site.btaИзходът от войната в Украйна ще е ключов за бъдещето и на ядрените оръжия

В държавите, които нямат ядрени оръжия, се увеличава подкрепата, както сред политиците, така и сред населението, за придобиване на такива. Това поставя под въпрос повече от половин век глобални усилия за неразпространение на атомните бомби. Няма как и да е иначе, когато светът наблюдава как Русия, могъща ядрена сила, срива и откъсва територии от Украйна, която в началото на 90-те години на миналия век, едва придобила независимост след разпадането на Съветския съюз, предаде ядрените оръжия на своя територия в замяна на гаранции за сигурността си от страна на Съединените щати, Великобритания и Русия. Будапещенският меморандум, подписан през 1994 г., обаче се оказа "просто къс хартия", както заяви наскоро украинският президент Володимир Зеленски.

Подкрепата за придобиване на атомна бомба нараства особено много в Азия. На фона на бързо нарастващия ядрен капацитет на Северна Корея, проучване на общественото мнение от февруари показа, че вече три четвърти от южнокорейците искат страната им да разработи своя собствена ядрена програма за военни цели, посочва Асошиейтед прес. Агенцията отбелязва, че четири държави в региона се държат все по-агресивно - ядрените сили Северна Корея, Китай и Русия, както и Иран, който е на път да се сдобие със свой арсенал.

Уязвимите страни ще си вземат поуки от войната в Украйна дали да създадат своя собствена ядрена военна програма. Те следят особено внимателно дали Русия ще успее да откъсне големи части от Украйна, заплашвайки света с атомните бомби да стои настрана, коментират експерти.

Лидерите на такива държави, обезпокоени от неприятелски настроени, ядрени сили, ще кажат на вътрешната си аудитория: "Моля ви, подкрепете нашето ядрено въоръжаване, защото вижте какво стана в Украйна, нали?", заяви Мариана Будерин, изследователка, работеща по въпросите на ядрените оръжия, от Училището по управление "Джон Кенеди" към Харвадския университет.

Будерин израства в Украйна през 80-те години на миналия век, когато в тази съветска република са разположени около 5000 ядрени бойни глави - третия по големина атомен арсенал в света. През 1994 г. обаче страната се отказа от тях в замяна на икономическа помощ, гаранции за сигурността си и обещания за интеграция със Запада. Украйна, която нямаше оперативен контрол върху ядрените оръжия на своя територия, ги предаде на Русия, по онова време изпаднала в тежка криза и управлявана от отворилия я към Запада президент Борис Елцин.

"В крайна сметка, мисля, че от изхода от тази война много зависи как ще гледаме на ядрените оръжия", каза тя.

По целия свят Съединените щати успокояват своите стратегически партньори, които имат съперници ядрени сили, отбелязва АП. Например, след като Северна Корея изстреля от началото на годината най-малко 18 балистични ракети, САЩ извършиха първите си съвместни балистични опити с Южна Корея от пет години. В Европа и Персийския залив, президентът на САЩ Джо Байдън и американски генерали и дипломати посещават руски съседи и петролни монархии, граничещи с Иран.

Китайският президент Си Цзинпин води активна външна политика и едновременно с това влага много усилия в ядрения арсенал на страната. В резултат политици в Азия дават Украйна като пример, че държавите от региона трябва да помислят дали да се сдобият с атомни бойни глави или да приемат американски.

"Украйна ще бъде поредният пример за Северна Корея какво се случи с държави като Ирак (на Саддам Хюсеин) и Либия (на Муамар Кадафи), които се отказаха от ядрения си капацитет", коментира Терънс Руриг, преподавател по национална сигурност в американския Военноморски колеж.

Самите Съединени щати дадоха на неядрените сили достатъчно причини да се тревожат, че не са се сдобили с най-смъртоносните оръжия в света, отбелязва АП.

През 2003 г. Западът принуди либийския лидер Муамар Кадафи да се откаже от намиращата се на ранен етап от своето развитие военна ядрена програма на страната си. Осем години се сбъдна най-големият кошмар на Кадафи, според признанията на сина му Сейф ал Ислам: западните държави по настояване на САЩ подкрепиха бунт срещу него. Военен самолет на НАТО бомбардира конвоя на либийския лидер, който бе заловен, измъчван и убит от бунтовници...

В Ирак Съединените щати изиграха водеща роля, за да бъде принуден Саддам Хюсеин да се откаже от своята военна ядрена програма. След това, през 2003 г., те го свалиха от власт под фалшивия претекст, че отново се опитва да се сдобие с атомна бомба. Три години по-късно, докато Ирак все още бе под американска окупация, Саддам Хюсеин бе обесен, припомня АП.

Свалянето от власт и жестоката смърт на близкоизточни лидери определено навреди на опитите да бъде убедена Северна Корея да се откаже от своя ядрен арсенал. Преговорите между Съединените щати на президента Доналд Тръмп и затворената комунистическа страна през 2018 г. завършиха с провал, след като американският вицепрезидент Майк Пенс заплаши севернокорейския лидер Ким Чен-ун  със съдбата на Кадафи. "Невеж и глупав", бе лаконичният отговор на Пхенян.

Деветте ядрени сили в света - САЩ, Русия, Франция, Китай, Великобритания, Пакистан, Индия, Израел и Северна Корея - разполагат общо с около 13 хиляди ядрени бойни глави. Израел не признава да има военна ядрена програма.

Водещите ядрени сили, петте страни постоянни членове на Съвета за сигурноста на ООН, в исторически план се опитват да не позволят на други държави да се присъединят към клуба. Страните, които се стремят да се сдобият с атомна бомба в нарушение на резолюции на Съвета за сигурност на световната организация, като Иран и Северна Корея, са подложени на изолация и санкции.

Експерти посочват Южна Корея и Саудитска Арабия сред държавите, които е най-вероятно да създадат своя ядрена програма за военни цели. Саудитският престолонаследник Мохамед бин Салман впрочем обеща през 2018 г. страната му незабавно да се сдобие с атомна бомба, ако нейният заклет враг Иран направи това.

Според Джесика Кокс от дирекцията на НАТО за ядрената политика дори е изненадващо, че повече държави не притежават ядрено оръжие. "Ако погледнете от историческа перспектива, през 50-те и 60-те години на миналия век изобщо не е било ясно, че по света ще има по-малко от 10 страни с атомен арсенал... 70 години по-късно", каза тя, цитирана от АП.

Като причина за това в Европа Кокс посочи конкретно "ядрения чадър" на НАТО.

В света като че ли има негласно разбирателство ядрените държави да не използват своя арсенал, тъй като това би довело до взаимно унищожение. Показателно е, че Съединените щати, Русия и останалите водещи сили не прибягват до атомни бомби във войните, които водят през последните десетилетия. От една страна, това се дължи на все по-асиметричния и хибриден характер на тези конфликти, а от друга, ядреното оръжие може да унищожи противника, но не и да донесе търсените политически, икономически и други ползи.

Много зависи от изхода от войната по кой път ще поеме светът.

"Ако Украйна победи, това ще излъчи посланието, че ядрените оръжия са безполезни. Но Украйна загуби, историята ще е много различна", обобщи Мариана Будерин.