Инициативата на Гърция в подкрепа на присъединяването на България и на Румъния към Шенгенското пространство ще бъде основна тема на разговорите, които ще има гръцкият министър на миграцията и убежището Нотис Митаракис в понеделник в София. През тази седмица той представи инициативата в Австрия, откъдето идват част от възраженията срещу разширяването на Шенген, а следващата седмица ще посети България и Румъния.
В интервю специално за БТА Митаракис заяви, че разширяването на зоната за свободно движение ще има преки ползи за всички участващи в нея страни, а България би могла да се превърне в ключов съюзник на Гърция и на Европейския съюз в миграционната криза. „Логиката на Шенген е да засилваме преди всичко сигурността на външните граници, така че там трябва да подкрепим още повече България и Румъния, за да се справят успешно с повишените изисквания“, заяви гръцкият министър.
Според него въпреки изключителния натиск през последните години България е показала, че може да се справи с проблема, а с бъдещото ѝ членство в Шенгенското пространство всички бюрократични пречки, които съществуват в момента, ще бъдат преодолени и охраняването на външните европейски граници ще бъде обща кауза.
В интервюто Митаракис посочи, че Гърция в момента прилага строга, но справедлива политика по миграционните въпроси, която се основава на охраната на границите. Той изрази желание съседните страни да се поучат от успешните практики на Гърция, които са ограничили последствията от миграционната криза, за разлика от политиката на отворени граници, провеждана от Атина през 2015 г., която е довела до „хиляди смъртни случаи, непоносим натиск в страната и грозни картини в бежанските лагери“. Митаракис цитира данни, според които докато през 2015 – 2016 г. Гърция е приемала две трети от миграционните потоци към Европа, то сега този дял е спаднал драстично до 9 процента.
Пред БТА гръцкият министър на миграцията и убежището отново призова членките на ЕС да проявят повече солидарност към страните от „първата линия“ на миграционните маршрути, защото „сега е моментът всички ние да докажем, че принципите, които ни обединяват, са тук, а не са само обикновени думи, изписани на хартия и в споразумения“.
На въпрос за прогнозата му за момента на присъединяване на България и на Румъния към Шенгенското пространство, Митаракис изрази надежда за „значителен напредък“ през 2023 г.
Следва пълният текст на интервюто:
Г-н министър, кои са основните въпроси, които ще обсъдите с Вашите събеседници в София на 16 януари?
Гърция пое инициатива за премахването на препятствията пред присъединяването на България и Румъния в Шенгенското пространство и следователно това ще бъде основната тема на разговор. Също така ще обсъдим и проблемите около миграционната криза, които тормозят и двете страни. Разбираме, че напоследък и България е изправена пред засилен миграционен натиск и Гърция е на нейна страна, с цел да бъдат намерени решения и от двете страни, тъй като е очевидно, че справянето с въпроса от едната страна влияе пряко и на другата.
Гърция декларира твърдата си подкрепа към България за присъединяването ѝ към Шенгенското пространство. Някои държави обаче са резервирани към начина, по който се управлява миграцията в България, както по отношение на охраняването на границата, така и по отношение на регистрацията на хората, които търсят убежище. Какви са впечатленията на гръцката страна от управлението на миграцията в България, т.е. смятате ли, че чувствителната точка по външните граници на ЕС наистина е тук, както понякога се представя темата?
От няколко години насам България е подложена на изключителен натиск от миграционните потоци и показа, че може да се справи с проблема. Винаги ще има въпроси, но с България, като член на ЕС и в бъдеще и на Шенгенското пространство, всички бюрократични пречки, които съществуват в момента, ще бъдат преодолени и охраняването на външните европейски граници ще бъде обща кауза. България има желание да даде своя принос, доказала го е, а Гърция е съюзник в тези нейни усилия. Трябва, в сътрудничество с Председателството (на Съвета на ЕС) и (Европейската) Комисия, заедно да предприемем всички необходими действия за по-нататъшното укрепване на сигурността на Европейския съюз.
