site.btaДействията на Русия противоречат с Хартата на ООН и са заплаха за световния мир , заявяват от Института за исторически изследвания на БАН

Военната агресия на Русия срещу суверенната украинска държава изправя света пред едно от най-големите предизвикателства спрямо установения след Втората световна война международен ред. Войната отново се завръща с фрапиращи аналогии от миналото, сякаш за да опровергае твърдението за "края на историята" след края на комунистическите режими в Източна Европа и на Студената война. Предхождана от анексията на Крим през 2014 г., насърчаването на сепаратизма в Донбас и дългогодишна хибридна война, сегашната пряка агресия срещу Украйна е следствие на имперски амбиции, които са оправдавани или прикривани с интересите на сигурността на Русия и нейните грижи за сънародници в съседната държава, се казва в декларация на ръководството на Института за исторически изследвания на БАН във връзка с войната в Украйна.

В нея се отбелязва, че "последните действия на политическия режим в Москва са в противоречие с Хартата на ООН и с други международни и двустранни договорености. Те са заплаха за световния мир". Затова, на фона на динамично променящите се тревожни новини и кадри от Украйна, световни и регионални политически лидери и организации осъждат категорично тези действия, засилват икономическите санкции срещу Русия, изразяват съпричастие към украинския народ и предприемат действия в негова подкрепа. Официалните реакции в България, като член на НАТО и Европейския съюз, се вписват в същото русло, въпреки наличието и на традиционни проруски симпатии в части от българското общество. Предпоставки за повишеното внимание на страната ни към войната в Украйна са близостта с театъра на военните действия, наличието на значителна българска историческа диаспора на украинска територия и дългата история на българо-украинските връзки, заявяват историците от БАН.

В тези изпълнени с напрежение за света дни искаме да обърнем внимание, че Институтът за исторически изследвания на Българската академия на науките (БАН) има ползотворно сътрудничество с украински научни и образователни институции. И това не е случайно, защото Украйна е държавата, в която българистичните изследвания имат много стабилни институционални и личностни позиции. Те се обясняват отчасти с инициативите на учени с произход от българската диаспора (т. нар. бесарабски, таврийски и други българи), но също така и с повишения интерес на украинските научни и образователни среди към двустранно сътрудничество с БАН. В тази връзка трябва да споменем дейността на Центъра за българистика и балкански изследвания "Марин Дринов" към Харковския национален университет "Василий Назарович Каразин" в Украйна, както и на Одеското научно дружество на българистите. Сред значимите научни начинания на Центъра към Харковския университет, с директор доцент Сергей Страшнюк , се открояват неговото периодично издание "Дриновски сборник", чийто главен редактор професор Михаил Станчев е чуждестранен член на БАН, а също "Кирило-Методиевските четения" и "Дриновските четения", които се организират периодично под формата на международни научни форуми. Учени от нашия институт участват неизменно в тези инициативи. Здрава основа за това сътрудничество е Договорът за научно сътрудничество и обмен между БАН и Харковския национален университет, подписан през 2006 г. и подновен през 2017 г. През 2019 г. беше създадена Смесена комисия на историците от България и Украйна. Учени от нашия институт са натрупали значителен опит в историческите проучвания за българската диаспора в Украйна, се казва в декларацията.

"В дни, когато медиите ни носят ежечасно новини за нови бомбардировки и жертви в украинските градове и по фронтовите линии, за много бежанци, които търсят сигурност в съседни и близки държави, включително в България, за мобилизация на украински учени българисти, бихме искали да изразим искрено съчувствие и да дадем морална подкрепа на нашите колеги, на етническите българи в Украйна и на целия украински народ. Убедени сме, че Българската академия на науките, която е не само научен и образователен, а и експертен център, има потенциал да предложи своето съдействие за решаване на някои от проблемите, произтичащи от кризата в Украйна. Силно се надяваме, че преговорите ще заменят в най-скоро време военните действия!", заявяват от Института за исторически изследвания.