site.btaПутин предлага газов хъб в Турция - защо Западът има резерви?
Руският президент Владимир Путин предложи на Турция да стане газов хъб за Европа - идея, която турският му колега Реджеп Тайип Ердоган изглежда прие радушно. Лидерът на Турция разпореди на ресорните министерства незабавно да започнат работа по проекта, който според информации ще бъде осъществен в района на град Люлебургаз, окръг Къркларели, където излиза разклонението на "Турски поток". Европа и САЩ обаче реагираха резервирано на предложението, отправено в момент, когато доставките на руски газ за Европа са силно засегнати от западните санкции срещу Русия заради руската офанзива в Украйна.
Какво точно предлага Путин?
По време на двустранни разговори с Ердоган в Астана, Казахстан, Путин определи Турция като най-надеждния маршрут за доставка на газ до ЕС и предложи в страната да бъде изграден хъб за газови доставки. По думите му доставките на природен газ по газопровода "Северен поток" може да бъдат пренасочени към Черно море и Турция да се превърне в основен разпределителен център за газ за Европа.
Всъщност Турция и в момента изпълнява ролята на енергиен хъб за транзит на газ - през нейната територия преминават газопроводи от Русия, Азербайджан и Иран. Ето защо обмисляният газов хъб в Турска Тракия от една страна предполага засилване на ролята на страната чрез добавяне на нови източници и капацитети за пренос на синьо гориво, а от друга, превръщането ѝ не само в транзитен, но и в търговски пункт, където да бъдат определяни цените на газа. Путин загатна за тази възможност в изказването си в Астана, като посочи, че предложеният за създаване газов хъб в Турция може да стане платформа за определяне на цената на синьото гориво, което ще изключи политизирането на този въпрос. "По време на работата на този хъб, който можем да създадем заедно, разбира се, той ще бъде платформа не само за доставки, но и за определяне на цената, защото това е много важен въпрос – въпросът за ценообразуването“, отбеляза руският държавен глава. "Днес тези цени са прекомерни, лесно бихме могли да ги регулираме на нормално пазарно ниво, без никакви политически нюанси", добави Путин.
За да се случи действително това обаче, т.е. Турция да се превърне в един вид газова борса, означава, че сегашният модел на газовите продажби от страна на Русия трябва да бъде променен, казват специалисти. Москва ще трябва да се съгласи да остави търговската част от бизнеса в ръцете на Анкара. Както обръща внимание турският енергиен експерт Ариф Актюрк както руският, така и азерският газ сега са транзитирани през Турция на договорени от клиентите цени въз основа на сключени договори между тях и компаниите производители, писа сайтът Ал Монитор. Това изключва необходимостта от търговско участие на Турция и означава, че "Газпром" ще трябва да промени стратегията си за продажби, за да използва нов хъб в Турция.
Пред турската секция на Дойче веле същият експерт обясни, че дори това да се случи, има и други спънки пред осъществяването на идеята за превръщане на Турция в газов хъб по подобие на хъба TTF в Нидерландия например. Според Актюрк трите важни условия, необходими за такъв център, са да няма търговски бариери, т.е. външна намеса при формирането на цените, да няма правни пречки и да няма технически ограничения. По думите му Турция не отговаря на нито едно от тези условия.
Що се отнася до физическия аспект на изграждането на хъба, Турция разполага с нужните предпоставки да се превърне в енергиен хъб за Европа за транспортиране на природен газ от Каспийско море, Централна Азия, Близкия изток и Източното Средиземноморие. Естествено, за да подсили ролята си на международен център за газови доставки, страната ще трябва да предложи реални алтернативи, а не просто да увеличи количествата синьо гориво от Русия.
Ако Турция иска да стане газов хъб, през който да минава преносът на синьо гориво към европейските пазари, то тя трябва да включи също Азербайджан и Туркменистан наред с Русия като страни износители, заяви пред в. "Миллиет" доц. Угур Ясин Асал, ръководител на катедрата по политология и международни отношения към Истанбулския търговски университет. По думите му този център трябва да бъде изграден, ако трябва и самостоятелно, "не само чрез интегриране с Русия, но и като част от многостранната външна политика на Турция", върху дългосрочните и стратегически ползи.