Има опасения, че присъединяването на България и Румъния към Шенген би означавало премахването на много гранични контролни пунктове между Близкия изток и Западна Европа и би улеснявало преминаването на нелегални мигранти през Балканския маршрут. Как ще повлияе на практика присъединяването на България и Румъния върху сигурността на външните европейски граници и защо?
Това разширяване ще има преки ползи за всички участващи страни и за Гърция, тъй като в рамките на Шенгенското пространство ще се обединим с пътна връзка с останалите държави-членки на Европейския съюз. Логиката на Шенген е да засилваме преди всичко сигурността на външните граници, така че там трябва да подкрепим още повече България и Румъния, за да се справят успешно с повишените изисквания.
Как това би повлияло конкретно върху проблема с миграцията в Гърция?
В значителна степен Гърция е ограничила последствията на миграционната криза. Гърция поддържа политика на охраняването на границите си и ще продължи да го прави, независимо дали нейните съседи са членове на Шенгенското споразумение или не. Гърция има строга, но справедлива миграционна политика, крайъгълният камък на която е охраняването на нейните граници. През 2015 г. в нашата страна сегашната опозиция, която тогава управляваше, реши да промени политиката си и да възприеме политиката на отворените граници. В резултат на това имахме хиляди смъртни случаи на мигранти, непоносим натиск в страната и грозни картини от бежанските лагери. От своя страна, както вече казах, нашето желание е съседните държави да се поучат от успешните практики, които прилагаме през последните четири години, защитавайки още повече по този начин границите на ЕС.
Какви ще бъдат съвместните мерки за контрол на миграцията, които Гърция и България ще предприемат след присъединяването на България към Шенген и премахването на контрола между двете страни?
С подходяща подкрепа от Европа и експертни познания би могла да се превърне в ключов съюзник на Гърция и Европейския съюз в миграционната криза. Гърция, например, е водеща в регистрирането на търсещите убежище с помощта на съвременни цифрови средства и бързина и България би могла да се поучи от този процес. Чувствителни точки има не само в България, но и в цяла Източна Европа и на Балканския полуостров. Фронтекс, Европа и страните от Съюза трябва да бъдат стълбове за подкрепа на страните на първа линия, каквито са България и Гърция.
Кога според Вас България ще се присъедини към Шенгенското пространство, ако се съди по настроенията на отделните държави-членки?
Иска ми се да вярвам, че през 2023 г. ще успеем да постигнем значителен напредък и Гърция допринася в тази посока.
Напоследък миграционните потоци от Турция изглежда до известна степен заобикалят Гърция и се насочват по море директно към Италия. Как може да се обясни това и свързано ли е с мерките, предприети от гръцките власти?
Това, което описвате, е реалност. Докато през 2015 - 2016 г. страната ни приемаше две трети от миграционните потоци на Европа, сега този процент е драстично намалял до 9 процента. Доказахме, че с политиката за охраняване на границите можем да се справим с миграционните потоци и, разбира се, да предотвратим хиляди смъртни случаи, както сочат данните. От този момент нататък, именно защото спряхме неконтролируемия поток от трафиканти в Егейско море, те търсят нови маршрути към ЕС, а естествената дестинация е Италия, поради което трафикантите, тръгнали от Турция и Ливан, предпочитат да качват мигрантите на по-големи, но също толкова неподходящи плавателни съдове, рискувайки много човешки животи.
Гърция и други страни, които се намират на „първата линия“ на миграцията, често настояват за повече европейска солидарност по този въпрос. Смятате ли, че вече има практически стъпки в тази посока и какво още очаквате от вашите партньори в ЕС?
Истината е, че очакваме повече солидарност. Първите приемащи страни сме изразили това многократно, както чрез групата средиземноморски държави, известна като MED5, така и в отделни случаи, както стана с неотдавнашното писмо на Гърция, Италия, Малта и Кипър до Европейския съюз. Европа е изградена върху принципите на единство и солидарност. Многократно сме повдигали този въпрос пред партньорите си и ще продължим да го правим, докато не видим повече действия. Европа не е изградена върху пожелания. Сега е моментът всички ние да докажем, че принципите, които ни обединяват, са тук, а не са само обикновени думи, изписани на хартия и в споразумения.
/ПК/
news.modal.text
Няма данни