Поради активното ангажиране на украинците в процеса на снимките, този акт надмина статичната едностранност на позата и се превърна в пърформанс, в който украинците бяха едновременно публика и участници в спектакъла на своя живот. Това казва за БТА документалният фотограф Валерий Пощаров по повод новия си проект с наслов “Молитва за дома”, чрез който представя темата за украинските бежанци в България. Той заснема серия от портрети на хора от Украйна, избягали от войната, които отправят своята молитва от брега на Черно море. Всеки портрет е представен в диптих заедно с морски пейзаж, олицетворяващ състоянието на молещите се.
Авторски работи на Валерий Пощаров са част от колекциите на световни институции като Президенството на Република Франция, Френското посолство в Ирландия, Българския културен център в Париж, музея-галерия “Евгений Евтушенко” в Москва… След като усвоява изобразителни техники в Националната гимназия по изкуствата във Варна и завършва пластични изкуства в Сорбоната, Валерий Пощаров основава първата онлайн арт галерия в Източна Европа през 2011 година, а в края на 2021-ва той създава фондация PhotoAnthology, чиято мисия е да насърчава артистичните практики във фотографията и да изпълнява документални проекти с обществено значение.
Тази година Пощаров издаде първата си фотокнига "Последният човек в Родопите" - резултат от 14-годишни експедиции в 985 местни села.
Последно се любувахме на негови кадри от съвместния с WWF България проект, посветен на популацията на есетри в българския участък на Дунав, по време на третия фестивал “Реките на София” в изложба в коритото на река Владайска река под Лъвов мост.
За “Молитва за дома” Пощаров казва, че не си представя този проект да бъде представян в контекста на изложба и публиката да му се "наслаждава”. В случая е интересно това, че за разлика от повечето визуални проекти, тук не е необходим мост между времето на създаване и времето на представяне пред публика, казва фотографът.
В продължение на седмица той обикаля по плажовете на курортите, където украинските бежанци бяха настанени в хотели.
Имаше нещо парадоксално и смущаващо,
продължава Пощаров пред БТА. По тези места обикновено се срещат безгрижни и шумно смеещи се туристи. Сега объркваща тишина царуваше по дългите плажове. Бледи и тъжни украинци вървяха бавно по пясъка и едва поглеждаха към хоризонта, зад който се криеше техният дом. Някои от тях живееха на същия този бряг само на няколкостотин километра от тук и се разплакваха при крясъците на чайките, донесли спомена за сирените, още звучащи в главите им, добавя той.
Имаме девет хиляди украински бежанци в България по последни данни от този четвъртък, 8 декември, цитирани от заместник-министъра на труда и социалната политика проф. Емил Мингов на заседание на парламентарната комисия по правата на човека, вероизповеданията и жалбите на гражданите. Във връзка с улесняването и подпомагането за наемане на работа на украински граждани със статут на временна закрила зам.-министърът добави, че "една част от тези украински граждани са жени с малки деца, настанени в хотели, до които не е близко местоработата, ако им я предложат". Мингов заяви, че се води разяснителна кампания, с цел да се провери какъв е интересът сред украинските граждани да наемат квартира в градовете, където работата им е по-близо.
В регистрационно-приемателните центрове в България има 1200 деца бежанци, 437 от тях са непридружени, каза по-късно същия четвъртък Мариана Тошева, председател на Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет, по време на правно-дискусионен форум, организиран от Националната мрежа за децата и Мрежата за правна помощ, "Lex Talks 2022: Децата и войната".
Координаторът на Мрежата за правна помощ - неформално обединение на юристи и застъпници на правата на децата, Георги Еленков каза, че от началото на войната в Украйна 52 хиляди украински деца бежанци са потърсили закрила в България.
Председателят на Държавната агенция за закрила на детето Теодора Иванова увери, че от първите дни на войната в Украйна приоритет за агенцията е създаването на сигурна среда за идващите в България. Посещаваме регистрационно-приемателните центрове, за да се убедим, че правата на децата в тях са гарантирани, уточни Иванова и заяви, че целта е на тези деца да бъде осигурен равен достъп до здравеопазване, образование, социални услуги.
Фотографиите от “Молитва за дома” са само свидетелство за нещо, което преживяхме заедно с бежанците от Украйна, продължава Пощаров. И това свидетелство в момента достига до техния бряг посредством украинските медии -
молитвите им достигат до близките и семействата им, които е трябвало да оставят в родината си.
“Светът се смаляваше до своя хоризонт, а животът не беше вече такъв, какъвто го познавахме - самоличност и дом изчезваха под водата. Оставаше само един човек, изправен на брега.” Така Пощаров описва проекта си пред украинските новинарски сайтове glavcom.ua и my.ua, които публикуват “Молитва за дім”: болгарський фотограф створив проєкт про українських біженців.
Фотографът уточнява, че е поканил застаналите пред камерата да “отправят своята молитва за дома. Морето, което ги делеше от мечтите им, престана да бъде само фон, а се превърна в храм. Като студен Бог то отвръщаше на техните молитви с безмълвната си мъдрост. Всичко, което се криеше под равната му повърхност, губеше значение, дори да съществува. Светът се смаляваше до своя хоризонт…”
Пак ще се срещнем
Преди десет години в друг разговор с автора на този текст Валерий Пощаров споделя, че предпочита черно-белите снимки, тъй като цветът често има декоративен характер. Сега документалистът е решил да заснеме цветно “Молитва за дома”. Защо?
Действително, отговаря той, този проект съвсем спокойно можеше да бъде осъществен в красноречивата монохромност на черно-бялата фотография. В живота обаче нещата твърде рядко са черно-бели, а и цветът не е само посланик на реализма, но и, струва ми се, копнеж във всяка молитва.
Валерий Пощаров вярва, че истинските мечти не могат да се сбъднат, защото те не са цели, “а пътища, по които вървим и в името на които отдаваме себе си”. Той продължава работата си по проекта “Баща и син”, за който, подобно на “Молитва за дома”, има подкрепата от Националния фонд “Култура”. Предстои да заснеме портрети на бащи с техните пораснали синове, хванати за ръка, във всички 28 области на България. Ще бъде дълго пътуване, казва фотографът - по пътищата и към душите на толкова много хора, които ще се хванат за ръка за първи път от десетилетия.
Оригиналната подредба на всички фотографии в проекта е видима в сайта на фотографа.
/ЛРМ/
news.modal.text
Няма данни