site.btaГръцкият премиер ще посети няколко албански града по време на официалното си посещение в Албания в рамките на срещата на върха ЕС–Западни Балкани

Гръцкият премиер Кириакос Мицотакис ще посети южноалбанските градове Химара, Дропул и Финич по време на официалното си посещение в Албания в рамките на срещата на върха ЕС–Западни Балкани, съобщи Евронюз Албания.

Очаква се срещата на върха ЕС-Западни Балкани да се състои на 6 декември в Тирана.

Източници на Евронюз Албания информират, че по време на визитата си гръцкият премиер ще даде съвместна пресконференция с албанския си колега Еди Рама.

Един от най-горещите въпроси, който се очаква да бъде обсъден, е делимитацията на морските граници между Албания и Гърция, въпрос, който остава нерешен.

Първият документ за установяване на граници между Албания и Гърция е представен на Лондонската конференция на посланиците от 1912–1913 г. По-късно, на 25 януари 1925 г., е подписан протокол за установяване на морски граници. Окончателното решение за албанските морски граници е взето на 30 юли 1926 г. на Парижката конференция на посланиците, подписана от Албания, Гърция и Югославия. Въпреки че решенията и протоколите са установили морски граници между Албания и Гърция, тяхното фиксиране продължава да предизвика спорове през последните години.

Конвенцията на ООН по морско право UNCLOS беше ратифицирана от Гърция през 1995 г., последвана от Албания през 2003 г. Тя дава право на всяка държава да разшири териториалните си води до 12 мили. Някои други разпоредби обаче ограничават и регулират това право. Поради характеристиките на албанските и гръцките брегове и специалните ситуации и детайли на гръцките острови като Корфу, Лазарето, Ерикуса и Отони, тези разпоредби са обект на правни дискусии и различни тълкувания. Международните правни норми предоставят точни правила и принципи за проблема с морската юрисдикция, които са обвързващи за интересите и изискванията на страните. 

Въпросите за районите на морската юрисдикция, които бяха пренебрегнати при комунистическия режим на Албания (1944-1991 г.), се възродиха след падането на режима, след което започнаха официални преговори. През 2009 г. е подписано споразумение между гръцкото и албанското правителство, представлявано от тогавашните министър-председатели Костас Караманлис и Сали Бериша, за "разграничаване на континенталния шелф на договарящите се страни и други морски зони в съответствие с международното право".

На споразумението в Албания се противопостави Социалистическата партия, водена от Еди Рама, настоящ премиер на Албания. По-късно партията обжалва пред Върховния съд с аргумента, че сделката е противоконституционна.

Гърция, както и всяка държава членка на Конвенцията на ООН по морско право от 1982 г., има право да разшири своите териториални води от 6 до 12 морски мили, заявиха в албанското външно министерство, коментирайки решението на правителството на Гърция от края на август 2020 г. да разшири своите териториални води в Йонийско море от 6 на 12 мили.

Както съобщи в края на август 2020 г. агенция АНА-МПА, в министерството на външните работи на Албания са подчертали, че Гърция, като и всяка друга държава членка на Конвенцията на ООН по морско право, където това позволява географията и не се нарушават суверенните права на друга държава, има право да разшири териториалните си води в съответствие с клаузите от тази конвенция.

В декларация на министерството на външните работи на Албания от края на август 2020 г. се посочва, че Албания и Гърция като съседни страни, имащи съседни морски зони, искат да постигнат ново споразумение за изключителните икономически зони в духа на взаимното разбирателство и взаимна изгода, основавайки се на принципите и нормите на морското право, международния опит и уважавайки решението на Конституционния съд на Албания, който отмени предишното споразумение за разграничаване на изключителните икономически зони, постигнато между правителствата на двете страни през 2009 г.