Войната на Русия срещу Украйна бележи промяна в енергийния дебат в цяла Европа - а в Германия през последните два месеца с особена сила възниква въпросът, който предизвика бурна размяна на противоположни мнения: трябва ли все пак да се удължи срокът на действие на все още работещите атомни електроцентрали, съобщава Цет Де Еф.
От едната страна са привържениците на тази идея, аргументиращи позициите си с кризата в доставките на природен газ от Русия. От другата са нейните противници, които изтъкват като доводи за противопоставянето си финансовото предизвикателство, което върви с удължаване на експлоатационния живот на шестте все още функциониращи германски АЕЦ, както и рисковете за безопасността.
Министърът на икономиката Роберт Хабек (от партията "Зелени") многократно призова към пестене на енергията, припомня думите му „Всеки киловатчас е от значение“ в. „Велт“. Но в същото време той е против използването на произвежданите от трите АЕЦ 66 млрд. кВч. И „Велт“ задава въпроса как може на фона на тежката енергийна криза и неясните перспективи за идващата зима Хабек да твърди, че тези 66 млрд. кВч са излишни.
Това става успоредно с разчистването на пътя на газа и ядрената енергия като – макар и временно – екоустойчиви от Европейския парламент. Инициативата на противниците на т. нар. таксономия се провали на пленарна сесия в Страсбург, припомня БР24. И оттук насетне инвестициите в определени газови и ядрени електроцентрали в ЕС ще могат да се квалифицират като щадящи климата.
Миналата година беше направена първата стъпка и беше решено като щадящо климата да се определи производството на електроенергия със слънчеви панели, водноелектрическа или вятърна електроенергия.
Само че Франция беше ясно и твърдо против изваждането на електроенергията от АЕЦ от разрешителния списък. И преди няколко месеца Еврокомисията предложи инвестициите в газови и атомни електроцентрали също да бъдат определени като щадящи климата.
Ясно е защо Франция отстоява такава позиция: тя гледа на ядрената енергия като на ключов фактор за икономика без въглероден диоксид и също така иска да продължи да изнася технологията в други страни.
Германия се застъпи зелен етикет да получи енергетиката на газ – като преходна технология. Имаше възможност това да се промени, ако най-малко 20 държави от ЕС, представляващи поне 65 процента от общото население на съюза, обединят усилията си. Но не се получи.
Все пак Австрия и Люксембург обявиха съдебни дела пред Европейския съд, особено по отношение на класификацията на ядрената енергия. Правителството във Виена потвърди плановете след гласуването в Европейския парламент. Според министъра на енергетиката Леоноре Гевеслер решението за регламента за таксономията не отговаря на Зелената сделка и европейските усилия за добро и благоприятно за климата бъдеще. „То не е нито надеждно, нито амбициозно, нито основано на знания, застрашава нашето бъдеще и е повече от безотговорно. Люксембург вече се съгласи да участва в съдебно дело. Все още търсим други съюзници.“
Междувременно в Бундестага дебатът „за“ и „против“ атомната енергия се разгаря, включително и сред управляващата коалиция. Бизнесориентираните либерали упорито настояват съществуващите АЕЦ да продължат да функционират. Във връзка с дебата за доставките на газ от Русия лидерът на парламентарната фракцията ва СвДП Кристиан Дюр заяви пред ДПА: "Не искаме да рисуваме дявола на стената. Но трябва да се подготвим за сценарий, който може да има далечни последици за домакинствата и германската промишленост. Нито един кубичен метър газ не трябва да се използва за производство на електроенергия. Ето защо сега би било правилно да се удължи времето за работа на атомните електроцентрали след зимата."
Лидерът на ХДС Фридрих Мерц също апелира към "Зелени" да се съгласят с по-нататъшното използване на ядрената енергия в Германия. "Скъпи "Зелени", надскочете сянката си. Не забранявайте да се мисли. Направете го за Германия", написа Мерц в статия за в. "Билд". С оглед на енергийната криза "не бива да се лишаваме от възможността да поддържаме работата на нашите електроцентрали". Той допълни, че ХДС/ХСС също искат "ранен край на старата ядрена енергетика" - но не сега.
Важен момент в този дебат е фактът, че от понеделник по газопровода "Северен поток 1" по дъното на Балтийско море не се доставя повече газ поради ремонтни дейности. Това обикновено отнема до десет дни. Заради войната в Украйна и западните санкции срещу Русия обаче сега има големи опасения, че кранчето може да остане затворено. Ръководителят на парламентарната група на СвДП Дюр заяви: "Може да се случи така, че след ремонтните дейности по "Северен поток 1" да не потече повече газ." Руският президент Владимир Путин прави каквото си иска, допълни той. "Едва ли би било изненадващо, ако той използва технически причини, за да остави затворен завинаги за нас газовия кран."
