site.btaЙорданка Фандъкова: Метрото промени София и я превърна в съвременен европейски град

За мен метрото е най-важният стратегически проект, който промени София и я превърна в съвременен европейски град. Метрото повиши качеството на живот в много от кварталите. Това заяви в интервю за БТА кметът на София Йорданка Фандъкова по повод 25-ата годишнина на софийското метро, която се отбелязва на 28 януари.

Днес метромрежата е 52 км, три диаметъра, с 47 станции и обслужва над 350 хиляди души дневно, посочи Йорданка Фандъкова. Тя каза, че в момента се строят три км метро към кв. „Левски Г", предстои изграждането на нов участък към „Слатина". За мен метрото е проектът, с който променихме София, и той винаги е бил стратегически приоритет в работата ми, заяви кметът.

За годините, през които е кмет, Йорданка Фандъкова успява да защити над 2,5 млрд. лв. за строителство на метрото и за подвижен състав, като от тях около 400 млн. лв. са собствените средства, осигурени от бюджета на Столичната община.

По думите на кмета основно предизвикателство пред целия градски транспорт през последните две-три години е неговата издръжка. По време на ковид пандемията не само не спряхме работата на градския транспорт и на метрото, а напротив - не разредихме линиите, защото София е голям град и исках да бъдат осигурени всички дейности в града. Наложи се да дофинансираме чувствително градския транспорт, в това число и метрото, посочи Фандъкова.

Метрото е огромен и успешен проект, който се случва благодарение на усилията на много хора, посочи столичният кмет. За да може да се случи, първо са градоустройствените процедури и след това финансирането, подчерта кметът Фандъкова.  

Тя каза, че по време на ковид пандемията е имало месеци с 2/3 спад на пътуващите, като едва сега започва връщане на 90% на пътниците. Тези кризи в продължение на три години бяха изключително сериозни. Смятам, че се справихме, защото положихме огромни усилия да следим и да ръководим този процес ежедневно с цената на точни разчети, строга финансова дисциплина, на чувствително намаляване на разходите и финансовата подкрепа от бюджета на общината за метрото, посочи Фандъкова.

През 2023 г. ще са готови два ключови плана за развитие на метрото. Нова отсечка от метростанция „Люлин" към Околовръстния път, с една междинна станция, която ще обслужва втори и трети микрорайон в „Люлин", както и участъкът на метрото към Студентски град, информира столичният кмет. По думите ѝ главният архитект на София вече работи по подробния устройствен план на трасето от бул. „Черни връх" през кварталите „Кръстова вада", „Витоша ВЕЦ Симеоново" до Студентски град. Това ще бъде голям успех за тази част на града, подчерта Фандъкова. 

Тя изрази надежда, че и управляващите след нея ще имат разбирането, че с метрото се развива целият град и няма да спрат и блокират работата. Защото метрото не е даденост, а е резултат от визия за развитието на града и много сериозна политическа воля това да се случва, каза Йорданка Фандъкова.

Следва пълният текст на интервюто:

Четвърт век от пускането на участък от първата линия на метрото. Какво означава това за града като съвременна европейска столица?

- Едва ли всички помнят какво представляваха квартали като „Надежда“, „Красно село“, „Хаджи Димитър“, „Младост“, „Дружба“, когато нямаше метро. Минаха само няколко години, но разликата е огромна. Заедно със строителството на метрото изграждахме нови булеварди и улици, както и буферни паркинги. През 2009 г., когато станах кмет, метрото беше девет километра. Днес метромрежата вече е 52 км, три линии с 47 станции, и обслужва над 350 хиляди души дневно. В момента строим три км метро към кв. „Левски Г“ и очаквам да започнем и нов участък към „Слатина“. За мен метрото е проектът, с който променихме София и той винаги е бил стратегически приоритет в работата ми. 

Какви бяха предизвикателствата по време на тези 25 години строителство на подземната железница, за да могат днес стотици хиляди столичани и гости на града да го ползват ежедневно?

