ОБЗОР

site.btaКлючови регионални избори предстоят в неделя в Австрия

В неделя в Австрия предстоят ключови избори – вотът за регионален парламент (ландтаг) на провинция Долна Австрия. Гласуването е важно, защото това е най-голямата австрийска провинция и провалът на тях може да има значителни последици за основните политически партии в страната, най-вече за управляващите консерватори.

На 29 януари жителите на Долна Австрия ще гласуват на избори за ландтаг, чиито политически измерения излизат далеч извън границите на тази провинция. Долна Австрия е не само най-голямата австрийска провинция по площ, но тя е най-голямата и по брой на имащите право на глас в нея – около 1,3 милиона, което автоматично я прави най-важната за политическите партии в Австрия, пише сп. „Шпигел“.

Политическата ситуация в тази провинция се характеризира със следните особености: понастоящем тя се управлява с пълно мнозинство от управляващата и на национално равнище десноцентристка Австрийска народна партия (АНП) на канцлера Карл Нехамер. На последните избори тя спечели 49,63 процента от гласовете, което ѝ осигури 29 мандата в 56-местния ландтаг и шест от общо деветте министерски кресла в регионалното правителство на провинцията.

За кои партии залогът на изборите в неделя ще бъде най-голям:

АНП

На първо място това е АНП. Според някои социологически прогнози партията може да загуби до една пета от гласовете си на изборите, като целта, която тя си поставя е да се задържи около прага от 40 процента – всеки резултат над 40 процента ще бъде разглеждан като успех, а всеки резултат под този праг – като неуспех. Но дори резултатът да падне под 40 процента, канцлерът Нехамер може само да си мечтае за подобни проценти на национално равнище, тъй като проучванията му дават едва 20 процента, ако изборите бяха днес, отбелязва „Шпигел“.

Ако АНП слезе под 40 процента, ще започне търсене на виновници, включително на национално равнище, което най-вероятно ще засегне и Нехамер. Самият той е от тази провинция, което може още повече да го постави под натиск и да засили критиките към него и правителството му в случай на неуспех. Възможно е критики да дойдат и от други провинции на Австрия, както и при слабо представяне на партията на канцлера това да се отрази и на желанието за сътрудничество с него на коалиционните му партньори в управлението – Зелените.

АСДП

Проучванията не вещаят някакви особени електорални загуби за Австрийската социалдемократическа партия (АСДП), но всеки резултат, по-нисък от този на предишните избори, който би могъл да се интерпретира като отлив на избиратели от нея, също ще има последици. Това ще означава, че АСДП е твърде слаба, за да се възползва от проблемите на АНП, и губи надпреварата за избиратели с Австрийската партия на свободата. При такова положение и тук най-вероятно ще се търсят виновници, отново не само на местно, но и на национално равнище.

АПС

Тези избори могат да се превърнат в триумф за скандалната Австрийска партия на свободата (АПС). На последните избори в Долна Австрия през 2018 г. тя събра 15 процента от гласовете, но сега проучванията ѝ дават 25 процента, а някои дори и повече. Подобен успех веднага ще постави въпроса защо избирателите са предпочели партия с подобни радикални послания и дали това не е тенденция, която може да се очаква и на национално равнище.

КАКВИ ПРОГНОЗИ ДАВАТ СОЦИОЛОЗИТЕ

Според проучване на института „Лазарсфелд Гезелшафт“, цитирано от австрийската осведомителна агенция АПА и направено по поръчка на ежедневника „Йостерайх“, АНП е заплашена от драстичен спад на подкрепата сред избирателите в Долна Австрия на изборите на 29 януари. Изследването дава на партията 38 процента, тоест ще загуби почти 12 процента в сравнение с предишния регионален вот. АПС увеличава подкрепата си с 10 на сто в сравнение с последните избори до 25 процента и по този начин ще стане втора политическа сила в провинцията, измествайки от тази позиция АСДП. Изследването отрежда третото място на социалдемократите с 23 процента подкрепа.

Още по-тревожно за партията на канцлера Нехамер е, че според проучването едва 27 процента от запитаните биха гласували за кандидата на партията за регионален премиер на провинцията Йохана Микъл-Лайтнер, ако имаха възможност директно да изберат областния си ръководител.

Проучването предлага и интересни данни за настроенията на избирателите в национален план: 52 процента от австрийците очакват, че резултатите от изборите в Долна Австрия ще имат последици за политиката на национално равнище, в това число и за правителството. Във възрастовата група 16 – 29 години този дял достига дори до 64 процента (в Австрия право на глас имат хората над 16-годишна възраст).

В ЕКЗИСТЕНЦИАЛНА КРИЗА ЛИ Е АНП

Неотдавна „Политико“ написа, че АНП се намира в екзистенциална криза и дори оприличи партията на „призрачен кораб, който се носи по вълните без посока“, а причините за това са тектоничните промени в австрийския политически живот през последните десетилетия.

Следвоенна Австрия дълго време беше управлявана от коалиции между АНП и АСДП, които на практика си бяха поделили страната политически и икономически, отбелязва изданието. Но през 80-те и 90-те години започна възходът на зеленото движение и крайната десница, който постепенно започна да предизвиква все по-голям разлом между либералната градска средна класа и работническата класа. Така се стигна до днешното положение, при което на практика техните интереси са вече диаметрално противоположни и напълно непримирими – особено по основните въпроси, които ги вълнуват – като имиграцията, правата на човека и опазването на околната среда.

Това доведе до непрекъснат спад в подкрепата за АНП, достигнала абсолютното дъно на парламентарните избори през 2013 г., когато консерваторите получиха едва 23,99 процента от гласовете. Край на този процес сложи Себастиан Курц, който през 2017 г. оглави партията и върна старата ѝ слава, успявайки да спечели две съкрушителни изборни победи. Той сякаш беше открил формулата на успеха, използвайки темата за имиграцията, за да привлече избирателите на крайната десница. Но този успех се оказа нетраен, защото от една страна, по-твърдите позиции на партията тласнаха по-либералните ѝ избиратели към новата либерална формация „Нова Австрия-Либерален форум“ (НЕОС). А сега когато Курц го няма, крайнодесните избиратели постепенно се върнаха към естествения си представител – Австрийската партия на свободата.

Така Австрия се оказа предвестник на фрагментацията и реорганизацията на политическия живот, който в последните години засегна и други западни страни като Франция и Германия. Този процес ознаменува края на двуполюсния модел в политиката и появата на нови сили в центъра, лявото и крайнодясното. Самата Австрия премина от дву- към петпартийна система и сега управленски коалиции като тези между леви, либерали и Зелени, които някога бяха немислими, изглеждат приемливи и желани от избирателите, отбелязва „Политико“.

/ПТА/

news.modal.header

news.modal.text

Към 19:32 на 11.01.2025 Новините от днес

Няма данни

Тази интернет страница използва бисквитки (cookies). Като приемете бисквитките, можете да се възползвате от оптималното поведение на интернет страницата.

Приемане Повече информация