Франция преживя една динамична първа седмица след натовареното ротационно председателство на Европейския съюз и най-после се вгледа отново в себе си след шест месеца на поглед, вперен в Европа. Ключови моменти от тази седмица бяха тържественият парад в Париж по повод националния празник на 14 юли и последвалото го голямо интервю на Макрон за две френски телевизии. Западните медии фокусираха вниманието си върху парада, защото в него участваха и военни от 9 европейски страни (включително и България), които са от района в съседство на обхваната от война Украйна, както и френски военни от подсиления източен фланг на НАТО. На парада бе показана и нова военна техника, но и техника, пратена в помощ на Украйна.
Интервюто на Макрон след парада пък бе първото, което той даде от преизбирането си на президентския пост през април. За него Макрон бе поканил две водещи журналистки - Ан-Клер Кудре от телевизия Те Еф 1 и Каролин Ру от телевизия Франс 2 – в градините на Елисейския дворец. Интервюто продължи около 55 минути. И за първи път де факто след като изгуби абсолютното мнозинство в долната парламентарна камара на изборите през юни, Макрон излезе от мълчанието си и надълго и нашироко представи какъв ще бъде неговият вътрешнополитически курс и какви конкретно вътрешни реформи той иска да бъдат извършени. Заради разразилата се в Италия в същия ден политическа криза западните медии отразиха малко аспекти от интервюто на Макрон, предвид това че в него се говореше основно за вътрешни дела. Сред тези аспекти бе мрачната прогноза на Макрон, че войната в Украйна ще продължи и че предстоят тежки моменти там през лятото и в началото на есента. Западните медии се спряха и върху думите на Макрон, че Русия използва енергията, подобно на прехраната, като военно оръжие. Те също така обърнаха и внимание върху изказването му, че ако една страна не иска да бъде въвлечена в конфликта в Украйна, нито пък иска той да прерасне на световно ниво, но иска да спре тази война, то тя може да го направи само чрез санкции срещу руската икономика.
Но Макрон каза много повече неща, някои от които изобщо не се понравиха на противниците му, въпреки че, според привържениците му те отразяват едно реалистично мислене в условия на криза. На първо място Макрон похвали френската армия, която нарече най-голямата в Европа, притежаваща средства за ядрено сдържане и способност за бърза и навременна реакция. Той каза, че инвестициите във френската отбрана ще продължат, но въз основа на анализ на новите заплахи, извадени наяве от високоинтензивната война в Украйна. Макрон обеща инвестиции в киберсигурността, във военноморските сили, в борбата срещу тероризма, в ново оборудване, но също и в по-бързото и по-голямото производство на досегашни модели военна техника и боеприпаси, с които може да се помогне на страни, в които се води високоинтензивна война.
Относно руските газови доставки Макрон припомни, че Франция е по-малко зависима от тях в сравнение например с Германия, но подчерта, че страната трябва да се подготви за сценарий, в който напълно да се лиши от руски газ. Той нарече това много труден сценарий, но изтъкна, че Франция е положила усилия, за да диверсифицира източниците си на газ и получава доставки и от Норвегия, Катар, Алжир и САЩ. Освен това Франция работи и за попълване на газовите си запаси и през есента ще бъде напълно готова в тази насока.
Въпреки тези позитивни изказвания Макрон попари надеждите на французите, че те няма да имат проблеми, като например по-зависимите от руския газ германци или италианци, и заговори за възприемане логика за пестеливост. „Трябва да възприемем една колективна логика на въздържание. Ще се подготви план, за да сме в ситуация, в която потребяваме по-малко енергия”, каза Макрон и обясни, че ще поиска от държавните администрации и от големите компании да обмислят конкретни стъпки в тази насока. Тук Макрон заговори за колективна отговорност и призова например да се пести от осветление на места, на които то не е необходимо, а всички сънародници да бъдат призовани да се ангажират също с тези усилия, за да се намали потреблението на газ и електричество. Този призив след години на икономии в разгара на финансовата и икономическата криза в Европа, после и на рестрикции заради коронавирусната пандемия, а сега и на криза, породена от тази пандемия и от последиците от войната в Украйна, едва ли е прозвучал убедително на французите.
