site.btaВтори том от „Български дневник“ на Константин Иречек излиза в ново издание

Ново издание на „Български дневник. Том 2 (1881-1884)“ от Константин Иречек излиза на книжния пазар. Това съобщават издателите от „Изток запад“.

В тома Константин Иречек представя българското общество и личностите, изиграли роля в политическия, социалния и културния живот. „Без да бъде белетрист и психолог по професия, Иречек, благодарение на вродения си усет и на опита си в западните страни (той е пътувал в Германия, Франция, Италия и е владеял разни езици), съумява да долови с остро око, с рядка проницателност, всичко своеобразно и характерно наоколо си, да ни го разкаже или внуши с малко думи, да ни зарази със смеха си, да ни трогне с разочарованието си или правдивото си възмущение. Дневникът се чете и сега като занимателна поетическа или историческа хроника; той ни забавлява и поучава с много неща, било чисто временни, изчезнали вече, но исторически важни или символични по смисъл, било по-трайни като съществен белег на българските добродетели и недостатъци“, пише през 1954 г. проф. Михаил Арнаудов в „Църковен вестник“, цитиран от издателството.

Книгата излиза по-малко от година, след като „Изток запад“ представи първия том от „Български дневник“. В него Константин Иречек описва свои преживявания в периода от 1879 до 1881 г.

Константин Иречек (1854–1918) е чешки историк и български политик. Той е автор на първия академичен труд по история на България, а през 1881 г. – 1882 г. е български министър на народното просвещение.

През 1872 г. издава своята първа научна работа – „Книгопис на новобългарската книжнина. 1806 – 1870“. През 1875 г. завършва история с докторат в Карловия университет в Прага, където специализира история на славяните.

Дисертацията на Иречек, озаглавена „История на българите“ („Dějiny národa Bulharského“), е публикувана на чешки и немски език през 1876 г. и на руски през 1878 г., като претърпява няколко български издания (1886, 1888, 1929). Този труд е първата цялостна българска научна история. Тя обхваща периода от древността до 1875 г., но Иречек продължава да работи по темата до смъртта си. В отделен том „История на българите“ (1939 г., посмъртно) са издадени неговите бележки, допълнения и нови материали. / ГН