- Метрото е огромен и успешен проект, който се случва благодарение на усилията на много хора. Видимата част са строителите, проектантите, ръководителите на проекта. За да може да се случи обаче, първо са градоустройствените процедури и след това финансирането. Във всеки един от тези етапи се сблъскваме с много трудности. Вероятно малцина помнят, че по съществуващата стара метросхема третият метродиаметър беше заложен да минава по бул. „Ботевградско шосе“ и по бул. „Цар Борис III“. Това щеше да лиши София от две от най-ключовите трамвайни трасета и да лиши квартали като „Овча купел“ и „Хаджи Димитър“ от възможността да ползват метрото. Тогава взехме две ключови решения – запазихме обособените трамвайни трасета и метрото мина подземно, тъй като по съществуващата идея то трябваше да бъде надземно върху тези трамвайни линии. По този начин осигурихме възможност за пътуване с най-модерния и бърз градски транспорт на голям квартал като „Овча купел“, който имаше изключително лоша транспортна инфраструктура. Това не мина без критики и спорове, но успяхме да осигурим достъп с метро до гъстонаселени квартали.

Имали сме много тежки моменти през годините на строителство, като проблемите с подземните води и реки, които бяха решени благодарение на експертизата на професионалния екип от проектанти и строители, и от ръководителя на „Метрополитен“ проф. Стоян Братоев. Но преди строителството най-важната задача и мой личен ангажимент беше осигуряването на финансиране, което беше свързано със сериозни трудности. За годините, през които съм кмет, успях да защитя над 2,5 млрд. лв. за строителство на метрото и за подвижен състав. От тях около 400 млн. лв. са собствените средства, осигурени от бюджета на Столичната община. През тези 14 години два пъти съм получавала отказ за държавна подкрепа, единият път от правителството на Пламен Орешарски за строителството на метростанция „Витоша“. Тогава осигурихме средствата от общинския бюджет и после ги върнахме от европейските програми, но не беше лесно. Вторият път беше при правителството на Кирил Петков, когато участъкът през „Слатина“ беше изцяло изключен от Плана за възстановяване. Тогава получихме уверение на думи, че държавата ще съфинансира този участък, но това не се случи. Благодарна съм на Росица Велкова, сегашния служебен министър на финансите, и вече средствата за строителството на този участък са гарантирани. Метрото не се строи от само себе си, както някои политици внушават. Благодарна съм на правителствата, които участваха в съфинансирането, помагаха за одобряването на промените в общия устройствен план, на общинските съветници за важни решения, както и на целия екип на „Метрополитен“. Благодаря и на гражданите за търпението и доверието.

На какъв етап е строителството на метрото и какво предстои?

- Като кмет моят ангажимент пред софиянци е строителството на метрото да не спира. И до днес изпълнявам обещанието си, въпреки всички трудности. В момента строим три км метро към кв. „Левски Г“ и очаквам тази година да започне строителството на девет км през „Слатина“. Най-напред ще започне проектирането, след което и реалното строителство. Това е важен участък, нови шест км, които преминават през гъстонаселения квартал „Слатина“, покрай „Арена София“ и „София тех парк“ и до Окръжна болница и бул. „Цариградско шосе“. С построяването на тези два участъка метрото в София ще има дял 50% от целия градския транспорт. Над половин милион души дневно ще могат да използват най-бързия и екологичен градски транспорт. Не спираме дотук и работим за обезпечаване на трасетата и строителството на нови два участъка. Единият е в „Люлин“ - връзката с Околовръстното шосе, другият - към Студентски град. Това е изключително важна отсечка, която преминава през квартали като „Витоша ВЕЦ Симеоново“ и „Кръстова вада“, които са със силно затруднен трафик. Важно е да запазим трасето, за да може впоследствие да започне и строителството. Метрото е успешен проект, защото работим непрекъснато за неговото развитие. Докато един участък се строи, се планира следващият, търсим и защитаваме финансиране за него. Смятам, че това е най-важният проект за града.

Как се постига поддръжката на метрото, за да може да е то чисто, приветливо и да се движи на време?