Говорейки за енергия и за енергийни доставки, Макрон припомни, че цените на горивата и на енергия са започнали да нарастват още през октомври миналата години, преди началото на войната, заради икономическия подем тогава, а после са продължили да растат и заради войната. Той припомни също, че правителството е установило така наречения ценови щит, който блокира покачването на цените на тока и газа до края на годината. Сега Макрон заговори за преоценка на тази мярка и за обмисляне на нов механизъм, който да я замени. Сред обмисляните опции са целенасочени помощи за най-скромните домакинства, но това не означава, че средната класа няма да бъде подпомогната. Тук Макрон обаче бе откровен и заяви, че „не е възможно държавата да поеме отговорност за всички последици от кризата, за всеки”. Относно цените Макрон припомни, че не всичко зависи от френските действия, а и от енергийния пазар в Европа, защото Франция понякога не произвежда достатъчно ток и трябва и да внася от съседите си. Тук Макрон обеща да работи за реформиране на европейския пазар и за преговори на европейско ниво за намаляване на цената на тока. Що се касае до тока, произвеждан във Франция, Макрон изтъкна, че той не зависи до такава степен от цената на газа, защото Франция произвежда ток от ядрената енергетика и от възобновяеми източници и в малка степен на базата на природния газ. Но тъй като тя внася ток, който в други страни се произвежда въз основа на природен газ, то цената на тока зависи по този начин и от цената на газа.
Всички тези размисли доведоха по време на интервюто и до дискутиране на темата за енергийния преход. Макрон похвали Франция, че има модел, който не зависи от изкопаемите горива (газ, петрол и въглища), нарече ядрената енергетика устойчиво и трайно решение в областта на екологичния преход, подчерта, че ще се работи за по-бързото развитие на възобновяемите енергии и изтъкна, че за разлика от други страни, като Германия и Полша, Франция е „добър ученик” що се касае до отказ от централите с въглища. Пред опасенията на еколозите той увери, че двете действащи такива централи в страната ще продължат да работят само за още няколко месеца, за да няма прекъсване на тока, а другите две, които са били извадени вече от действие, няма да бъдат реактивирани.
По отношение на зеления преход Макрон заяви, че французите ще бъдат подпомогнати да реновират жилищата си, за да станат по-енергийно ефективни, или да сменят колата си с модел, който е по-щадящ околната среда.
Финансирането на мерките за справяне с цените и за енергийния преход породи и въпрос за помощите, които държавата отпуска, и в интервюто Макрон припомни, че Франция е една от най-щедрите в Европа страни и същевременно след Дания е една от страните, които облагат с най-много данъци населението си. Следователно финансирането на каквито и да е мерки няма да идва от увеличение на данъците, нито от трупане на дълг, който ще обремени идните поколения, а от реформа на пазара на труда, от това да се намали безработицата, да се насърчават хората, получаващи помощи за безработица, да търсят активно работа. Според Макрон повече работещи означава създаване на повече богатства за страната, с което ще се финансират набелязаните от властите мерки в помощ на населението. Президентът обяви, че това лято трябва да има текст с реформи на механизмите за помощите при безработица, за обучение на новите и на дългогодишните кадри. Целта е след пет години безработицата да е 5 процента. „Пълната заетост е в центъра на битката”, подчерта Макрон.
Темата за труда неизменно бе обвързана и с темата за спорната пенсионна реформа и президентът каза, че „тази реформа трябва да се направи” и около 2035 г. възрастта за пенсиониране от 62 години трябва да е нараснала на 65 години, като това увеличение ще става прогресивно с по четири месеца на година. Дискусиите по тази реформа трябва да започнат още от тази есен, като целта е още от лятото на 2023 г. да има „първо влизане в сила”, заяви Макрон.
