Влияние на дезинформацията в условията на геополитически кризи обсъдиха експерти и участници в кръгла маса, организирана от "Демократична България" (ДБ) в парламента.
Депутатът Елисавета Белобрадова откри кръглата маса, като постави фокуса върху проблема за истината и разпознаването на доброто от злото.
По време на кръглата маса със специално видеообръщение се включи и журналистът Христо Грозев. Той предупреди за риск от нови саботажни и диверсионни действия против военната промишленост на страната ни от Руската федерация. Никола Тулечки, който представлява сдружение "Данни за добро", заяви, че у нас всички ползват социални медии. Той обясни, че не всички виждат едно и също съдържание и на практика това е нов информационен режим, като зад тези технологии стои сложен алгоритъм за предоставяне на съдържание, чиято цел е да задържи потребителя зад устройството.
Експертът даде примери какво могат да направят хората, които искат тяхното послание да се приоритизира от социалните мрежи. Сред техниките, които Тулечки визира, бяха създаване на прекомерно много съдържание, координирано споделяне на съдържание, да излъжеш алгоритъма, че показваш видео на живо, което социалната медия приоритизира, и използване на послания, които генерират емоции. Тулечки обясни, че Фейсбук има политика "да не се пипат" изказванията на политиците, като логиката идва от американския модел, където има две партии и се смята, че има зрели медии, които ще проверяват думите на политиците.
Божидар Божанов, бивш министър на електронното управление, заяви, че миналата седмица е внесъл искане за изслушване в парламентарната комисия по електронно управление на представител на Фейсбук и може би единия от техните подизпълнители в България, за да разберат какъв е процесът по модерация. Това изслушване съм поискал да е следващата седмица, като ще видим дали Фейсбук ще изпрати представител, но се надяваме поне някакви документи да изпратят.
Божанов представи други техники за онлайн дезинформация чрез създаване на уебсайтове, които изглеждат като медии, и разпространението на тяхното съдържание в социалните мрежи, чрез използване на уебсайтове, натрупали репутация през годините, и чрез платено съдържание в съществуващи медии. Тези практики за публикуване на пропаганда, дезинформация, полуистини в такъв тип сайтове, имат не само локален ефект, а много от тези пропагандни тези са трансгранични, отбеляза депутатът. Божанов бе категоричен, че социалните мрежи нямат усещане за отговорност по тази тема, а и няма регулация, която да ги засяга. В доклада си за януари социалните мрежа Фейсбук посочва, че координираните профили на "тролски ферми" за целия свят, които са свалили, са само два. Въпросът е социалните мрежи да разберат собствената си отговорност, смята Божанов. Той напомни, че от ДБ са внесли проект за изменение на Закона за електронната търговия, а именно задължение за социалните мрежи, в контекста на предизборна кампания, да идентифицират "тролски ферми" по редица индикатори, сред които координираното докладване.
Генадий Воробьов, влогър, активист в Украйна, се включи онлайн. Той посочи, че основната им цел е да поддържат всекидневна хроника за войната, да информират българския потребител и да предоставят информация за българските журналисти. Активно анализираме пропагандата, която се лее от Кремълския режим, както на територията на Украйна, така и на територията на България. Това, което наблюдаваме в България, са български оператори, които все още ретранслират руски канали, част от забранителния списък, посочи влогърът. Аз съм част от информационния фронт на Украйна и основната ни цел е да свалим процента на хората в Русия, които подкрепят войната, добави той.
"Войната не е само физически фронт. Войната е информационна и икономическа и, както има военни сили на Украйна, така следва да има информационни сили. Всяка държава трябва да има подобни структури, защото в информационното поле също има фронт", добави той.
Милена Якимова, част от екипа на Фондация за хуманитарни и социални изследвания, която тази седмица е излязла с проучване по темата, посочи, че че посланията на руската пропаганда в България са нараснали десет пъти от началото на войната срещу Украйна. Тя отбеляза, че пропагандата работи чрез режисиране на впечатления, а не чрез факти, и нейната сила е в това да резонира със съществуващи социални чувства. Якимова посочи, че преди войната с изследване по ключови думи за пропагандата на Руската федерация са имали по 40 публикации на ден, а в пиковите моменти на военните действия около 1785 публикации на ден.
Габриела Наплатанова, член на Съвета за електронни медии, заяви, че много от операторите сами са преустановили достъпа до руски канали и че за да се спре даден канал, е необходима намесата на Комисията за регулиране на съобщенията.