Какво смятат за идеята в Турция?
Официалните представители на страната виждат в идеята на Путин възможност за издигане на стратегическото значение на страната.
Говорителят на партията на Ердоган Йомер Челик посочи, че Турция е готова за мисията да се превърне в енергиен център за Европа и призова усилията на страната да бъдат подкрепени.
Коментирайки идеята, говорителят на турското президентство Ибрахим Калън пък заяви пред турската телевизия А Хабер, че превръщането на Турция в център за разпределение на природен газ би било огромна стратегическа придобивка. "Това ще бъде огромна стратегическа придобивка за Турция. Ако продължим да намираме собствен газ, ще попаднем в съвсем друга лига в областта на енергетиката", каза още той, имайки предвид откритите досега находища на синьо гориво в Черно море. Калън подчерта, че страната му вече се е превърнала в много сериозен разпределителен център със своите инвестиции и разполага с подготвена инфраструктура. Той спомена и за възможно увеличаване на капацитета на ТАНАП, газопровода през Турция, по който тече азерски газ за Европа.
Някои турски анализатори изтъкват икономическите ползи и политическото влияние, които Турция би спечелила от един такъв проект. Анализаторът Мехмет Барлас от проправителствения в."Сабах" смята, че "новите развития в енергетиката открехват вратата на нова ера в отношенията между Турция и ЕС". "Този процес при всички случаи ще повлияе и на отношенията на Турция с глезеното дете на ЕС и САЩ Гърция", пише още той в материал по темата.
Има и такива обаче, които подлагат под съмнение целта и осъществимостта на предложението на Путин, прегърнато от Ердоган, особено с оглед на предстоящите след по-малко от година общи избори в Турция.
"Предложението за хъб има за цел да се хареса на турските гласоподаватели, които смятат, че наличието на хъб ще донесе на страната пари и ще я направи по-важен играч, което не е така", казва Ариф Актюрк, бивш ръководител на газовия отдел в компанията БОТАШ (BOTAS), пред Ал Монитор.
Редовните избори за президент и парламент предстоят през юни догодина, а икономическите трудности, сред които главозамайваща инфлация, спаднал жизнен стандарт и обезценена национална валута, се очертават като главното предизвикателство пред преизбирането на Ердоган.
Какво казва Западът?
Говорителят на Европейската комисия Тим Макфий подчерта, коментирайки предложението на Путин, че стремежът на Общността е да намали руския газ възможно най-скоро. Русия използва енергията като оръжие, посочи Макфий, проблемът тук не е в зависимостта ни от руската газова инфраструктура, имаме напълно функциониращи тръбопроводи, добави той. Говорителят даде да се разбере, че газов хъб в Турция, основан на идеята за увеличаване на доставките от Русия, не отговаря на визията на ЕС, но загатна, че ЕС би бил заинтересован при реализация на проекта в по-широк план. Държавите членки се опитват да намерят алтернативен газ на справедлива цена, каза той.
Главният говорител на Европейската комисия Ерик Мамер също заяви, че търсенето на евтин газ не означава, че той ще бъде доставян от Русия. "Надеждността на Русия е нулева", оцени Мамер, добавяйки, че ЕС наистина иска да прекъсне газовата връзка с руската страна. "Руският газ може да има ценово предимство, но има недостатъци по отношение на сигурността на доставките", подчерта той.
Държавният департамент на САЩ също се обяви срещу създаването на газов хъб, който да засили ролята на Русия в доставките на синьо гориво.
"Съединените щати призовават своите съюзници да диверсифицират енергийните си източници и да предприемат стъпки за намаляване на енергийната зависимост от Русия", заяви заместник-говорителят на американското външно министерство Ведант Пател, цитиран от турския в. "Сьозджу". "По-конкретно, ние работим в тясно сътрудничество с Турция, за да подпомогнем усилията ѝ за укрепване на дългосрочната ѝ енергийна сигурност", добави той.
Пател се спря и на въпроса за санкциите срещу Русия и заяви: „Обяснихме на Турция и на всички наши съюзници и партньори, че никой не трябва да се превръща в сигурно убежище за незаконни руски имущества и сделки“.
/ВН/
news.modal.header
news.modal.text