За всички тези планирани реформи президентът сподели, че разчита на отговорните компромиси и на колективната интелигентност на политическите сили. Но изминалата седмица показа, че това ще е трудна задача. Още на 12 юли в долната парламентарна камара крайнодесните от „Национален сбор”, десните от „Републиканците” и широката лява коалиция се обединиха и успяха да приемат промяна в предложения от правителството „законопроект за санитарната бдителност и сигурност”. Промяната предвижда при евентуално връщане на ваксинационния сертификат, той да не се изисква за непълнолетни при тяхното пътуване от и за чужбина, посочват „Фигаро” и Бе Еф Ем. Запитан в интервюто какво мисли за този провал в парламента, Макрон не го опрели като такъв и каза, че подобно нещо едва ли ще се повтори. А настоящата ситуация, в която неговата коалиция има относително мнозинство в парламента, означава, според него, че народът е искал тя да се вслушва повече в опозицията, което ще обогати дебатираните закони. Макрон подчерта, че оттук нататък той ще направи всичко възможно за постигане на интелигентни компромиси между управляващите и опозицията, защото така страната ще може да напредва, което ще я направи още по-независима, силна и справедлива.
Що се касае до опозицията, представена от гореспоменатите три политически сили, по-рано през седмицата между тях настъпиха и някои разногласия. Миналия понеделник, когато се гласуваше вот на недоверие на правителството, внесен от левия блок, в който радикално левите на Жан-Люк Меланшон са в центъра, той се провали поради бойкот на „Републиканците” и „Национален сбор”. За недоверие на правителството гласуваха едва 145 депутати. Което означава, че дори и шестима депутати от левицата не си направиха труда да подкрепят вота. След това Меланшон обвини за провала лидерката на „Национален сбор” Марин Льо Пен, която, както той заяви, по време на важно гласуване предпочела да отиде на басейн. Според анализатори обаче „Национален сбор” не е участвал в гласуването именно защото си дава сметка, че сега изобщо не е подходящ момент за парализа, която би могла да доведе до разпускане на парламента и до нови избори. „Национален сбор” спечели изненадващо много места в долната камара на изборите през юни (89 депутати) и едва ли ще иска така бързо да ги изгуби при евентуален нов вот, на който противниците на крайната десница, видели какво се случи миналия месец, ще се мобилизират със сигурност срещу нея. А „Републиканците” (с 62 депутати) чрез гласа на заместник-председателя на парламентарната си група Жил Платре аргументираха бойкота си на вота на недоверие с това, че те не искат да са опозиция само заради идеята да се противопоставят на правителството, а искат реален парламентарен диалог с управляващите по всеки един законопроект. Десницата също няма интерес от предсрочни избори, защото едва ли ще успее толкова бързо да подобри резултата си спрямо рекордно ниското си постижение през юни.
До интелигентни компромиси, за каквито говори Макрон, се стигна все пак в горната камара, където на първо четене бе одобрен законопроектът на президентската партия, изискващ от социалните мрежи да премахват терористично съдържание до един час след подаване на сигнал за публикуването му, тъй като в противен случай ще трябва да платят солена глоба, посочва Бе Еф Ем.
