се изнася зърното,  са блокирани от руския флот. Оттук нататък нещата само ще се влошават. Тазгодишната реколта е под въпрос, защото вместо слънчогледови семена плодородният украински чернозем е осеян с мини и разрушени руски танкове, а фермерите с трактори постоянно са загърбват сеитбата заради теглене на трофейни машини.

Всичко това е много жалко, особено за бедните страни, където хората харчат голяма част от семейния бюджет за храна. Когато светът едва се е възстановил от коронавируса и миналогодишната суша, цените на хранителните продукти чупят рекорди още преди войната.

В момента те са достигнали невиждани от 32 години върхове - само през март са се увеличили с почти 13 процента, а през годината до март - с цяла една трета. И това не е пределът: ООН очаква те да нараснат с поне още 8, ако не и с 22 процента.

Заради войната горивата за селскостопанските машини, транспортът на стоки по море и суша, кредитите, торовете и складовете стават все по-скъпи. Зърното е недостатъчно както за хората, така и за добитъка, поради което цената на месото и другите хранителни продукти се повишава.

Застрашена ли е планетата от глад? Не, не е.

"Дори в най-лошия случай светът ще разполага с достатъчно храна, за да изхрани цялото население на планетата", казват от базирания в Брюксел  мозъчен тръст „Брюгел“ (Bruegel).

Ще бъде трудно, ще трябва да се яде по-малко, но гладът заплашва само най-бедните и раздирани от конфликти страни като Сомалия, Афганистан или Йемен. Американската посланичка в ООН Линда-Томас Грийнфилд  директно обвини Русия, че с нахлуването си в Украйна е влошила и без това несигурната продоволствена ситуация в Йемен и други страни, като нарече това „още един мрачен пример за ефекта, който руската непровокирана, несправедлива и безскрупулна война оказва върху най-уязвимите хора по света", припомня Асошиейтед прес. Представителката на САЩ в ООН заяви на заседанието на Съвета за сигурност, посветено на разкъсвания от война Йемен, че Световната програма по прехраната е определила най-бедната държава в арабския свят като една от най-засегнатите от повишаването на цените на пшеницата и липсата на внос от Украйна.

А най-малко засегнат от тази война ще бъде богатият Запад, за борбата срещу който Владимир Путин изпрати войски в Украйна.

Кои държави ще бъдат най-засегнати?

Развиващите се страни в сухите региони - Близкия изток и Северна Африка - ще бъдат особено силно засегнати. Те внасят повече от 90 процента от всички храни, а най-близките им доставчици са Русия и Украйна.

"С повишаването на цените на основните хранителни продукти ще се увеличат хуманитарната криза и политическите рискове. Последният път, когато цените бяха на сегашните върхове, се стигна до Арабската пролет", предупреждават изследователите от „Брюгел“.

Преди десетилетие вълна от протести и революции доведе до смяна на режимите в Либия, Тунис, Египет и Йемен, както и до война в Сирия с участието на Русия.

Този път експертите на Световната банка и ЕБВР посочват Турция, Египет, Индия, Тайланд, Грузия и Армения, Южна Африка, Ливан и дори Шри Ланка като вероятни косвени жертви на руската агресия срещу Украйна.

В момента те са в особено труден момент, тъй като са силно зависими от търговията с Русия и Украйна, печелят от туризъм, не искат открит конфликт със Запада заради нарушаване на санкциите срещу Русия, а освен това преживяват вътрешна икономическа криза, която застрашава политическата стабилност.

Например Египет е най-големият вносител на пшеница в света, а преди войната 20 процента от туристите там  идваха от Русия и Украйна. Подобно е положението и в Турция, която също е зависима от вноса на 93 процента при петрола и 99 процента при газа.

В интервю за "Гардиън" генералната директорка на СТО изрази загриженост относно последствията от руската инвазия, като подчерта зависимостта на много африкански държави от доставките на храни от Черноморския регион.

"Мисля, че трябва да сме много загрижени. Въздействието върху цените на храните и глада през тази и следващата година може да бъде значително. Храната и енергията са двете най-големи пера в потребителските кошници на бедните хора по света", заяви Оконджо-Ивеала.

"Най-много ще пострадат бедните страни и бедните хора в тях."

Оконджо-Ивеала, бивша нигерийска министърка на финансите, заяви, че 35 африкански държави са зависими от храни, внасяни от Черноморския регион, като добави, че Русия и Украйна отговарят за 24 процента от световните доставки на пшеница.

Подобно предупреждение преди месец отправи и френският президент, който заяви, че войната "дълбоко ще дестабилизира" доставките на храни, а световните цени се очаква да скочат с 22 процентна, припомня в. „Телеграф“.  Кризата в Украйна "дълбоко дестабилизира" доставките на храни и рискува да предизвика глад в Африка, тъй като фермерите не могат да засадят реколтата си, предупреди Еманюел Макрон.