- Основно предизвикателство пред целия градски транспорт през последните две-три години е неговата издръжка. По време на ковид пандемията не само не спряхме работата на градския транспорт и на метрото, а напротив - не разредихме линиите, защото София е голям град и исках да бъдат осигурени всички дейности в града. Наложи се да дофинансираме чувствително градския транспорт, в това число и метрото. Миналата година започна и кризата с повишените цени на горивата и електроенергията -  сметките за ток на метрото нараснаха три пъти. Тогава все още нямаше компенсации и никак не беше лесно. Лично многократно поставях въпроса и на национално ниво. Тогава имаше сериозна съпротива и в крайна сметка получихме подкрепа и дофинансиране от страна на държавата в средата на 2022 г., което позволи градският транспорт да не спира. Хората вече започнаха да се връщат в градския транспорт, но още не можем да достигнем нивата от 2019 г. като брой пътници. По време на ковид пандемията имаше месеци с 2/3 спад на пътуващите, като едва сега започнахме да регистрираме 90% връщане. Тези кризи в продължение на три години бяха изключително сериозни. Смятам, че се справихме, защото положихме огромни усилия да следим и да ръководим този процес ежедневно с цената на точни разчети, строга финансова дисциплина, на чувствително намаляване на разходите и финансовата подкрепа от бюджета на общината за метрото. Все още ситуацията не е напълно стабилизирана.

В продължение на четири години последователно изпълнявахме споразумението със синдикатите за увеличаване на заплащането на водачите и на служителите в градския транспорт. Това се случи включително и миналата година, която беше най-тежката, с огромни разходи за горива. Ние разчитаме на тези хора и трябва да ги подкрепяме. Така че управлението на тази огромна система не е лесна работа и изисква много внимание, подкрепа и дисциплина.

Как си представяте развитието на метрото в София във времето, когато няма да сте кмет на града?

- Надявам се, че и управляващите след мен ще имат разбирането, че с метрото се развива целият град и няма да спрат и блокират работата. Защото метрото не е даденост, а е резултат от визия за развитието на града и много сериозна политическа воля това да се случва. Хората, които работят в метрото са професионалисти, изключително благодарна съм на всеки един от тях. Това е много тежка и трудна работа и те се справят чудесно. Но без управленските решения, без ясната визия и воля за развитието на метрото, то няма как да се случва, а през цялото време имаше и политици с други намерения. Чувах въпроси като „защо строите метро, а не само трамвайни линии, които са по-евтини“. Такива дискусии често остават скрити от широката публика, но те са част от моята работа и аз съм щастлива, че през всички тези години успях да гарантирам строителството на метрото.

През 2023 г. ще имаме готови и два ключови плана за развитие на метрото.  Нова отсечка от метростанция „Люлин“ към Околовръстния път, с една междинна станция, която ще обслужва втори и трети микрорайон в „Люлин“. И участъка на метрото към Студентски град. Главният архитект вече работи по подробния устройствен план на трасето от бул. „Черни връх“ през кварталите „Кръстова вада“, „Витоша ВЕЦ Симеоново“ до Студентски град. Това ще бъде голям успех за тази част на града. Нашият ангажимент в момента е да бъдат изработени и приети тези планове, за да може да резервираме и гарантираме трасетата, защото там се строи много. Ако се изпусне този момент, след това, за да премине метрото, ще са нужни дълги процедури по отчуждаване и огромни средства. Многократно съм повтаряла на много противници на метрото, че това е дългосрочен проект и с мандатно мислене не може да се стигне доникъде. 

Какви са проявите, които ще съпътстват 25 години метро в София? 

- По повод 25-годишинната на метрото на 26 и 27 януари ще се проведе Международна научно-техническа конференция на тема „Иновативни, архитектурни, конструктивни и технически решения при строителството на метрополитени“. В нея ще участват директорът на „Метрополитен“ проф. Стоян Братоев, главният архитект на София Здравко Здравков, учени от нашите университети, международни гости. Метрото е проект, който е даван за пример от ЕК. Той е познат не само в Европа и е високо ценен от специалистите в сферата. Очакваме д-р Марк Балоус, президент на Международното дружество по земна механика и геотехническо инженерство, също да се включи в конференцията, както и проф. инж. Божидар Божинов от Минно-геоложкия университет.  Тази връзка на метрото с университетите е изключително важна, защото метрото е уникално за България и то има нужда от специалисти в конкретни сфери. „Метрополитен“ в тясна връзка с университетите подготвя и своите кадри. Конференцията ще бъде интересна и важна за всички, които работят в сектора.

За всички софиянци сме подготвили изложба на метростанция "Софийски университет", която ще открием на 27 януари. Същата вечер, на специална церемония, ще връчим награди на хората с най-голям принос за метрото – специалисти в различни области, ръководители на „Метрополитен“, проектанти, инженери, машинисти, хората, които експлоатират метрото.