Могат ли технологиите да помогнат на лозаро-винарите в постигането на оптимални резултати и какви са възможностите, които предлага пазарът, за да отговорят производителите на последните екологични норми. Тази тема беше във фокуса на четвъртия семинар от поредицата Академия "Умно земеделие", организирана от Сдружение Бизнес Агенция. Водещи бяха Благой Анастасов Николай Сапунджиев, основатели на компанията за наблюдение на лозя с помощта на комбинация от висококачествени сензори и изкуствен интелект "Бивайн".
За да започнат своята работа, двамата съдружници са разговаряли със специалистите в областта, без които смятат, че е абсолютно невъзможно да се направи нещо - лозарите, винарите и агрономите. "В началото винарните, с които се опитвахме да работим, подхождаха по-плахо, но 2-3 години след това бройката им се увеличи, а заедно с нея и нивото на доверие", сподели Благой Анастасов.
Сред изтъкнатите от тях проблеми се отличава неструктурираното управление на процеси. Според двамата, всяка работа и дейност в лозовите масиви е процес, чието ефективно управление може да реши много проблеми. Но когато информацията не е структурирана или не се води качествен отчет, това може да доведе до редица трудности. Затова сред основните им цели е дигитализирането на хартиените дневници. "Основното нещо при анализа на данните, което е важно да разберем, е, че целта се изразява в това работата да бъде улеснена и ресурсът да бъде насочен в правилна насока", заяви Сапунджиев.
В сектора се очертава и друг основен проблем - липсата на наблюдения от самото поле, които да отразяват текущото му състояние във всеки един момент. Тази дезинформираност налага чести посещения на лозовия масив за нещо, което може да се проследи и дистанционно, а времето да бъде използвано за друго, смятат от компанията.
От презентацията стана ясно, че неефективното използване на ресурси също е част от проблема, тъй като без цялостна информация няма как да се приоритизират дейностите и да се използват ефективно ресурсите.
Водещите изтъкват още един често срещан казус в сектора - определянето на време за беритба на гроздето, защото всяка грешка ще повлияе на качеството на виното. "А тук влияние има и трудността за намиране и организиране на работна ръка в правилния времеви прозорец", обясни Анастасов.
Съвкупността от тези проблеми води до финансови загуби. Според Сапунджиев техните модели не целят да намалят пръсканията, а по-скоро да подпомогнат вземането на информирани решения, да бъдат един добър съветник за агрономите, който да им помогне да реагират по-бързо.
Той цитира проучване на БАСФ от 2021 г., което е установило, че само 15 процента от фермерите използват системи за взимане и подпомагане на решения. Според регулациите, постановени след приемането на Зелената сделка от ЕК, до 2030 г. пръскането с химични пестициди трябва да се намали с до 50 процента, а до 2050 г. да бъде спряно изцяло. "Смятаме, че това е възможност за нас да предоставим на собствениците на лозя лесен начин да преминат към предстоящата регулация", каза Сапунджиев.
За да може софтуерът на компанията да работи, задължително условие е в лозовия масив да има метеорологична станция. "Тя може да бъде вече инсталирана или да направим предложение от нашите партньори", коментира Сапунджиев. Той разказва, че в Европа е популярен модел, в който общините предлагат такива станции, но у нас, за съжаление, това не е развито.
Характеристиките, които "Бивайн" извлича от станциите, са количество валежи, температура и влага на въздуха и почвата, влажност на листата, скорост и посока на вятъра. На тяхна база се правят анализи, които към момента са фокусирани върху изграждане на модели за болести. "Вече имаме разработен модел за обикновена мана по лозята, базиран на италиански научни публикации. Цялото нещо се дигитализира, за да дава възможност на агрономите да взимат по-информирани решения", споделя Сапунджиев. Той добавя, че като допълнение използват извличане на прогнозата за времето за конкретна точка в лозовия масив, за да могат да има текуща информация и да дадат прогноза какви са рисковете.
Водещите разкриват, че към момента работят и тестват модел за брашнеста мана, а след него ще се насочат към развитието на черното гниене. По този начин ще покрият трите най-важни икономически болести по лозята.
"Друго важно нещо, което сме идентифицирали и целим да разработим, е модел за фенологичното развитие на лозята, за да може да бъде прецизиран модела за болести спрямо сортовете грозде. Също така работим по разработката на модел за следене на захарните градуси", разкри Сапунджиев.
Сред бъдещите планове за развитие на компанията водещите изтъкнаха, че на първо място стои излизането им на европейския пазар, което са заложили в целите си за 2023 г. След това намеренията им се простират отвъд океана и през 2024 г. се надяват да достигнат Америка.
/ВЙ/
news.modal.text
Няма данни