site.btaАджерпрес: Оригинален документ от средата на XIX век свидетелства за действията за постигане на румънския идеал за обединение

През XIX век и особено след революцията от 1848 г. обединяването на румънските княжества е стремеж на цялата нация, припомня за БТА румънската агенция Аджерпрес, цитирайки музеографа Рената Габриела Бузау от Националния музеен комплекс в Нямц.

През 1848 г. идеята за единство е формулирана от молдовските революционери в изгнание в Брашов и в Чернауци в документите, озаглавени „Нашите принципи за реформиране на родината“ и „Желанията на Националната партия в Молдова“, а също и по време на Народното събрание в Блаж от 3-5 май 1848 г.

Въпреки че политическите, икономическо-социалните и националните цели, поставени от румънските лидери през 1848 г., не са постигнати, те са прелюдия към акта от 24 януари 1859 г.

„Кримската война (1853-1856) между Русия и Османската империя дава възможност за утвърждаване на румънската нация, а Парижкият конгрес (1856) засилва тенденцията към съгласие и компромис на Великите сили за Съюз на Молдова и Влашко. Предложението е на френския външен министър граф Александър Валевски и е подкрепено от британския му колега Джордж Уилям Фредерик Вилиерс, граф Кларендън“, обясни за Аджерпрес Бузау.

Решаването на румънския въпрос, повдигнат от френския дипломат, е отклонено обаче от турския пълномощен министър Али паша и от австрийския външен министър граф Карл Фердинанд Граф фон Буол-Шауенщайн. Според двамата дипломати жителите на Молдова и Румъния придават голямо значение на автономията и поради това е по-добре двете страни да останат разделени.

Различията в мненията по решаването на румънския въпрос ескалират и австрийският официален представител посочва, че не е потърсено мнението на населението на двете страни.

Британският представител граф Кларендън смята, че желанията на румънците трябва да бъдат взети под внимание и решава да организира избори за консултативни събрания за изясняване на въпроса.

„Както в Молдова, така и във Влашко до срещата на тези консултативни събрания през октомври 1857 г. са разработени програми за националната държава. Един такъв оригинален документ, озаглавен „Желанията на румънците“ („Dorintele Romaniloru), е в колекцията на Музея за история и етнография в Търгу Нямц. Като мълчалив свидетел на епохата на Съюза на румънските княжества този документ осветлява стъпките, предприети от представителите на юнионистката партия за изпълнение на идеала за единство на румънската нация“, каза музеографът.

Документът е изготвен след подписването на Парижкия договор (30 март 1856 г.), който официално слага край на Кримската война, но преди заседанието на консултативното събрание на Молдова (4 октомври 1857 г.) и е подписан от Михаил Когълничану, бъдещия премиер министър на румънската национална държава по време на управлението на Александру Йоан Куза. Чрез  своите разпоредби документът изтъква стремежите на румънците за създаване на национална държава Румъния и отбелязва основен исторически момент за раждането на Велика Румъния през 1918 г.

(Новина, избрана от румънската агенция АДЖЕРПРЕС за публикуване от БТА съгласно договора за сътрудничество между агенциите)