В Германия три атомни електроцентрали все още са свързани с мрежата. Те трябва да бъдат затворени в края на годината. Министърът на икономиката Роберт Хабек и министърът на околната среда Щефи Лемке (и двамата от "Зелените") се обявиха против удължаване срока на експлоатацията им. "Срещу малкият принос към осигуряването на енергия се противопоставят големи икономически и правни рискове и рискове за безопасността", заявиха министерствата в обща позиция по въпроса, посочи в. „Франкфуртер алгемайне“.
Междувременно в дебата се включи и премиерът на Бавария Маркус Зьодер, който покрай критиката към Хабек, че не е закупил втечнен природен газ, предупреди, че през есента може да се очаква „инсулт“ поради недостиг на газ и електричество, от който Германия може и да не се възстанови.
Зьодер предупреди, че съществува и заплаха от black-out, т.е. прекъсване на електрозахранването. И обвини Хабек и Лемке, че са отхвърлили удължаването на срока за експлоатация на трите все още работещи атомни електроцентрали след края на годината по идеологически и партийно-политически причини.
Изправен пред суровата действителност, Хабек разкритикува и европейските изисквания, според които в случай на недостиг на газ икономиите първо трябва да се правят от предприятията и после от потребителите. "Намирам това за незадоволително. Но това е европейската правна норма и тя все още не е променена." С оглед на рязкото покачване на цените на природния газ той също така предупреди, че "без допълнителни политически флангове" ще има твърде голямо социално разделение. Преди това той беше посочил пред Дойчландфунк, че 15-те милиарда евро, предоставени от правителството за закупуване на по-скъп втечнен природен газ , може да не са достатъчни, за да запълнят газовите хранилища на Германия до очакваните 80 процента през октомври. Може да се наложи правителството да предостави повече пари.
Съпредседателката на социалдемократите Саския Ескен нарече по-дългото време за работа на АЕЦ "напълно безсмислено" от гледна точка на енергийната политика, икономиката и сигурността. Пред „Зюддойче цайтунг“ тя посочи, че "ядрената енергия е неикономична, изключително опасна и няма бъдеще".
Засега продължава да е налице разделение в управляващата „коалиция на светофара“(наричат я така заради цветовете, символизиращи партиите в нея). Въпреки отказа на коалиционните партньори – социалдемократите и "Зелените" - СвДП поддържа искането си да се говори за удължаване на живота на трите оставащи германски атомни електроцентрали. Един от лидерите на фракцията й в Бундестага, Йоханес Фогел, поиска от министъра на икономиката Роберт Хабек ("Зелени") да извърши сериозен технически преглед. "Намираме се в най-тежката енергийна криза от десетилетия насам и искаме умишлено да извадим от мрежата безопасни и неутрални по отношение на климата електроцентрали по наше собствено решение. Това е абсурдно", казва Фогел пред Редакционснецверк Дойчланд (RND).
Опозицията не спира натиска си върху правителството. Енергийният експерт на ХДС Марк Хелфрих каза пред "Велт“, че не е необходимо преоборудване с горивни пръти на реакторите, ако работят с намалена мощност. Председателят на Европейската народна партия (ЕНП) Манфред Вебер (ХСС) каза пред медийната група Функе: „Хората не разбират защо удължаването на живота (на АЕЦ) е изключено по идеологически причини, а въглищните електроцентрали се увеличават ."
Според експерти, цитирани от „Франкфуртер рундшау“, удължаването на живота на все още действащите германски АЕЦ няма да доведе до производство на допълнителна електроенергия през предстоящата зима, а най-рано от есента на 2023 г., след като бъдат заредени с новопроизведени горивни пръти. Трите атомни електроцентрали произвеждат около 5 процента от електроенергията в Германия, посочва вестникът. Освен това и трите оператора на централите също отхвърлиха удължаването на срока на експлоатация.
Малко време остава, за да стане ясно дали „атомната война“ между политическите партии в Германия е търсене на повишаване на рейтинга от опозицията или наистина става дума за жизненоважен за страната въпрос. Отговорът зависи от редица непредвидими фактори.
А зимата, колкото и нелепо да звучи в горещите летни месеци, вече чука на вратата.
/ПТА/
news.modal.text
Няма данни