В края на интервюто, дадено на 14 юли, Макрон бе запитан и за скандала „Юбър”. По-рано през седмицата той заяви, че се гордее с действията си спрямо американската компания и ако трябва, ще ги повтори отново. В интервюто сега той каза, че чрез действията си е помогнал не само на „Юбър”, но и на други компании за споделен транспорт, сред които и френски, да навлязат на пазара, което е дало възможност на много хора от проблемните квартали да започнат в тях първата си работа след години на безработица. Според него такова отваряне на пазара е създало хиляди работни места. Макрон припомни и че след като е станало възможно навлизането на тези компании на френския пазар, управляващите са го регулирали. В отговор на въпрос на една от интервюиращите го журналистки дали той е лобирал за „Юбър” и дали съжалява за действията си, Макрон дори отвърна: „Вие шегувате ли се?”, а после добави, че характерът му е такъв, че не може да бъде под ничие влияние. През седмицата Макрон получи и подкрепа в тази насока от президента и генерален директор на банката „Джей Пи Морган Чейз” Джейми Даймън. „От избирането на Макрон за президент Франция стана много атрактивна за бизнеса. Във Франция бе свършена невероятна работа. В полза на французите бяха направени реформи на данъците или на пазара на труда. Тук сега има развъдник на иноватори, който не съществуваше преди 10 години. Вие имате един много компетентен президент, заобиколен от един екип на много добро ниво. Това че той има относително мнозинство в парламента сега не е обезпокояващо, защото това е една нормална ситуация при демокрацията ”, каза видният банкер, цитиран от „Фигаро”. Тази похвала обаче само засили убеждението на някои противници на Макрон, че той е президент на богатите и се е дистанцирал от обикновените хора. Заради това през първия му мандат Макрон бе сравняван с Юпитер, бога на небето, дневната светлина, но и на бурите, смятан за главно божество в римския пантеон. В интервюто от 14 юли Макрон припомни на шега, че той никога сам не е претендирал за това прозвище и че ако трябва да се сравнява все пак с някои римски бог, то би предпочел това да е Вулкан, покровителят на ковашкия занаят, тоест на упорития труд, но също и на разрушителния огън. Това естествено породи доста подигравки по адрес на Макрон в социалните мрежи. Самият Макрон обаче в края на интервюто заяви смирено, че сега, когато темата за преизбирането му вече не е на дневен ред, той е станал още по-взискателен към себе си.
Като цяло интервюто от 14 юли породи повече отрицателни, отколкото положителни реакции. А когато Макрон засегна по-болезнени теми в него, по чисто съвпадение въпреки горещия и слънчев ден в градините на Елисейския дворец се изви силен вятър. Което вещае буреносно бъдеще за президентските планове. Критици на Макрон заявиха, че интервюто напълно е показало какво е макронизъм и макрония (неологизми, охарактеризиращи политическия курс, идеологията, изказванията и стила на поведение на Макрон - бел. авт.). Освен че обеща на сънародниците си курс на пестене на енергия и на повече и по-продължителна работа, Макрон показа и настъпателен подход в комуникацията с двете интервюиращи го журналистки. Той почти не ги остави да задават въпроси до степен, че в социалните мрежи се коментираше защо те са били изпратени да го интервюират, като не могат да се справят. Макрон успя и доста ловко непрекъснато да завърта отговорите на въпросите около темите, които са му присърце – пенсионната реформа, енергийната пестеливост, зеленият преход и реформата на механизмите за обезщетения при безработица, представяйки ги като необходимост за съществуването на щедрия модел на Франция. Но на моменти интервюиращите го журналистки не криеха скептицизма си, което обаче не спря президента да продължи да развива тезите си.
Дали интервюто ще спечели на Макрон повече симпатии? През изминалата седмица бяха публикувани две допитвания. На 13 юли анкета на социологическата агенция „Елаб” за телевизия Бе Еф Ем показа, че три месеца след преизбирането му, едва 12 процента смятат действията на Макрон за задоволителни (спад с 10 процентни пункта в сравнение с допитване от октомври). А 73 процента възприемат Макрон като авторитарен, 70 процента като арогантен и 58 процента като пораждаща безпокойство личност. На 12 юли допитване на института „ИФОП-Фидюсиал” за сп. „Пари Мач” и радио „Сюд” пък показа, че едва 37 процента от анкетираните одобряват действията на Макрон.
Но рейтингът на някои от министрите на Макрон също е разклатен. Безкрайният скандал около вътрешния министър Жералд Дарманен продължи и тази седмица, когато жената, която го обвинява от години в изнасилване, обжалва поредното съдебно решение да не се пристъпва към повдигане на обвинения срещу него поради липса на достатъчно аргументи в тази насока. А стотина видни личности надигнаха глас срещу Каролин Кайо, делегиран министър за местните власти, заради нейни изказвания от 2013 г. за хомосексуалните бракове, които тя нарича противоестествени реформи и каприз. Министърката бе принудена да се извини и да определи миналите си изказвания като глупави.
/ПТА/
news.modal.text
Няма данни