site.btaРуското нахлуване в Украйна предизвика "ново летоброене" в пацифистка Германия, която ще създаде най-голямата армия в Европа

Русия на президента Владимир Путин нахлу в Украйна, за да промени съседната държава "по свой образ и подобие", но вместо това откатът на "специалната военна операция" предизвика промени в останалата част от Европа и особено в Германия. 

Само три дни след руското нашествие на 24 февруари, на извънредно заседание на Бундестага, федералният канцлер Олаф Шолц обяви, че германските въоръжени сили ще получат допълнителни 100 милиарда евро за инвестиции и въоръжение. Както каза Шолц, нахлуването на Русия в Украйна катализира "ново летоброене". Променената обстановка налага Бундесверът "да развие нови, по-силни способности", подчерта канцлерът социалдемократ, цитиран от "Дойче веле".

Шолц изтъкна, че "трябва да инвестираме значително повече в сигурността на нашата страна и така да защитим свободата и нашата демокрация". Разтърсена след руската инвазия, която, според формулировката на Франс прес, й е подействала като електрошок, на 27 февруари 2022 г. Федерална република Германия (ФРГ) най-после реши да заеме мястото си в днешна Европа, което подобава на нейните географски размери и икономическия й потенциал. Три месеца по-късно, на 29 май германското правителство и консервативната опозиция постигнаха споразумение за нарушаване на бюджетните правила в конституцията с цел отпускане на 100 милиарда евро за модернизиране на армията.

Споразумението развързва ръцете на канцлера Шолц да изпълни и другите си обещания, дадени пред парламентаристите при обявяването на старта на "новото летоброене": Берлин ще изпълнява поставеното от НАТО изискване да отделя годишно по 2 процента от БВП за отбрана и ще доставя и смъртоносни оръжия на Украйна.

В интервю, публикувано в понеделник в три германски вестника, федералният канцлер заяви, че страната в скоро време ще разполага с най-голямата конвенционална армия в Европа в рамките на НАТО. Това ще стане благодарение на еднократния специален фонд за инвестиции в отбранителни проекти, договорен ден по-рано.

Според Шолц така значително ще се засили сигурността на ФРГ и на нейните съюзници. Шолц съобщи, че за края на юли е предвидено Украйна да получи самоходни зенитни установки "Гепард", а обучението на украински военни за работа с артилерийската установка "Панцерхаубице-2000" е в ход. На следващия ден Шолц съобщи, че на срещата на върха на ЕС в Брюксел е договорил с гръцкия премиер Кириакос Мицотакис Атина да предостави на Киев бронирани машини за пехотата тип БМП-1 съветски производство (от инвентара на бившата комунистическа Германска демократична република), а в замяна ще получи от Берлин същия брой германски бронирани машини "Мардер".

Канцлерът информира също, че се работи активно с източноевропейските партньори в алианса и подчерта, че чешкото правителство незабавно ще предостави танкове "Т-72" на Украйна. "Има точно споразумение за това какво и кога ще им доставим ние", отбеляза той и изтъкна, че всички съюзници на Германия са наясно, че "Бундесверът не разполага с големи запаси от готова за използване техника, която просто да бъде изпратена (на Украйна)".

За да се реализира обещанието за създаване на най-голямата европейска армия обаче, трябва първо, по думите на Шолц, да се реши "големият проблем", а именно, че германската армия е "структурно недофинансирана от 2010 г. насам". А това, както обобщи канцлерът, като цяло е ограничило отбранителния потенциал на ФРГ.

В постигнатото споразумение за еднократния фонд изрично се посочва, че 100-те милиарда евро няма да бъдат използвани за укрепване на киберсигурността, за което настояват "Зелените", които са част от управляващата трипартийна коалиция. За киберсигурността ще се използва редовният федерален бюджет , отбелязва Ройтерс.

"Заедно, ние ще гарантираме, че Бундесверът ще бъде укрепен през следващите години със 100 милиарда евро допълнителни инвестиции", се казва в изявление, разпространено от федералното министерство на финансите и потвърждаващо постигнатото в неделя споразумение.

