site.btaИкономическите последици за България от войната в Украйна бяха изложени на дискусия, организирана от БОЛД и „Украинска призма“

Изясняване на миналите и настоящите зависимости от Русия в различни сектори на българската икономика и как те се променят заради войната на Русия в Украйна бяха дискутирани онлайн от Българската общност за либерална демокрация (БОЛД) и Съвета за външна политика „Украинска призма“ (Киев). Дискусията е втора от поредицата „Българските пътища в сянката на войната“.  

Участниците в дискусията обсъдиха икономическите, финансовите и енергийните последици от войната и как те се отразяват на либерално-демократични институции и ценности. Теми в дискусията бяха още поемането на контрола върху стратегически обекти на българска територия, свързани по различни начини с режима на Путин и съществува ли начин за проследяване и осветляване на финансовите потоци от руски източници към България, включително към стратегически сектори на икономиката, медиите, политическите и обществените организации.

Преодоляване на олигархичните практики в постсъветското пространство е много комплексна тема и по нея има много важни детайли, посочи проф. Огнян Минчев от Софийския университет „Св. Климент Охридски“. По думите му причината за това да има много проруско влияние у нас, не са само историческите отношения между двете страни, но и действията на българските политически, икономически и обществени елити, които са съхранили своята посткомунистическа модерност и след 1990 година. Връзките и контактите, създадени между двете комунистически партии бяха запазени и преформулирани в новата епоха, каза той. Като пример за съхраняването на влиянието на Русия в икономическия живот на България, Минчев посочи „Газпром“, която през годините е успяла да запази своя монопол върху българската енергетика и гориво за АЕЦ Козлодуй. Използването на монополно високите цени дало пък възможност за корупция по високите етажи на управление в държавата. 

Според проф. Минчев след 2010 г. въздействието на олигархичните руски практики се е засилило, чрез организиране на масова пропаганда срещу интеграцията на България в институциите на западния свят. Основната цел на тази пропаганда е България системно да бъде дестабилизирана, като я превърне в ненадеждна за Европейския съюз и НАТО. Това пък от своя страна имало за цел да върне България в евразийското пространство. 

Михайло Драпак от „Украинска призма“, който представи проучване относно руското присъствие и влияние в България в контекста на войната срещу Украйна, коментира, че в политически план съществуват неясноти относно позицията на страната ни по отношение на случващото се там. Той даде пример с БСП, която традиционно е лоялна към Русия. Другата партия, която той свърза с Русия бе „Възраждане“, която по думите му е най-голямата проруска партия в българския парламент. 

Мартин Владимиров от Център за изследване на демокрацията коментира стратегиите за преодоляване на икономическия отпечатък на Русия в Европа и в частност България. Според него Русия ползва три стълба, за да влияе на икономиките им. Първият е да промени стратегически посоката на развитие на една държава. Вторият стълб е „меката“ сила на Кремъл, като използва общи етнически традиции или инициативи в културната сфера. Русия успява да задържи вниманието на българската общественост върху нейните интереси, посочи той. Третия стълб е „хибриден“ и включва елементи от икономическото влияние и „меката“ сила за постигане на конкретни стратегически цели, най-вече чрез медии. 

По думите на Владимиров въпреки, че делът на инвестициите от Русия у нас намалява, той все още остава голя. Често Русия използва трети страни за влияние в Югоизточна Европа, посочи той. У нас например това била Холандия с "Лукойл". 

Корпоративното присъствие на Русия у нас управлява около пет процента от общия оборот на икономиката ни, като няколко големи компании доминират в картината. Не може обаче да бъде проследен индиректният корпоративен отпечатък на Русия, посочи още Владимиров и даде пример с пропан-бутана, който идва у нас от „Гаспром“ чрез две съвсем български компании, без никакво корпоративно участие от страна на Русия.