Френският президент също така посочи: "Ще трябва да се подготвим за това и да преосмислим производствените си стратегии, за да защитим продоволствения си суверенитет, но и за да можем да определим стратегия за Африка“.

Генералната директорка на СТО заяви, че се опасява, че конфликтът ще наруши сезона на сеитбите в Украйна и че доставките на торове също ще бъдат ограничени.

Украйна обикновено предоставя половината от пшеницата на Световната продоволствена програма - агенцията на ООН, която осигурява спешни доставки за страни в конфликт или при природни бедствия, като например глад.

Сред съседите на Русия, с изключение на Украйна, ще пострадат всички страни, които са купували храна и енергия от нея, но още повече тези, от които хората по-често идват да работят, тъй като потокът от гастарбайтери в Русия и паричните преводи за семействата им от Русия ще намалеят. Първо заради валутните и транспортните ограничения, а след това и заради забавянето на руската икономика поради войната и санкциите, спадащото търсене на работна ръка, реалните доходи, валутния курс и степента на толерантност към чужденците в Русия.

Преди войната паричните преводи от граждани, работещи в Русия, представляват около една четвърт от икономиките на Таджикистан и Киргизстан и почти една десета от БВП на Узбекистан и Армения, посочва Би Би Си.

На всички тях ще им бъде тежко, но гладът заплашва само най-бедните и разкъсвани от конфликти страни като Афганистан и Йемен.

„Телеграф“ предупреждава, че Африканският рог е изправен пред една от най-тежките суши в историята.

Около 14 милиона души в Етиопия, Кения и Сомалия са застрашени от силен глад и недостиг на вода. В Сомалиленд, автономен регион в северната част на Сомалия, не е валяло от април 2021 г.  По данни на ООН повече от една четвърт от населението на Сомалия спешно се нуждае от хранителни помощи. Около 1,4 млн. деца на възраст под пет години вероятно страдат от остро недохранване. Очаква се условията да се влошат, тъй като до седмици няма да има дъждове.

По данни на ООН 44 милиона души в 38 държави в света са били на ръба на глада още преди руската атака срещу Украйна. А един от всеки десет души по света - над 720 милиона души - страдаше от недохранване. Войната би увеличила този брой с още 8 милиона души при умерения сценарий на ООН и с повече от 13 милиона души при песимистичния сценарий. Предимно в Азия, Африка и Близкия изток.

Война вместо петрол и зърно

Русия е най-големият износител на пшеница в света, като продава около 33 млн. тона годишно. Украйна доставя 20 милиона тона. Те съставляват една четвърт от световния износ, но делът им в общото потребление е много по-малък, тъй като повечето страни доставят собствено зърно.

Според прогнозите на ООН  засега е, че заради войната до света няма да стигнат 5 млн. тона украинска и 3,5 млн. тона руска пшеница. Това е само 1 процент  от световното потребление на пшеница (770 млн. тона годишно) и дори по-малко, ако се броят почти 300 млн. тона в резервите.

Добрите реколти в Аржентина и Бразилия биха спомогнали за частичното компенсиране на загубите, но поради повишаването на цените всяка от тези страни може да ограничи износа, за да потисне инфлацията у дома. А от Южна Америка е много по-далеч и по-скъпо.

Положението е по-лошо при другите зърнени култури и най-вече при слънчогледовото олио. Прекъсването вече е довело до повишаване на цените и е принудило милиони хора в бедните страни да се откажат от традиционната си пържена храна у дома и да свикнат с новия вкус на уличната храна, приготвена със старото олио.

На Русия и Украйна се падат 57 процента  от световното предлагане на слънчогледово масло. Големите му вносители, освен ЕС, са Индия, Китай, Иран и Турция. Сега те преминават към други видове растителни масла, което води до повишаване на цените на пазар, на който вече има остър недостиг поради спада в производството на палмово масло в Малайзия и миналогодишната суша в Канада, Бразилия и Аржентина.

Повишаването на цените на зърното и петрола на световния пазар ще засегне по-силно по-бедните страни, тъй като там делът на суровините в крайната цена на продукта на рафта е по-висок, тъй като другите компоненти - труд, наем на търговска площ и други разходи - са по-евтини.

Ето защо, когато цените на зърното се повишат, пекарната в Париж може да си позволи да не променя цената на една багета, тъй като производствените ѝ разходи се увеличават незначително, но продавачите на пазара в Бухара или Тегусигалпа ще трябва да искат повече за една тортиля. А ако цените се регулират, както е в много бедни страни, качеството или размерът ще трябва да бъдат пожертвани. В Кот д'Ивоар пекарите вече са поискали от властите разрешение да намалят теглото на багетите от 200 г на 150 г., посочва Би Би Си.

Нито мир, нито просперитет

Според първите оценки на ООН Украйна няма да може да обработи 20-30 процента  от обработваемите си площи заради войната. Другите прогнози са по-мрачни: в най-лошия случай всички култури ще останат у дома, а износът ще спадне до нула, смятат от „Брюгел“; в най-добрия случай той ще намалее с една трета. Но само ако войната приключи много скоро.