След края на Студената война Германия намали личния състав на армията си от 500 000 души, когато страната се обедини през 1990 г., до едва 200 000 днес, посочва АФП. Освен това военните редовно се оплакват от повреди в изтребителите, бойните кораби и танковете.

Сега обаче нещата се променят и по отношение на развивалото се през годините германско-руско партньорство. Москва се надяваше Германия да се утвърди в следвоенния свят като противовес на САЩ в Европа, независимо че Вашингтон очевидно подкрепя стъпките, развиващи военния потенциал на Берлин, посочват анализатори.

"24 февруари (2022 г.) е началото на ново летоброене в Европа. След тази дата светът никога няма да бъде същият", така започна речта на Шолц три дни след началото на инвазията и тя може да бъде определена като историческа. Десетилетия наред Германската социалдемократическа партия (ГСДП) беше обект на критики заради широко разпространеното схващане, че през годините е проявявала прекалена отстъпчивост към руснаците, коментира през март германското сп. "Шпигел". Стане ли въпрос за Русия обаче, пише изданието, малцина политици от десния Християндемократически съюз (ХДС) са смеели открито да критикуват бившата канцлерка (Ангела Меркел), но е налице "негласно общо мнение", че са били допуснати множество грешки. "Шпигел" коментира, че Меркел е била напълно наясно колко брутален може да бъде Владимир Путин, и дори е признала, че газопроводът "Северен поток-2" е "дяволски проект".

Години наред обаче, равното отстояние на ФРГ от САЩ и Русия е мантра в политиката на федералната република. Според логиката на Меркел, анализира "Шпигел", понякога трябва да приемеш несправедливост в настоящето с надеждата за по-добро бъдеще. Казано накратко, Путинова Русия изпробваше Меркел през годините, посочва германското издание, докъде може да стигне нейното "търпение" ("терпение" е любимата руска дума на бившата канцлерка).

Що се отнася до икономическите въпроси, главната грижа на Меркел винаги е била да осигури германското благоденствие. В сърцевината си ХДС е бизнес партия, а нейните членове и привърженици са се облагодетелствали от търговията в Русия, обобщава "Шпигел". Това е изпълнено с предизвикателства наследство за новия лидер на ХДС Фридрих Мерц. Наскоро той каза в телевизионно предаване, че "ако Украйна беше приета в НАТО, руското нашествие вероятно нямаше да се случи".

И така, в неделя германското правителство обяви категорично, че ще се опълчи на Путин и твърдо ще защити либерализма. Цената ще е висока, но както каза пред парламента финансовият министър Кристиан Линднер от Свободната демократическа партия, това ще е "цената на свободата".

С обявяването на категоричния си обрат Шолц изненада международната общност, Германия и дори свои съпартийци, които не са или уведомени за това внезапно решение, пише сп. "Форин афеърс" на 1 март т. г. Със замах Шолц постави трансатлантическото партньорство на Германия със САЩ на нова основа. Обявяването на резкия завой в германската политика беше посрещнато с ръкопляскания от мнозинството членове на Бундестага. "Дотук! Играта свърши!", обяви по този повод лидерът на консервативната опозиция Мерц.

Германия беше толкова силно разтърсена от ставащото в Украйна, че осъзна, че само твърдата, а не меката сила, е нужният инструмент за опазване на демокрацията и сдържане на днешните автократи. Берлин изведнъж се реши да обърне гръб на статуквото, в което дисциплинирано функционираше години наред, както и на схващането, че диалогът и мултилатерализмът са ключовите, а често и единствените средства във външната политика.

От десетилетия неизменна формула в германската външна политика беше това, че мирът на континента е невъзможен, ако Русия е изолирана. Тази доктрина включва идеята, че икономическата взаимозависимост подпомага устойчивостта на взаимните връзки, отбелязва "Форин афеърс". Това обаче доведе до проявяване на безкрайно търпение към Кремъл, дори и след агресивната реч на Путин на Международната конференция по сигурността в Мюнхен през 2007 г. и нахлуването в Грузия през 2008 г., връща лентата назад изданието.

