site.btaДоц. Михаил Малеев: Радостта от научно откритие не може да се сравни с нищо друго

Радостта от научно откритие не може да се сравни с нищо друго. Това разказа в интервю за БТА доц. Михаил Малеев.

Откритията, според него, са два типа. Единият е евристичен - получаваш озарение, виждаш нещо и си казваш: "Ето го откритието". Докато вторият предстввлява емпирично обобщение върху много голям брой научни факти. При обобщаването им се вижда, че дадено нещо е закономерно, то е като закон. Вторият вид открития се правят с много труд, те не идват като озарение от Бога, а се случват благодарение на дейността на много хора. Те са вид емпирично обобщение на огромен материал от научни факти, а не отделно хрумване като мълния. Това откритие, за което ние говорим, е нещо като пъзел от много елементи събрани заедно. И накрая като погледнеш целия пъзел си казваш: “О, ама това е нещо ново, полезно е и е откритие”. Той допълни, че тези открития се предшестват от много работа и не се случват бързо, а изискват време и отдаденост.

Откритието, което е в основата на включването на доц. Михаил Малеев в Златната книга на Патентното ведомство

Откритието, което е причина доц. Малеев да се окаже в Златната книга на Патентното ведомство, е кристалографско. Той е вписан в аналите на ведомството заедно с акад. Иван Костов и Богдана Зидарова на 4 юни 1987 г. Те, в съавторство със съветски учени, са откриватели на фундаменталната природна закономерност в кристаломорфоложката еволюция на минералите при минералообразуващите процеси, която дава възможност въз основа тяхното знание за еволюционното развитие на кристалните форми на даден минерал, да бъдат създадени нови ефективни методи за търсене, проучване и оценка на находищата на минерални суровини, като предварително бъдат прогнозирани техните най-богати части. Доц. Малеев е носител и на почетния знак на Института за рационализации (ИНРА).

Доц. Малеев разказа, че формата на кристалите се променя, но не случайно, а насочено и закономерно. Тази промяна е и в пространството, и във времето. И тази насоченост и закономерност, преди всичко, се вижда в съществуването на устойчиви последователности от хабитусни редици от типове кристали, които правят такава кристаломорфоложка зоналност около рудните находища и около ореолите около рудните находища. Освен това те установяват, че тези редици са съпоставими за различните минерали и определят парагенезисите им (т.е. естественото съвместно съществуване в земната кора, свързано с общите условия на образуване). На базата на всички тези открития, с много труд може да се намерят находища, разказа Малеев. Той допълни, че когато ти видиш някъде кристал с определена форма или, примерно, образец от два различни минерала, можеш да прогнозираш къде е центърът, находището. Полезното е, че това откритие има практическо значение, отбеляза още той. 

Друг принос на руско-българския екип е възможността за синхронизация на минералите, т.е. да се определи при сравнение на два образеца кой е по-рано образуван и кой по-късно.

Малеев обясни, че работата им е свързана с едно руско направление в минералогията, съществуващо от 50-те години на миналия век, което се нарича онтогения на минералите. При него се разглеждат не видовете, а отделният индивидуален образец. Нещо като психологията е тази дейност - изучаваш отделния човек, а не цялото общество, с усмивка отбеляза ученият и допълни, че тук обектът са “минералните инвидиви”.

Минералогията, според учения, е като поезията

Работата си с минералите Малеев сравнява със стихотворение на Владимир Маяковски за поезията. Маяковски казва, че поезията е като добив на радий - трябва да прехвърлиш тонове руда, за да извадиш едно грамче радий. Същото е и в онтогенията - трябва хиляди образци да минат през ръцете и ума ти - да ги намериш, да ги осмислиш, за да откриеш онзи единствен образец, в който се крие отговорът на гатанката на цял вид минерали, разказа Малеев. 

Ученият допълни, че се радва като малко дете на всеки уникален образец, на който попадне. “Тези открития са големите ми радости, ама знаете ли сърцето ми ще се пукне, направо ми премаляват краката от щастие”, каза той. И разказа за една подобна находка. Тя е направена около Москва, в рудник край град Рязан, на река Ока, преди 60 години. Намерих уникален образец, каза той и допълни, че е запомнил и точната дата. “Беше петък, 13 ноември 1962 г.”, отбеляза той.

