site.btaЛозарите са готови да стачкуват, ако държавата не предприеме действия за спасяване на бранша

Лозарството е единственият сектор, който няма национално доплащане, и ако не се вземат спешни мерки от страна на държавата, браншът ще загине, алармира Национално сдружение на българските лозари (НСБЛ) на пресконференция в пресцентъра на БТА днес. Членовете на дружеството изтъкнаха, че начинът, по който българската администрация дава средствата, не ги удовлетворява, тъй като не виждат ясна система, разпределяща субсидиите и подпомаганията на база разходи.

"Трябва целенасочена политика от държавата, не просто временни мерки. Искаме стратегия за развитие на бранша за следващите 30 години, която да разработим заедно с Министерство на земеделието (МЗм). Едно лозе се сади за минимум 25 години", каза Атанас Василев, председател на УС на НСБЛ и собственик на лозов масив в района на Севлиево. Той добави, че лозарите у нас вече масово изкореняват растенията си, а браншът е в пълна стачна готовност, ако не се пристъпи към промяна. Василев изтъкна, че лозарството е приравнено с черупковите трайни насаждения - орехи и бадеми, и получава 45 лв./дка. Излиза, че 2,5 декара лозя се равняват на субсидията на една кокошка, посочва той.

Милко Янев, член на УС на НСБЛ, обясни, че лозята у нас се делят на такива в стопанствата, който получават субсидии от ЕС, и такива, които не получават субсидии. Към края на 2021 г. лозята в България са били около 636 000 дка, от които около 470 000 дка са тези в стопанствата, очакващи субсидии. Тези 470 000 дка се делят на две групи - реално брани и негледани. Тенденцията, която се наблюдава от 2015 г. насам, сочи спад на реално браните лозя и увеличение на негледаните.

"В последните 10 години българското лозопроизводство се е свило и загива. Апелираме към МЗм да постъпят държавно отговорно и да спасят бранша", заяви Даниел Ангелов, член на УС на НСБЛ и собственик на лозов масив в района на Монтана. Производителят изтъкна факта, че вече е достигнал европейско ниво на разходи, сега иска да достигне такова и на приходи.

Според Милко Янев, член на УС на НСБЛ, ако за 2-3 години България загуби 200 000 дка лозя, това ще бъдат 4 млн. лева загуба от капитала на страната ни.

Членовете на НСБЛ споделиха пред медиите, че са били в Брюксел на среща с комисаря по земеделието Януш Войчеховски, който дотогава не е бил запознат със състоянието на сектора и им е обещал анализ и насоки. Среща е имало също със зам.-министър Тодор Джиков, който е обещал да изпрати писмо, в което е описано разпределението на бюджета. То все още не е пристигнало.

Лозарството е един от браншовете с най-много присъствие на полето - около 335 дни заетост годишно. А освен помощите във връзка с ковид и войната в Украйна, то няма национално доплащане от 2015 г. насам. Това е единственият сектор без финансиране. Същевременно, ставките по извънредните мерки отново са най-ниските. Докато разходът на декар вече е 1000 лева. Миналата година недостигът е бил 300 лв./дка, а тази върви над 450 лв./дка, като някои го виждат и над 600. Себестойността е скочила до 1-1,20 за килограм винено грозде. А изкупните цени са далеч назад. По думите на Селим Иса, член на УС на НСБЛ и собственик на лозов масив в района на Руен, до преди 5-6 години е било по-добре - изкупните цени са се движили равнопоставено с разходите. Но последните 3-4 години цените са се върнали 10 години назад, докато разходите са се изстреляли нагоре.

На пресконференцията беше изтъкнат и друг проблем - вноса на спонсорирано грозде. То идва на много по-ниска цена и подбива родната продукция. Атанас Василев изтъкна, че тази година на международните винени борси литър вино е достигнал 0,45 евро, което няма как да стане с неспонсорирано грозде.

За съжаление, и метеорологичните условия не са с лозарите тази стопанска година. Даниел Ангелов сподели, че в Северозападна България положението е много лошо. Самият той отчита над 80 процента загуби, след като градушка и проливни дъждове са съсипали реколтата.