site.btaСмъртта на кралицата отново повдигна въпроса за ролята на монархията в Общността на нациите
Премиерът на Антигуа и Барбуда Гастон Браун заяви, че в рамките на три години в страната може да се проведе референдум за това дали да запази британския монарх като държавен глава, или да премине изцяло към републиканска форма на управление, съобщи Би Би Си.
Съобщението беше направено, след като Чарлз Трети беше утвърден за крал след смъртта на Елизабет Втора. Браун подчерта, че тази стъпка не е враждебен акт и че ще проведе референдум, ако бъде преизбран следващата година. Шансовете за победа на Браун са големи, тъй като в момента неговата партия държи 15 от 17-те места в Камарата на представителите.
Смъртта на кралицата отново повдигна въпроса за ролята на монархията в Австралия. Междувременно премиерът Антъни Албанезе, въпреки че е републиканец, заяви, че подобни конституционни въпроси в близко време няма да излязат на дневен ред. В същото време през юни тази година новото австралийско правителство на Албанезе назначи Мат Тистълтуейт за първия министър на страната, натоварен да следи за прехода към република.
Редица държави вече преразглеждат ролята на монархията. Браун заяви, че превръщането в република ще бъде "последната стъпка към завършване на цикъла на независимост и превръщането в истински суверенна нация".
Освен на Обединеното кралство крал Чарлз Трети е глава на 14 държави - Антигуа и Барбуда, Австралия, Бахамските острови, Белиз, Канада, Гренада, Ямайка, Нова Зеландия, Папуа Нова Гвинея, Сейнт Китс и Невис, Сейнт Лусия, Сейнт Винсент и Гренадини, Соломоновите острови и Тувалу.
Повече от 60 % от населението на Общността на нациите, състояща се от 56 държави, е на възраст до 29 години. В световен мащаб една трета от всички млади хора на възраст между 15 и 29 години живеят в страните от бившата Британска общност.
Най-голямата страна по население е Индия, на която се пада около половината от общия брой. Пакистан, Нигерия и Бангладеш са следващите по брой на населението, а Обединеното кралство е на пето място.
Не всички страни от ОН са бивши британски колонии - Габон и Того, които са най-скорошните членове от юни 2022 г., са бивши френски колонии.
Южна Африка се оттегля през 1961 г., след като е критикувана от членовете на Британската общност за политиката си на апартейд. През 1994 г. тя отново става член.
Пакистан е изключен след военен преврат през 1999 г., но е приет отново през 2004 г. В периода 2007-2008 г. членството отново е прекратено.
Бившият президент на Зимбабве Роберт Мугабе извади страната си от ОН през 2003 г., след като членството ѝ беше прекратено на фона на съобщения за фалшифициране на избори. През 2018 г. Зимбабве подаде молба за повторно приемане, но все още не е взето решение.
Последната държава, която напусна, бяха Малдивите през 2016 г., но те отново се присъединиха през 2020 година.
Миналата година в Барбадос положи клетва първия президент, след като парламентът на страната отстрани кралицата от поста държавен глава. 72-годишната Сандра Мейсън, генерал-губернатор на острова от 2018 г., беше избрана за президентка след гласуване в парламента.
Макар че в Австралия, Нова Зеландия и Канада има силни републикански настроения, Ямайка изглежда най-вероятно ще се изправи пред този въпрос незабавно, не на последно място защото назначаването на новия крал може да изисква конституционен референдум. В края на миналата седмица на първа страница на един от водещите ямайски вестници, "Глинър", беше публикуван водещ материал, че смъртта на кралицата "ще улесни Ямайка в раздялата ѝ с монархията".
"Елизабет Втора "продължава да присъства в съзнанието на някои части от населението", цитира вестникът мнението на културолога Джахлани Ниа, старши преподавател в Университета на Западна Индия. Но той добави: "Има и друга част, която е наясно, че сме стигнали твърде далеч с тези воденични камъни на шията и фактът, че тя е починала, ще означава, че има по-малко привързаност към символиката, която тя представлява като силна жена в света."
Ролята на държавен глава е под въпрос в страни от Ямайка до Нова Зеландия след смъртта на кралица Елизабет Втора, посочва в. „Гардиън“.
