site.btaСлед сборника разкази „Срещу вятъра“, Красимир Симеонов подготвя книга с избрана лирика

Варненският поет и писател Красимир Симеонов подготвя нова книга с избрана лирика, съобщи той в интервю за БТА. Очаква се тя да бъде издадена догодина. През 2022-а творецът публикува сборник разкази, озаглавен „Срещу вятъра“ (Из записките на един рокер). Историите в него са писани през последните десет години и авторът ги определя като „притчи с поука“. Сред тях са разкази за първия рокер на Варна Бати Ени, който имал „Харли“ на цената на апартамент, не си мълчал и често го прибирали в милицията за справка, за изкачването на връх Ботев с джипка, за Кондовския коняк, който се правел от бай Димо, девето поколение винар. Присъстват и спомените на автора от самодейна театрална трупа, в която играл Георги Димитров пред Лайципгския съд. Има и истории на хора, с които животът го среща през последните години.

Ето какво разказа Красимир Симеонов пред БТА: 

Пишете ли поезия, след като сте забегнали в прозата с последната си книга?

- Не, пиша сравнително рядко поезия. Имам покана от издателство да подготвя избрани свои неща и съм се захванал с това. Вече съм на възраст и е време да го направя. Може би догодина ще излезе книгата.

„Срещу вятъра“ е символ на свободата, казвате, но как открихте това - когато започнахте да карате мотор или избрахте да бъдете рокер, защото сте свободолюбив?

- При мен интересът към моторите е генетичен. Аз съм на мотор цял живот, както бяха и двамата ми дядовци, а баща ми беше състезател по мотокрос. Иначе името на книгата е по-скоро метафора и в основата не е карането на мотор, а бунтът срещу скверната действителност, която ни заобикаля в последните тридесет години. При моите пътувания по работа срещам много тъжни съдби. Участвам в пациентска програма, която оказва помощ на тежко болни хора, главно с генетични заболявания. Те са наказани от съдбата и имат много труден живот. Половината от книгата ми е с техни истории.

Как успявате да опишете техните съдби? В другите Ви разкази има хумор, а при тези всичко е мрачно. Как се отнасят самите хора към това, че са изтикани в ъгъла на живота?

- Опитвам се да разкажа историите каквито са, без излишни протуберанси и цветове, защото обикновено те са черно-бели. Много от героите ми са доведени дотам да се откажат от лечение. Техните заболявания обикновено изискват скъпо струващи терапии, за които държавата има специален регламент, но той е тежък и цикличен. На три или шест месеца се подготвя голям пакет с документи и пациентите често се отчайват. Някои са и трудно подвижни, с придружаващи заболявания. На ръба на живота са по-склонни да се откажат от лечение и да умрат, но не и да се занимават с цялата бюрократщина.

Другата част от съдържанието е с лични истории, те откъде извират?

- Това са фрагменти, които съм писал по време на пътуванията ми с мотора и нашия мотоклуб.

Какво прави един моторист през зимата, когато не може да бъде толкова често на път?

- Мотористът през зимата, когато не може да кара, обикновено се депресира. Тази зима обаче е по-мека и ние сме навън през цялото време. Не зазимяваме моторите, както правят някои колеги. 

Събирате ли се често? Заради пандемията много артистични и други общности спряха да провеждат срещи? Как е при вас?

- Ние, като хора извън света, не се съобразяваме със забраните, които държавата налага. Не сме спрели да поддържаме живота в мотоклуба. Наричаме се „Storm bringers” („Буреносци“). Това е братство, най-висшата форма на съществуване в общността. Не сме много, около петнадесет човека, но се считаме за едно семейство, пътуваме заедно с жените и децата си и живеем различен живот. В последните години мотористите стават все повече. Мъжете, а и дамите се ориентират към това, когато настъпи преломен момент в живота им. Бунтът се ражда в самото им сърце и те решават да се качат на две колела, за да се откъснат от действителността, която ни обгражда. Мотоциклетизмът е бягство към свободата. Дали ще стигнеш до нея, или не, това е вече вътрешна нагласа и възможности.

Защо определяте действителността ни като скверна? Сравнявате я с Вашите спомени ли?

- Аз съм на 55 години и когато започнаха промените през 1989 г. бях трети курс в университета, така че имам чудесна представа от живота преди. Видях и псевдодемокрацията, която е всъщност феодален режим на владеене на териториите, наречени по-рано България, и не съм съгласен да бъде така. Затова повечето от текстовете в „Срещу вятъра“ са бунт срещу тази действителност.

Как Ви се иска да бъде? Причислявате ли се към някаква обществена група с подобни желания?

- Аз съм анархист по убеждение и не се причислявам към никакви групи. Анархистите сме малко на брой, пълни идеалисти, живеем в свой свят. Възможно е една общност да бъде управлявана на анархистични принципи, но държава - не. При анархизма смисълът е в свободата и безвластието, а съвременната държава налага, узурпира властта и ние сме нейни поданици.

Управляващите следва да бъдат представители на гражданите и изпълнители на волята им? Тази връзка между обществото и властимащите обаче сякаш е скъсана не само в България?

- Аз отдавна не вярвам в свободния избор на хора, които да представляват определени кръгове от народа. Няма такова нещо, всичко е една велика манипулация в световен мащаб. По тази причина хората са отвратени, което се вижда по активността на избори. Те виждат тази манипулация. Българите сме особено племе и усещаме всичко, защото сме лъгани последните шестстотин години. Стоейки будни, ние се противопоставяме на тези манипулации.

Но сякаш по-често пасивно?

- Проблемът е, че сме разединени. Българинът е индивидуалист, единак. Той може на маса с чаша ракия в ръка да е голям бунтар, но когато стане въпрос за обединение трудно се мобилизира.

Това отношение към действителността само за България ли го отнасяте или го чувствате глобално?

- Тази мизерия на духа, която беше инжектирана на обществото ни в последните петдесет години, е с център в западния свят и ще доведе до разрухата му като цивилизационен модел.

Има ли някаква противоотрова, според Вас?

- Ужасно е да го кажа, но тя вече върви. Това е войната, която води до грандиозна сублимация и големи социални и политически промени. Човешкият свят няма да се промени, докато малки, икономически стабилни елити с политическо влияние управляват света.