Оперативна програма "Околна среда" 2021-2027 (ОПОС) ще бъде съфинансирана от Европейския фонд за регионално развитие (ЕФРР), Кохезионния фонд (КФ) и от държавния бюджет. Малко над 3,5 млрд. лв. са предвидените средства. Те ще бъдат разпределени по няколко ключови секторни приоритета. Експерти от природозащитната организация WWF коментираха за БТА, че фокус ще продължи да бъде подобряването качеството на въздуха.
Какво предвижда ОПОС
Райна Ангелова от WWF посочи, че ЕФРР и КФ допринасят за общата цел за засилване на икономическото, социалното и териториалното сближаване между регионите и градовете на ЕС, като допринася към интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж. ЕФРР допринася за намаляване на различията в равнищата на развитие на различните региони в рамките на ЕС. КФ допринася за проекти за околната среда и трансевропейските мрежи в областта на транспортната инфраструктура (TEN-T), отбеляза тя.
ОПОС е секторна оперативна програма с хоризонтален характер, която цели подкрепа за устойчиво развитие и утвърждаване целта за съхраняване, опазване и подобряване на качеството на околната среда, като се взема предвид принципът "замърсителят плаща", коментира Ангелова.
Пет са основните приоритети и техническа помощ, за които са предвидени средства от ЕС и национално съфинансиране. Те са: "Води", "Отпадъци", "Биологично разнообразие", "Риск и изменение на климата", "Въздух" и "Техническа помощ".
По приоритет "Води" планираните инвестиции съответстват на регионалния подход, като изпълнението им е на принципа "една обособена ВиК територия (консолидиран район) – един консолидиран ВиК оператор – едно Регионално прединвестиционно проучване – един проект", каза Райна Ангелова.
"Предоставянето на инвестиции само за ВиК оператори на консолидирани райони, в съответствие с политиката във ВиК сектора за окрупняване на ВиК системите, ще осигури по-голяма стабилност на ВиК операторите да се самоиздържат, да могат да поддържат инфраструктурата, да реинвестират и възобновяват инвестициите", поясни тя.
През 2021 – 2027 г. се планира да започнат инвестиции в консолидирани райони Велико Търново, Габрово, Плевен, София-град, София-област, Търговище, Хасково и Добрич с разработването на регионални прединвестиционни проучавания (РПИП). Допустими са проекти за инфраструктурни мерки за събиране, отвеждане и пречистване на отпадъчни води, както и за водоснабдяване, в т.ч. за проекти, чието изпълнение е стартирало в периода 2014-2020 г.;
Предвижда се и разработване на РПИП за райони Благоевград, Кюстендил, Ловеч, Монтана, Пазарджик, Разград, след тяхното консолидиране, каза Ангелова.
По приоритет "Отпадъци" ще се финансират системи за разделно събиране и рециклиране на биоразградими отпадъци, такива за разделно събиране и подготовка за повторна употреба и поправка. Рециклирането на отпадъци и разработването на модели за оптимизиране на процеса на управление на битовите отпадъци от общините също са сред ключовите задачи, обясняват експертите.
"Няма да се подкрепя изграждане на инсталации за изгаряне и/или друго оползотворяване на отпадъци с производство на енергия, както и на инсталации за предварително третиране на смесено събрани битови отпадъци, съгласно последно полученото становище на ЕК", подчерта Ангелова.
По приоритет "Биоразнообразие" основното е развитие на мрежата "Натура 2000" и подобряване природозащитното състояние на природни местообитания и видове.
По приоритет "Риск и изменение на климата" са допустими проекти, свързани с превенция и управление на риска от наводнения и засушаване. Тук се включват и анализи на риска, мониторинг и прилагане на мерки за превенция и защита при неблагоприятни геодинамични процеси - свлачища, срутища, ерозии, абразии.
Повишаване готовността на населението за адекватна реакция и подобряване устойчивостта чрез осигуряване на наземен капацитет за борба с горските пожари също са заложени към този приоритет. Предвиждат се и системи за анализи и прогнози относно климатичните изменения.
По приоритет 5 „Въздух“ допустимите проекти са за намаляване замърсяването на въздуха от битовото отопление и от транспорта. Предвидени са мерки за справяне с вторичното разпрашаване. Подобряване на мониторинга на качеството на въздуха и извършване на научни проучвания също са част от предвидените дейности, посочват от WWF.
Какви конкретни проекти могат да се реализират
Теодора Пенева от WWF коментира, че по ОПОС се предвижда подкрепа за постигане на стандартите за качество на въздуха, а където е приложимо - и запазване съответствието с нормите за фини прахови частици. Приоритет е подмяната на отоплителни уреди на твърдо гориво, също и развитието на зелена инфраструктура в градска среда за справяне с вторичното разпрашаване, посочи тя.
По ОПОС ще бъдат изградени над 30 хектара зелена инфраструктура до 2024 г. и 824 хектара общо до 2029 г., подкрепяна за цели, различни от адаптиране към изменението на климата в по-слабо развити региони, каза също Пенева.
Очакванията са и над 88 хиляди жилища да получат ефективни отоплителни устройства на твърдо гориво до 2029 г. Над 30 млн. евро ще бъдат заделени за техническа помощ, посочи експертът.
Пенева каза, че регионалните политики на първо място включват изграждане на генериращи мощности за електроенергия и топлоенергия с възобновяеми източници на енергия и постепенно извеждане на мощностите с изкопаемите горива.
"Възможностите са много - от централи с геотермални мощности, слънчеви топлоцентрали с фотоволтаични панели, покриващи нуждите на циркулационни помпи, през развитие на локални мрежи, ползващи отпадна топлина и хлад от производствени мощности в индустриални зони в покрайнините на града“, каза експертът.
"Подобна система е възможно да генерира 1- 5 ГВтч топлинна енергия годишно, която да задоволи частично нужди на даден градски район. В момента за хибридни инвестиционни проекти изцяло с генериращи мощности от ВЕИ е набелязан квартал "Хладилника" в София", заяви Пенева.
Важно е познаването и популяризирането на кредитните линии за мерки за енергийна ефективност, добави тя.
Теодора Пенева каза, че е започнал вторият етап на проектите за чист въздух, като срокът на реализация на дейностите по него е 31 декември догодина. По думите ѝ тогава ще се извършат дейностите по подмяна на стационарни индивидуални и многофамилни горивни устройства на твърдо гориво с екологични отоплителни устройства.
Директното подпомагане на гражданите и предоставянето на избора им на доставчик на мерките е най-важната част от намаляване на административната тежест, каза експертът от WWF.
Опростените процеси с намеса от общината основно за планиране и контрол на изразходваните средства и закупено оборудване ще намалят административната тежест, добави Пенева. Тя счита, че е необходимо да бъдат осигурени достатъчно финансови ресурси за подобряване на горивните системи за битово отопление, както и ефективното използване на тези ресурси чрез схеми за съфинансиране и приложение на диференциран подход, предоставящ най-голям ресурс на най-нискодоходните домакинства.
Важна е пряката комуникация с гражданите, повишаване на тяхната информираност за налични проекти, възможности за финансиране, начин на организация и др., обобщи експертът.
В началото на декември Българската телеграфна агенция (БТА) даде официалното начало на проекта "Европа в България: Общо бъдеще“, изпълняван с подкрепата на Европейската комисия. Той цели да информира гражданите за политиките на сближаване на Европейския съюз.
Интересна и полезна информация за политиките на сближаване на ЕС може да намерите в специалната страница на БТА "Европа в България: Общо бъдеще".
/ЛРМ/
news.modal.text
Няма данни