"Пълните последици ще се проявят едва през следващата есен, когато реколтата ще бъде прибрана", се предупреждава в проучването.

Те смятат, че западните страни ще пострадат последни.

"Ако се подготвите навреме, можете да смекчите удара и хуманитарните последици от недостига на храна. Големите производители на зърнени култури, включително ЕС, САЩ и Австралия, могат да се подготвят. Защото те имат много ефективно земеделие и достатъчно свободна земя, за да увеличат посевите си."

Освен преките щети от нахлуването на Русия в плодородна Украйна има и косвени проблеми от войната, които само ще задълбочат продоволствената криза.

Докато Западът помага на Украйна, той не се интересува от Афганистан и Йемен. Броят на хората, нуждаещи се от помощ, се е увеличил с милиони, докато храната е станала по-оскъдна, цените са се повишили, транспортът е станал по-скъп, а хуманитарните бюджети са останали същите или са намалели.

Ако преди Украйна доставяше зърно и петрол за продоволствената програма на ООН, сега тя не само не изнася, но и сама се е превърнала в получател на помощи. Вече 1 милион украинци са получили дажби и пари за храна, а ООН планира да подкрепи 3,3 милиона украинци в близко бъдеще.

А от предвоенните цели да се съберат 19 млрд. долара  през 2022 г., за да се помогне на 137 млн. души по света да избегнат глада, програмата на ООН за прехрана е получила по-малко от половината сума от донорите.

Съществуват и други проблеми. Нарастващите цени на хранителните продукти ускоряват общата инфлация, което принуждава централните банки да повишават лихвените проценти. В резултат на това хората, държавите и компаниите вземат по-малко заеми при високи лихви, което спира развитието на богатите страни и заплашва с фалит бедните.

Много от тях задлъжняха заради пандемията, а около 40 от най-бедните страни изпаднаха в дългова криза. Дори при ниски лихвени проценти те се бореха срещу това да увеличат тежестта върху бъдещите поколения. Не така стоят нещата с високите ставки, което означава, че те трябва да живеят в глад.

Управляващият директор на МВФ Кристалина Георгиева посочи миналата седмица, че нахлуването на Русия в Украйна е "предизвикало шокови вълни по целия свят" и причинява огромна вреда на страните, които се борят да се възстановят от все още бушуващата пандемия от КОВИД-19, информира Ройтерс .

"Основната причина за това, пред което сме изправени днес, е войната и тя трябва да се прекрати", заяви Георгиева в изказване пред Фондация "Карнеги" във Вашингтон. "В икономически план растежът е намалял, а инфлацията се е повишила. В човешки план доходите на хората са намалели, а трудностите са се увеличили."

Западните санкции, наложени на Русия, отразяват "глобален ред, който е сериозно засегнат", добави тя и предупреди за нова сериозна заплаха - раздробяването на световната икономика на геополитически блокове, с различни търговски и технологични стандарти, платежни системи и резервни валути.

Георгиева също така заяви, че войната освен всичко останало влошава продоволствената несигурност в целия по света, като се има предвид прекъсването на доставките на зърно и торове от Украйна, Русия и Беларус, което води до повишаване на цените на хранителните продукти и най-силно засягат най-слабите страни.  Без спешни, координирани действия за засилване на доставките на храни много държави са изправени пред повече глад, бедност и социални вълнения, прогнозира Георгиева.

Войната също така подкопа растежа на световната търговия със стоки, от която развиващите се страни зависят в най-голяма степен. През 2020 г. той се сви с 5 процента, но успява да възстанови загубите си и да нарасне с 10 на сто през изминалата година. Световната търговска организация се надяваше на почти 5 процента растеж през тази година, но сега прогнозира скромните 3 на сто през следващите две години.

И всичко това, защото Путин започна най-голямата война в Европа след Втората световна война и обяви кръстоносен поход срещу Запада.

"Историята ни учи, че когато световната икономика е разделена на враждуващи блокове, а бедните страни са загърбени, тогава няма нито мир, нито просперитет", очерта близкото бъдеще Нгози Оконджо-Ивеала, ръководителката на СТО.

Оставяйки настрана текущите проблеми, предизвикани от „специалната военна операция“, както руският президент Владимир Путин нарече инвазията в Украйна, със сигурност може да се каже, че това ще има определен негативен ефект върху постигане на целите на ООН за развитие до 2030 г., включително прекратяване на бедността и осигуряване на качествено образование за всички млади хора. По данни на ООН през 2019 г. 812 млн. души са живели в крайна бедност - с 1,90 долара на ден или по-малко, а до 2021 г. в условията на пандемия броят им е нараснал до 889 млн. Сега чакаме да видим какво ще допринесе към тази мрачна статистика „денацификацията“ на Украйна.