Вероятно няма български дом, в който да не са използвани лекарствата, които преди десетилетия са създадени в Научноизследователския химико-фармацевтичен институт (НИХФИ), основан от "бащата" на българската фармация - акад. Любомир Желязков (1918-1993). Между тях са прениламин, фурантрил, пирамем и емовит, темпалгин, трибестан и много други, съобщиха за БТА от Патентното ведомство в България.
Акад. Любомир Желязков е вписан в "Златната книга" на Патентното ведомство на България на 21 май 1985 г.
Ученият е eдин от създателите на Научноизследователския химико-фармацевтичен институт (НИХФИ) през 1947 г.
Акад. Любомир Желязков е български учен в областта на химията и фармацевтичните средства, и е водещ специалист в областта на биологично активните съединения и технологиите за получаване на лекарствени средства и препарати, показва справка на отдела "Справочна информация" на Българската телеграфна агенция (БТА).
Роден е на 14 октомври 1918 г. в Свиленград. През 1946 г. завършва специалността "Химия" в Софийския университет "Св. Климент Охридски". По време на следването си участва в младежкото революционно движение, за антифашистката си дейност е изпратен в концлагер. След като се дипломира, се отдава на научна работа в областта на химията на лекарствените препарати. Акад. Любомир Желязков има голям принос в организацията на научноизследователската дейност в България. Той е един от основателите на Научноизследователския химико-фармацевтичен институт (НИХФИ) през 1947 г. Като директор на института, той има принос за развитието на науката в областта на лекарствени средства и препарати. По-късно е директор на ЦНИРД "Фармахим". От 1951 г. е хоноруван преподавател във Висшия химикотехнологичен институт (ВХТИ) в София. От 1965 г. е професор. От 1972 г. е първи заместник-председател на Комитета за наука и технически прогрес. През 1973 г. е избран за член-кореспондент, а през 1977 г. - за академик. Бил е главен научен секретар, а от 1977 г. до 1988 г. е заместник-председател на Българската академия на науката (БАН). Дълги години е главен редактор на "Списанието на БАН". В изследователската си дейност винаги се е ръководил от мисълта за тези, които ще ползват неговите лекарства и препарати. Според него най-точната мярка в науката не е само талантът, а упоритият труд и конкретният резултат от работата. "Случва се търсеното решение да дойде сякаш изневиделица. След като много дни и месеци не върви, изведнъж се появява готовият отговор на въпроса, който дълго е човъркал мисълта", споделя ученият в интервю през 1985 г.
Акад. Любомир Желязков има огромен принос за научно-техническия прогрес в България. Значителни са неговите приноси в синтеза на противотуберкулозни, спазмолитични, антихолестеринови и други фармацевтични препарати. Той е притежател на многобройни авторски свидетелства и патенти. Под негово ръководство и с негово участие са синтезирани първите български оригинални лекарства - ИНХА-17 за лечение на туберкулоза, и САХ. Негово дело са десетки технологии за съвременни лекарствени препарати, някои от които десетилетия наред заемат основно място в производството на лекарства в България. С неговото име са свързани над 80 авторски свидетелства за изобретения, десетки разработки в областта на химиотерапевтичните средства - сулфонамиди, противотуберкулозни, нитрофурани. На тази основа са създадени известни и в света български лекарствени препарати, като "Римифон", "Етоксид", "Нитрофен". Оригинален принос на акад. Любомир Желязков са широко прилаганите в лечебната практика спазмолитик "Бензилхармин" и транквилизаторите - "Темпидон", "Ленотил", "Метаквалон", стимулаторът за централната нервна система "Адапен". Десетките технологии, разработени от него, особено методите за производство на "Прениламин", "Кодеин", "Темпидон", "Спазмоккалм", "Схинолсин" и на диуретика "Фурантрил", са признати в цял свят.
Акад. Любомир Желязков има над 100 публикации в областта на синтетичната химия, фармакологията, токсикологията, биохимията, както и учебник, и ръководство по химия на органичните лекарствени средства. В десетгодишната си преподавателска дейност и десетилетия творчество в БАН той неизменно следва кредото си, че науката изисква максимум себеотдаване.
Акад. Желязков умело съчетава непосредствената си изследователска работа с преподаването и обучението на студентите. Той има определени заслуги в подготовката на кадри за българската наука и практика. Като професор по химия на лекарствените средства във ВХТИ и хоноруван преподавател в Софийския университет "Климент Охридски", участва в подготовката на специалисти в областта на органичния синтез. Под негово научно ръководство са изградени редица учени и изобретатели.
През октомври 1978 г. акад. Любомир Желязков е удостоен с ордена "Георги Димитров" за научно-преподавателската си дейност и по случай неговата 60-годишнина. Умира внезапно на 12 май 1993 г.
БАН отбеляза през 2018 г. с документална изложба 100-годишнината от рождението на бележития химик и преподавател
През 2018 г. Българската академия на науките отбеляза с документална изложба 100-годишнината от рождението на бележития химик, преподавател, енциклопедист и родолюбец акад. Любомир Желязков, каза за БТА неговата дъщеря Антонина Желязкова - историк и антрополог.
