site.btaРадио Свободна Европа: Как би изглеждала Сърбия без европейска подкрепа

"Премахването на безвизовия режим би означавало за мен, че рейтингът на страната пада и че се отдалечаваме от Европейския съюз", каза Владимир Трипич от Белград пред Радио Свободна Европа.

На 23 януари сръбският президент Александър Вучич обяви пред нацията, че Сърбия е изправена пред възможността да бъде отменен безвизовият режим за нейните граждани, както и да спрат европейската интеграция и инвестициите.

Това му е било намекнато от европейско-американския екип от дипломати по време на преговорите на 20 януари, че ще се случи, ако Белград не приеме френско-германския, тоест плана на Европейския съюз за нормализиране на отношенията между Сърбия и Косово.

След този разговор Вучич каза, че Сърбия е готова да приеме концепцията и да работи за изпълнението на европейския план.

Три дни по-късно, на 23 януари, той заяви, че е можел да каже на събеседниците си, че няма да приеме плана, но тогава е въпрос на седмици безвизовият режим на Сърбия с ЕС да бъде премахнат.

Безвизовият режим на Сърбия с ЕС влезе в сила през декември 2009 г.

Жителят на Белград Владимир Трипич каза пред РСЕ, че това би означавало и увеличение на разходите на хората, които искат да пътуват. "Това вероятно би означавало, че ще огранича броя на пътуванията, защото не бих искал да кандидатствам за виза всеки път", добави той.

Друга жителка на Белград каза за РСЕ, че връщането на визите би означавало премахване на свободата на движение и свободата като цяло.

"Мисля, че за нас това би означавало връщане към някакъв период от живота, който всички искахме да забравим и да преодолеем", каза тя.

Белградчанката смята, че гражданите на Сърбия не знаят, че ЕС е един от най-големите инвеститори и най-големият донор на средства за Сърбия.

"Ако това спре, не искам да си мисля, ние едва оцеляхме през 90-те години както психофизически, така и финансово", каза тя.

През 90-те години, по време на режима на Слободан Милошевич, Сърбия беше под международна изолация и санкции поради ролята си във войните на територията на бивша Югославия, припомня РСЕ.

В обръщението си към гражданите сръбският президент Александър Вучич каза, че "няма по-лоша санкция от изтеглянето на инвестиции".

Повтаряйки, че ЕС е най-големият инвеститор и донор на Сърбия, Вучич посочи като пример, че се очакват 600 милиона евро от ЕС за изграждането на високоскоростна железопътна линия от Белград до Ниш.

Преди това министърът на финансите Синиша Мали обяви подписването на споразумение с ЕС за дарение на стойност 600 милиона евро за този инфраструктурен проект през февруари.

Засега Сърбия има само една високоскоростна железница от Белград до Нови Сад.

Игор Новакович от неправителствения фонд ISAC каза пред RFE/RL, че през последните 20 години Сърбия се е интегрирала толкова много с ЕС, че премахването на безвизовия режим и спирането на инвестициите ще създаде големи проблеми за гражданите и икономика.

"Ще се върнат опашките пред посолствата и консулствата, което би било много ясна индикация, че по някакъв начин се връщаме към времето преди 2010 г., тоест към 90-те години, когато Сърбия беше изолирана", каза той.

Освен това прекратяването на евроинтеграцията би било, както каза той, сигнал за инвеститорите, че Сърбия не е безопасно място за техните инвестиции.

"Голяма част от инвестициите, които Сърбия е привлякла през последните десет години, най-вероятно ще бъдат изтеглени, а това би означавало и удар за местния бизнес, който работи с тях", оцени Новакович.

Той заяви, че голям брой местни компании са доставчици или партньори на европейски и други западни компании, работещи в Сърбия.

"Те ще загубят бизнеса си, което ще означава, че безработицата в Сърбия ще нарасне неимоверно", каза Новакович.

Европейският съюз продължава да е лидер по преки чуждестранни инвестиции в Сърбия.

Според данни на Сръбската народна банка за деветте месеца на 2022 г., инвестициите от страните от ЕС представляват една трета от общите инвестиции.

ЕС е на първо място по стойност на чуждестранните инвестиции в Сърбия повече от 10 години. През предходното десетилетие инвестициите от ЕС представляват 63 процента от всички преки чуждестранни инвестиции.

Европейският съюз е най-големият външнотърговски партньор на Сърбия. Около 65 процента от сръбския износ през миналата година е бил за страните-членки на Европейския съюз, а над половината /54 процента/ от общия внос на стоки за Сърбия е от ЕС, по данни на Републиканския статистически институт от декември 2022 г.

Освен това от 2001 г. насам, чрез няколко различни инструмента и фондове, ЕС е предоставил над три милиарда евро безвъзмездни средства на Сърбия в подкрепа на реформите, според интернет страницата на министерството на европейската интеграция.

Тази подкрепа е предназначена за необходимите реформи по пътя към ЕС в различни области.

Освен това Сърбия има споразумение за свободна търговия със страните от ЕС от 2009 г. в рамките на Споразумението за стабилизиране и асоцииране.