Възкачването на крал Чарлз Трети на престола отново разпали дебат за това дали кралското семейство заслужава глобална роля през 21-ви век, доколкото в 14 от страните на Общността на нациите британският монарх остава държавен глава.
Наследството на империята и робството, което е било преплетено с британското кралско семейство в продължение на векове, повдигна трудни въпроси за мястото на един чужд крал, а републиканските движения от Тихия океан до Северна Америка и Карибите ще преценяват дали да се възползват от момента.
Неотдавнашните събития, а именно превръщането на Барбадос в република през 2021 г. и отстраняването на кралица Елизабет Втора като държавен глава, също доведоха до тенденция, която сега може да достигне кулминацията си.
През 2020 г. Микаел Филипс, опозиционен член на парламента на Ямайка, внесе предложение в подкрепа на отстраняването на монарха, а миналата седмица той заяви, че се надява премиерът "да действа по-бързо, когато има нов монарх".
Миналата година правителството на Ямайка обяви, че планира да поиска от Лондон компенсация за около 600 000 африканци, които са били изпратени на острова с цел финансова изгода за британските робовладелци. А социологическо проучване това лято показа, че повече от половината ямайци са заявили, че искат кралицата да бъде отстранена от поста държавен глава.
От десетилетия кралското семейство се опитва да се измъкне от сянката на кървавото имперско минало на Великобритания. В качеството си на принц Чарлз присъства на церемонията в Барбадос миналата година и произнесе помирителна реч, в която спомена "ужасяващото зверство на робството", което "завинаги петни британската история".
Повече от 10 милиона африканци са били принудени да станат част от атлантическата търговия с роби от европейските държави, а тези, които са оцелели след пътуването, са били оковани в Карибския басейн и Америка, посочва Ройтерс.
Белиз вече обяви преразглеждане на конституцията, а политическото ръководство на някои отвъдморски британски територии като Британските Вирджински острови също върви в подобна посока.
По-широката Общност на нациите, група от 56 държави, включваща 2,5 милиарда души, също ще бъде изправена пред равносметка. Организацията се опита да се демократизира, например като обяви, че ролята на нейния ръководител не е наследствена. През 2018 г. обаче Чарлз все пак беше избран за ръководител от лидерите на блока, което накара някои държави да се почувстват неудобно.
В Австралия, Канада и Нова Зеландия отново се събуди недоволство от вредните последици от британската колонизация върху коренното население.
В Канбера работата на парламента беше прекратена за 15 дни, а операта в Сидни беше осветена в чест на кралицата. Въпреки това в рамките на няколко часа след обявяването на смъртта ѝ дългогодишният републикански дебат беше възобновен.
Сенаторът от Зелената партия Мехрин Фаруки заяви: "Не мога да оплаквам лидера на една расистка империя, изградена върху откраднатите животи, земя и богатства на колонизираните народи."
В Нова Зеландия републиканската премиерка Джасинда Ардърн си спомни за кралица Елизабет Втора като за "необикновена", заявявайки, че тя е дошла, за да "определи понятията за служба, благотворителност и последователност". А Марама Дейвидсън, съпредседател на новозеландската Партия на зелените, заяви, че отношенията между британската корона и Нова Зеландия са "въпрос за друго време".
Независимо от това, ново откъсване от британското кралско семейство изглежда неизбежно. Сър Дон Маккинън, бивш вицепремиер на Аотеароа (така звучи на маорски името на Нова Зеландия – бел. ред.) и бивш генерален секретар на Общността на нациите, заяви пред Радио Нова Зеландия, че възможността Нова Зеландия да стане република "вече ще започне да трупа доста голяма сила".
Във Вануату, която е била управлявана съвместно от французи и британци след Втората световна война до получаването на независимост преди 42 години, жителите на столицата Порт Вила изразяват тъга за кончината на Елизабет Втора, но казват, че общественото значение на монархията е намаляло през годините.
"Тя беше много добър пример за подражание. Тя е идвала във Вануату, но това е било преди аз да се родя", казва Лопес Адамс, който е собственик на кафене в Порт Вила. "Тъжно ни е за нейното семейство, но ние сме забравени. Колонизаторите дойдоха и взеха. Сега сме независими и не сме видели нищо от тях".
/ПТА/
news.modal.header
news.modal.text