Самата находка е предизвикателство, не по-малко предизвикателство обаче е и работата по даден образец или дадена хипотеза. Когато се изследват минерални образци се работи с рентгенография, с електронни микроскопи. 

Не по-малко щастие за учения е, когато установи нов научен  факт. “Когато видиш нещо, което опровергава някакъв научен мит, който десетки години присъства в учебника и всички го приемат, а ти виждаш, че това не е истина. Тази радост е огромна, нали това е пак откритие. Аз имам доста щастливи моменти, когато цялата душа пее”, разказа той. По думите му някои от нещата, които е установил, отговарят на дефиницията за научно откритие, но не за всичко е поискал да бъде патентовано. “Кой ще се занимава да пише заявки, да ходи, да се занимава. Мен ми е по-интересно да направя откритието и да го публикувам, а който иска, да го оценява”, отбеляза още той и допълни, че върховото щастие на учения - откритието, осмисля неговата работа.

Основателят на музея “Земята и хората”

Доц. Михаил Малеев определя Националния музей “Земята и хората”, на който е създател, като своя рожба, сбъдната мечта. “Той ми е дете. Аз съм го измислил. Половината образци съм ги носил на гръб. Ама представяте ли си - отвъд Северния полярен кръг, в тундрата, през зимата, посред буря, а ти мъкнеш пълна раница, а снегът ще те засипе. Не ми е хрумнало нито веднъж нещо да хвърля от раницата, да ми е по-леко. О, викам, Мишо, ама това е за България, ще стискаш зъби. И няма да замръзваш тук, под снега”, разказа минералогът и допълни, че е един абсолютно щастлив човек. Доцентът в продължение на 30 години е директор на НМ “Земята и хората” от основаването му през 1986 г. до 2012 г.

За камъните

“Ние гледаме историята на камъните. Вижте, камъкът е единственият свидетел на цялата история на земята, откакто се е образувала. И ние четем историята, ама цялата история на земята, не само на човешкото общество - както историци и археолози, не на живота, както биолозите, а геолозите се занимаваме с историята на цялата планета”, отбелязва още той.

Ахатите - голямата страст на доц. Михаил Малеев

Най-дълговременната страст на Малеев са ахатите. В тях има много тайни, гатанки, а аз почти всичките съм ги разгадал и мога уверено да кажа, че никой в цял свят не знае повече от мен за ахатите и тяхната история, казва ученият и допълва, че сега пиша книгата “Онтогения на ахатите” и това е “лебедовата” му песен. За страстта си към този вид минерали, ученият обясни, че се е зародила още в ученическите му години. Започва да събира ахати и да ги изучава, когато е в 9-ти клас - през 1957 г. И тази любов продължава до сега. “Представяте ли си вече 65 години ги събирам от цял свят, изучавам ги с рентгенови лъчи, с електронни микроскопи, с какво ли не”, разказа той и допълни, че сега проблемът му е да предаде това негово знание на хората, но заедно и с камъните от колекцията му, които са “много хиляди”. В момента тази колекция е в НМ “Земята и хората”. “Това е най-богатата научна колекция за онтогенията на ахатите в света, при това не само красивите, но и научните образци”, допълни той. 

Михаил Малеев е роден в гр. София на 21 август 1941 г. През 1965 г. завършва минералогия в Московския държавен университет "М.В. Ломоносов", а през 1968 - редовна аспирантура там. Той е асистент, а после доцент в катедра "Минералогия и кристалография4 на СУ "Св. Кл. Охридски" (1969-1979), създател и директор на Института по приложна минералогия на БАН (1983), основател и директор на Национален музей "Земята и хората" (1986-2012), първи заместник-председател на Асоциация "Металургия и минерални суровини" (1987), ръководи разработката на програмни документи за "Нова суровинна база на страната" (1987-1989), създател и председател на Фондация "Земята и хората" (1993).

Интервюто с доц. Михаил Малеев е направено в рамките на партньорската инициатива между БТА и националното ни патентно ведомство, която предвижда в съвместната рубрика “Създадено в България” всяка седмица да бъдат представяни както вписаните в “Златната книга на Патентното ведомство” българи, така и дейността на Патентното ведомство.