Тя припомни, че експозицията, организирана от Научния архив на БАН, беше открита на 11 октомври 2018 г. в навечерието на юбилея на учения. В централната сграда на Академията бяха представени документи и снимки от неговата преподавателска дейност, от изследователските му занимания и от личния му живот. Акцентът на изложбата беше поставен върху делото на неговия живот - създаването и ръководенето на Научноизследователския химико-фармацевтичен институт (НИХФИ), където в продължение на няколко десетилетия - от края на 40-те до началото на 90-те, се разработват и внедряват нови български лекарства, както и работата му като заместник-председател на БАН. В централното фоайе бяха показани и авторските свидетелства и патентите на Любомир Желязков (над 30), представящи върховете в научната и практическата му дейност. Показани бяха и част от запазените ордени, юбилейни медали и почетни значки - награда и признание за неговата трудова и обществена дейност.
Експозицията е станала факт и благодарение на дъщерята на учения - историка Антонина Желязкова, която преди години е дарила целия архив на баща си на Научния архив на БАН, където ценните документи са били дигитализирани. Архивът е придружен от специална клауза, която не дава достъп до личната му кореспонденция в продължение на 20 години.
"Бащата" на българската фармацевтика е брат на Бинка Желязкова - първата жена кинорежисьор у нас. Двамата имат и брат Никола (починал рано), сподели за БТА Антонина Желязкова.
Тя също акцентира върху образованието и творческия път на акад. Желязков, отбелязвайки, че нейният баща завършва химия в Софийския университет "Св. Климент Охридски" през 1946 г. Веднага след това започва работа по специалността си във фабриката "Булхима" - на гара Костенец, и в лабораторията "Хигия" в София. А година след дипломирането си основава и НИХФИ, чийто директор е близо 20 години - от 1953 до 1972 г. Избран е за академик на БАН, бил е главен научен секретар в периода 1973-1977 и заместник-председател на Академията от 1977 до 1988 г.
От малка лаборатория във фабриката за таблетки "Галенус" за 20 години акад. Желязков успява да развие успешно българската химико-фармацевтична индустрия и да донесе огромни приходи за България от износа на лекарства. Такива гиганти във фармацевтиката по онова време, като СССР, Швейцария, Германия, Франция, Италия, Канада, Япония се отнасят с огромно уважение към българския учен и непрекъснато го канят на международни научни симпозиуми и конференции в чужбина, като българските специалисти обменят опит със западните си колеги и с колеги от социалистическите страни.
НИХФИ разработва технологии за производство на препарати за хуманната и ветеринарната медицина, но и за растителната защита в земеделието и горското стопанство
Под ръководството на акад. Желязков НИХФИ се развива като научен, иновативен и технологичен център на родната фармацевтична промишленост, успешно представяна у нас и в чужбина. Уникалността на НИХФИ се състои във факта, че в него се осъществява целият дълъг път на лекарствения препарат от научно-техническата, икономическата и търговско-патентната информация, синтезът на активната субстанция, изготвянето на лекарствените форми, съпроводено със строг контрол за съответствие с медицинските изисквания и практиката. Даден препарат се пуска на пазара, след като е преминал успешно всички клинични изпитания и след като му е изготвено регистрационно досие. НИХФИ разработва технологии за производство на препарати както за хуманната и ветеринарната медицина, така и препарати за растителна защита в земеделието и горското стопанство.
Акад. Желязков вярва, че няма фармацевтичен продукт, който не би могъл да бъде синтезиран в България от наши специалисти. Той участва в създаването и появата на пазара на много от българските аналози на известни и утвърдили се в медицинската практика лекарства, като на диуретика "Фурантрил" ("Лазикс"), лекарството срещу световъртеж "Цинаризин" ("Стугерон"), на препарата, помагащ при нарушения на паметта "Пирамем" ("Ноотропил"), на антидепресанта "Емовит" ("Вивалан") и на много други. Активно участва при създаването на оригиналния продукт "Трибестан", стимулиращ функциите на половата система, на болкоуспокояващото лекарство "Темпалгин", на препарата за лечение на болести на черния дроб и на гастроентерологични заболявания "Карсил", както и на радващия се на добър прием в чужбина оригинален български препарат транквилизатор "Темпидон".
Химикът от Свиленград създава оригинални технологии за производството на лекарството срещу сърдечна недостатъчност "Прениламин" и на слабия наркотичен аналгетик "Кодеин". Благодарение на него в химико-фармацевтичната ни индустрия били внедрени иновативни методи за производството и на много други препарати, между които противотуберкулозните ХИНК и ИНХА-17, етоксид (също предназначен в борбата срещу коварното инфекциозно заболяване), метаквалон (срещу безсъние), САХ и редица други.
Дълги години Любомир Желязков преподава във Висшия химико-технологичен институт, където е бил професор по лекарствени средства. Студентите в Химическия факултет на СУ и сега се обучават по неговия учебник - "Химия на лекарствата".
