site.btaРастящото международно напрежение след руското нашествие в Украйна - повод за нови оценки на рисковете от ядрена война
Растящото международно напрежение след руското нашествие в Украйна дава повод за все нови оценки на рисковете от мащабен ядрен конфликт. Ядрена война в Европа може да избухне всяка минута и то без употреба на ядрени оръжия - стационарна "атомна бомба" може да станат шестте действащи реактора на украинската Запорожка АЕЦ, предупреждава порталът News.ru.
Украйна и Русия от седмици си разменят обвинения, че обстрелват тази най-голяма атомна централа в Европа. Всяко попадение на бомба или ракета - умишлено или случайно, в някой реактор може да предизвика изхвърляне на радиация и последиците ще са аналогични на тези след аварията в Чернобилската АЕЦ през 1986 г., изтъква News.ru.
В контекста на украинската криза САЩ все повече се въвличат в хибридно противопоставяне с Русия, твърди в Телеграм посолството на Москва във Вашингтон според публикация на сайта Life.ru. Това може да доведе до непредсказуема ескалация и пряк военен сблъсък между ядрени сили, добавят руските дипломати.
Според коментар в Телеграм на московския експерт Михаил Ходарьонок, цитиран в неделя от руски медии, американските политици не смятат да доставят на Украйна допълнителни количества ракетни системи "Хаймарс", тъй като се опасяват от ядрена война.
Ако НАТО атакува анексирания от Москва през 2014 г. украински полуостров Крим, Русия ще нанесе удар по Лондон, предрича наблюдател на китайския портал Sina (k.sina.com.cn).
"Щом НАТО нападне Крим, това ще е все едно да обяви на Русия война и Москва тутакси ще изстреля ракети срещу Лондон, за да покаже на света последиците от своя гняв", заявява той, цитиран на 15 август от новинарския сайт Oopstop.com.
Ако Киев нанесе удар по Кримския мост, свързващ полуострова с Русия, "това радикално ще промени ситуацията в конфликта. Това е вече движение към използване на ядрени сили", каза същия ден пред руската телевизия "360" украинският ексдепутат Володимир Олийник.
По-рано този месец киевският депутат Олексий Гончаренко, цитиран във вторник от портала "ПолитРоссия", съобщи, че е обсъждал с британския военен министър Бен Уолъс евентуална атака срещу Кримския мост. Лондон едва ли ще се реши на това, иначе ще предизвика ответна атака от страна на Москва - "ще има ядрена война", смята руският политолог Владимир Корнилов, пише "Свободная преса".
След влизането си в НАТО Финландия и Естония смятат да създадат обща противоракетна отбрана, която да затвори за руски военни кораби Балтийско море и то да стане вътрешно море за алианса, цитира на 14 август сайтът Postimees.ee естонския министър на отбраната Хано Певкур. Според руския военен експерт Иля Крамник финландците смятат да използват за целта шведски ракети RBS-15, а естонците - израелски Blue Spear, но при това положение Русия ще вземе на прицел пунктовете за дислокация на тези системи, коментира на другия ден "Новие известия". "Войната, ако стане нещо, ще е с НАТО - целта изглежда достойна за ядрен удар" с "десетина-двайсет тактически заряда", прогнозира изданието и пише за "гарантирана ядрена криза", ако тези планове се осъществят.
Ще успеят ли Вашингтон и Пекин да се сдържат и да не стигнат до пряк военен конфликт, пита се "Московский комсомолец". Американците едва си поеха дъх, когато Китай реши все пак да не удря Тайван след неотдавнашната визита на Нанси Пелоси, председател на Камарата на представителите, припомня вестникът.
Аналитикът Юрий Жданов разказва пред изданието как експерти от САЩ отправят предупреждения за опасността от ядрена война. И американското, и китайското правителство разбират, че такава "гореща" война ще е катастрофа и за двете страни, изтъква харвардският политолог Греъм Елисън в статия за "Нешънъл интерест". Но добавя: историята за жалост знае доста примери, когато съперничещи сили, чиито лидери не са искали война, при все това са се изправяли пред съдбоносен избор - да приемат ли неприемливи според тях загуби, или да се решат на стъпки, увеличаващи риска от война.
"Съдбите на Украйна и Тайван заслужават всякаква дипломатическа подкрепа, но не бива да ги оставим да залитнат към глобална война или ядрена катастрофа", четем в коментар в британския в. "Гардиън".
САЩ ще разгледат възможността да използват ядрените си оръжия само в извънредни обстоятелства, каза през август държавният секретар Антъни Блинкън в ООН. Но още през юни генералният секретар на световната организация Антониу Гутериш посочи, че невъобразимата преди перспектива за ядрен конфликт отново е в сферата на възможното.
Избухне ли ядрена война между Москва и Вашингтон, ще загинат над 5 милиарда жители на планетата, сочат данни на учени от университета "Рътгърс" в щата Ню Джърси. "Стигнахме до извода, че вследствие на ядрена война между Индия и Пакистан може да загинат 2 милиарда души и над 5 милиарда може да загинат вследствие на война между Съединените щати и Русия" - ще станат жертви на глада, се казва в техен доклад, обобщен на 15 август от сп. "Нейчър фуд".
В евентуалните бойни действия между САЩ, съюзниците им и Руската федерация ще се използват над 90 на сто от днешния световен ядрен арсенал, подчертават изследователите. В атмосферата ще бъдат изхвърлени над 150 тераграма (повече от 165 милиона тона) сажди, което ще предизвика ядрена зима в цялата планета. И милиарди хора ще станат жертва на глад - при най-лошия сценарий до две години ще умрат 75 процента от населението на Земята.
Забраната на ядрените оръжия е единственото дългосрочно решение, заявява един от авторите на анализа, климатологът Алън Робък. "Договорът на ООН за забрана на ядрените оръжия отпреди пет години е ратифициран от 66 държави - но сред тях не е нито една от деветте ядрени сили. Нашият труд показва, че е време тези девет държави да се вслушат в гласа на науката и на останалия свят и да подпишат този договор", настоява той, цитиран в "Нейчър фуд".
/МИМ/
news.modal.header
news.modal.text