Сега обаче Шолц се зарече "да брани всеки квадратен метър територия на НАТО заедно с нашите съюзници" (по аналогия с казаното от президента на САЩ Джо Байдън за "всеки инч" от алианса. В първата си реч от 6 месеца, Меркел заяви на 1 юни, че "тази варварска война на агресия от Русия ще бъде спряна", предаде ДПА. За бившата канцлерка руската атака е "крещящо нарушение на международното право" и "дълбок разрив" в историята на Европа след Втората световна война. Очевидно и нейното "терпение" все пак е имало граници.

Нахлуването в Украйна, пише анализатор на в. "Ню Йорк таймс", все повече се възприема като повторение през 21-и век на ожесточената атака на Хитлер срещу останалата част от Европа, започнала през 1939 г. с нападението на Германия срещу Полша. Като се добави и заплахата на Путин да използва и ядрено оръжие, предупреждавайки, че всяка държава, която се намеси в конфликта, рискува да се изправи пред "невиждани последици", може да бъде обяснено защо този път последва невиждан ефект на доминото.

Въпреки че според руската агенция РОСБАЛТ войната в Украйна е станала фактор за разцепление в ЕС, а подходът на Киев задълбочава политическите пукнатини в Европа, всъщност става дума не за пукнатини, а за разлом. Германия се отказа от своето "терпение" и хрисима политика, Швеция и Финландия изоставиха неутралитета, ЕС надскочи дългогодишните си половинчати стъпки за санкциониране на Русия. "Ню Йорк таймс" цитира бившия германски външен министър Йошка Фишер, че станалото е истинско общоевропейско земетресение, довело до всеобщо осъзнаване и събуждане, за да стане ясно, че нищо вече не е същото. Всички вече гледат на Русия с други очи, защото "разбираме, че Путин не говори само за Украйна, а за всички нас по пътя ни към свободата", казва Фишер.

Транснформира се не само Германия, а и начинът, по който останалите я възприемат, обобщава сп. "Форин афеърс". Изданието цитира и казаното през 2011 г. от бившия полски министър на отбраната и на външните работи Радослав Шикорски. Още тогава той изтъква, че "вероятно ще бъда първият полски министър в историята, който го казва, но ето как стоят нещата: Страхувам се от германската мощ по-малко, отколкото се страхувам от германското бездействие."

Изминаха 11 години и следвоенна Европа става свидетел на коренната промяна, настъпила в Германия като реакция на руското нахлуване в Украйна.

Както изглежда, като анахроничен глас е възприемана позицията на друг известен политик от германски произход, станал емблематична фигура в дипломацията на САЩ. На Световния икономически форум в Давос Хенри Кисинджър каза, че Украйна трябва да отстъпи територии на Русия, за да помогне за спиране на инвазията, пише в. "Вашингтон пост". Кисинджър призова САЩ и Запада да не се стремят към унизително поражение на Русия в Украйна, защото това ще влоши европейската стабилност в дългосрочен план. Преди Кисинджър, в. "Ню Йорк таймс" написа в редакционна статия, че Украйна трябва да вземе "болезнени решения", свързани с територията си, за да постигне мир.

Кисинджър, цитиран от в. „Дейли телеграф“, казва: "Надявам се, че украинците ще съчетаят героизма, който показаха, с мъдрост". Критици квалифицираха становището на ветерана, който тази седмица навърши 99 години, като "злощастна намеса". Той обаче е отколешен защитник на подхода Реалполитик (от немски: реалистична, практична, действителна политика). Това означава държавите да извеждат на предна линия практическите цели, а не морала и принципите.

Също в Давос, друг водещ европейки политик, идващ от Германия - председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен, каза пред световните лидери, че "войната не е само въпрос за оцеляване на Украйна", а въпрос за европейската сигурност и "задача за цялата световна общност".

Както отбелязва в. "Уолстрийт джърнъл", Кисинджър ще се съгласи, че механичното прилагане на теория от миналото към обърканата реалност на международния живот, е чудесен начин да се окажеш в беда…

100 дни след началото на войната за „денацификация“ Русия не успява да промени Украйна, Германия обаче вече е напълно променена и това не е единствената непланирана последица от кремълската "специална операция".