Трите му деца - синът Георги, и дъщерите - Татяна и Антонина, изпълняват бащината повеля и поемат по пътя на науката. И тримата се реализират в различни институти на БАН. Синът му Георги Желязков работи до пенсионирането си в Института по роботика и кибернетика. Той е един от първите у нас хардуеристи и съавтор на първия български компютър. Татяна е микробиолог и автор на изобретения в областта на патогенните микроорганизми. Най-малката му дъщеря - Антонина, която е възпитаник на Факултета по източни езици и култури на СУ, се наложи като един от най-авторитетните историци-османисти и изследователи на Балканите. Дълги години тя работи в Института по балканистика, директор е на Международния център за изследване на малцинствата и културните взаимодействия, и преподава спешна антропология в Софийския университет. Утвърдена личност е в правозащитните среди, особено в качеството си на защитник на правата на малцинствата в България.
Госпожо Желязкова, акад. Любомир Желязков е наричан "баща" на българската фармация, а в основания от него Научноизследователски химико-фармацевтичен институт (НИХФИ) са създадени много български лекарства. Бихте ли разказали някои интересни факти за дейността на НИХФИ, когато той е бил под ръководството на Вашия баща? Как и откъде започва професионалният път във фармацията на акад. Любомир Желязков?
- През 1946 г. Любомир Желязков завършва "Химия" в Софийския университет. Работи във фабрика "Булхима", на гара Костенец, а също и в лабораторията "Хигия" в София.
По негови спомени, в края на 1947 г. му възлагат да организира Научноизследователски химико-фармацевтичен институт - НИХФИ.
Пак по негови думи, дейността му се преплита със сложното време, с огромния дефицит по снабдяването на България с медикаменти. Липсва какъвто и да е опит, който да подпомогне организирането на производство, на промишленост, която да запълни недостига на медикаменти.
Любомир Желязков и неговият малък творчески екип, които започват научната си дейност в приземия на малката улица "Антим Първи", се решават да създадат технологии за синтез и производство на известни лекарствени средства, но прекрачват и отвъд това, започват да експериментират по синтеза на нови български препарати.
Млади и ентусиазирани, работят денонощно и вдъхновено в стремежа си да се превърнат в конкуренти на могъщи световни фармацевтични монополи.
Така се появява новият препарат "Лонетил", на който психиатрите дават много висока оценка. Това е една от любимите лекарствени оригинални разработки на Любомир Желязков и на НИХФИ, която привлича вниманието на западноевропейски и световни фирми. Всички обаче задават един и същи въпрос, дали създателите в България имат патент. Естествено нямат и не успяват да го реализират на световните пазари. Както твърди Желязков, той и неговият екип са обзети от откривателския дух и силно подценяват значението на правната защита на изобретенията, тяхното патентоване в други страни. Същата съдба сполетява и безспорно блестящия противотуберкулозен препарат ИНХА-17.
Разбират, макар с известно закъснение, че ако търсят сериозен научен и пазарен успех, те са длъжни да работят на високо откривателско и новаторско ниво, да се превърнат в реални конкуренти на международните пазари, като осигуряват правна защита за своите лекарствени продукти, като ги закрилят чрез лицензи и патенти.
Акад. Желязков е автор на повече от 70 изобретения. Задно с научния и с производствения екип на НИХФИ, с администрацията, получават патенти от различни страни в света - Япония, Канада, Германия и други.
В разцвета си през 70-те години НИХФИ допринася в България годишно десетки милиони валутни лева от продажбата на своите лекарствени продукти.
Бихте ли споделили дали акад. Желязков е разказвал в семейството Ви за това как се създават различни лекарства и дали сте били съпричастни с неговите научни открития?
- Баща ми от деца ни водеше в малката лаборатория на ул. "Антим Първи", където естествено ние по-малките се радвахме на опитните морски свинчета и на белите мишки. Уверяваше ни, че нито едно тези животни не страда, че задачата на екипа от учени е единствено да ги лекуват, за да могат след това успешно да лекуват и хората. Когато вече беше завършено строителството и заработи многоетажният модерно оборудван научно-производствен комплекс НИХФИ, бяхме пораснали, всеки от нас беше избрал своята професия и не вървеше да посещаваме лабораториите. От трима ни само сестра ми завърши микробиология и работеше в близка до изследователската област на баща ни. Брат ми стана един от първите сериозни хардуеристи в България и работеше по създаването на ИМКО и "Правец".
Разбира се, акад. Желязков носеше някои мостри от по-леки продукти, за да ни ги демонстрира, за да разказва за техните възможности като лечебни средства. За цялото семейство това бяха събития, защото виждахме неговото вълнение на откривател, както и се радвахме на една постоянна атмосфера на творчески вълнения и изпитания.
Материалът за акад. Любомир Желязков е подготвен в рамките на партньорската инициатива между БТА и националното ни Патентно ведомство, която предвижда в съвместната рубрика "Създадено в България" всяка седмица да бъдат представяни както вписаните в "Златната книга на Патентното ведомство" българи, така и дейността на Патентното ведомство.
/ВЙ/
news.modal.text
Няма данни