„Европейският Левиатан“: наследството на следвоенната медицина и общото благо” е първи проект от категорията “Синергия”, в който има и българско участие. Голям е интересът към него от страна на Европейския научноизследователски съвет, голяма е и подкрепата. Това каза пред БТА българският водещ изследовател в проекта доц. Анелия Касабова от Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей към Българската академия на науките (ИЕФЕМ-БАН).
По думите й една от важните им цели е да привличат мотивирани изследователи, готови да работят по нелеки теми. Показваме, че България, в случая Българска академия на науките (БАН), развива наука на високо ниво, имаме капацитета да сме равностоен партньор в международните научни изследвания, добавя тя.
Проектът е посветен на историята на Европа след Втората световна война, разгледана през перспективата на медицината. Ще се изследват националните специфики – медицината и здравеопазването, здравното осигуряване се развиват в рамките на национални държави с различно национално законодателство. Екипът от четирима водещи изследователи включва и Фолкeр Хес (професор, директор на Института за история на медицината и медицинската етика към Шарите Берлин); Юдит Шандор (професор към Факултета за политология, правни изследвания и изследвания на пола към Централноевропейския университет, Будапеща/Виена), Улф Шмит (професор по нова и най-нова история към Университета Кент, отскоро е към Университета Хамбург). На фона на съвременните несигурности проектът цели чрез исторически анализ на комплексните и преплетени развития да засили диалога за общата история.
Засега екипите работят интензивно, основно на национално ниво. Надяваме се нашите изследвания да допринесат за балансиран диалог за близкото минало с цялата му противоречивост и комплексност. Да засилят усещането за обща, преплетена история, а това е основа за формиране на солидарно мислене в днешния свят, в който се засилва не само несигурността, а – както болезнено показва драматичната ситуация от последните дни – се стига до горещи войни, посочи още тя.
Следва пълният текст на интервюто:
- Доц. Касабова, Вашата работа беше избрана от Европейският научноизследователски съвет, за да отправи видео поздрав по повод Националния ни празник - 3 март, изненада ли Ви това?
- Определено ме изненада, но само защото аз лично нямам Фейсбук профил. Наш колега – докторант Стамен Кънев, мениджър в проекта, използва датата 8 март, за да поздрави изследователките в екипа. Така поздравът ме зарадва на 8 март и го възприех като поздрав към България и към всички жени в науката.
Поздравът към България от страна на Европейският научноизследователски съвет не ме изненадва, това е част от политиката на уважение и признание. Съветът е широко отворена институция, подкрепяща изследователи от целия свят. Периодично организира информационни дни в различни държави, в България са правени нееднократно.
Доскорошният президент, проф. Жан-Пиер Бургиньон, неведнъж е посещавал България, представял е работата на Съвета. През 2020 г., дни след като получихме съобщението, че проектът ни е одобрен, проф. Бургиньон бе в България, на срещата в Българска академия на науките имах възможността да се запозная лично с този високо интелигентен, същевременно достъпен, сърдечен човек.
Видео представянето на проекта, с което сега страната ни бе поздравена, е създадено през 2020 г. (октомври-ноември) по инициатива на екип на Европейския научноизследователски съвет. Джулия Габриели се свърза с мен, екипът представи техния прочит на проекта, много бе приятна съвместната ни работа, хубав диалог се получи. И хубаво видео. Поздравът тази година активира тези спомени.
“Европейският Левиатан”: наследството на следвоенната медицина и общото благо” е първи проект от категорията “Синергия”, в който има и българско участие. Голям е интересът към него от страна на Европейския научноизследователски съвет, голяма е и подкрепата. Всички колеги от Съвета, с които сме в контакт по един или друг повод, утвърждават мнението ми, че в тази организация работят изявени учени, компетентни професионалисти, с добронамерено съвестно отношение към всички, всички сме равнопоставени. Високото доверие, което получихме (и продължаваме да получаваме) е и висока отговорност.
- На какво ниво са дейностите по проекта “Европейският Левиатан”: наследството на следвоенната медицина и общото благо”?
- Предполагам, че имате най-обща представа за проекта. Обща информация може да се намери на страниците на институцията-домакин на проекта - Българска академия на науките, ИЕФЕМ – БАН, публикации и интервюта има в различни медии. (На страницата на временно структурно звено „Медицинска антропология“ - https://iefem.bas.bg/ медицинска-антропология.html.)
Проектът е исторически – основната ни цел е през перспективата на медицината да се обърнем,върнем към историята на Европа след Втората световна война.
Началото на проекта през октомври 2020 г. почти съвпадна с големи промени и проблеми в световен план - безпрецедентната COVID-19 пандемия от началото на 2020 г.; войната на режима на Путин срещу Украйна от 24.02.т.г. поставя целия свят в извънредна, тежка кризисна ситуация. Безспорно тези развития се отразяват на живота и на работата на всички.
В проекта, интердисциплинарен и международен, е предвидена изследователска работа в други държави. Досега – вече година и половина, не сме реализирали изследователски пътувания в чужбина. В България възможностите за научна работа в условията на пандемия бяха сравнително добри – библиотеки и архиви работеха, макар и с променен режим. Работата на екипа на проф. Юдит Шандор от Централноевропейския университет бе затруднена от политиката на Орбан и прехвърлянето на ЦЕУ във Виена, а поради COVID-19 пандемията архиви бяха затворени за продължителни периоди; в Германия, където са двама от партньорите (проф. Фолкер Хес, Шарите-Берлин, и проф. Улф Шмит, Университет Хамбург), час за работа в архивите се получава след предварително записване и за месеци напред.
Променената и променяща се непрекъснато обстановка усложни международната ни дейност – международните срещи са само онлайн. Локалните екипи, като изключим водещите изследователи, не сме се виждали на живо. Не сме имали т.нар. Kick-off meeting – първа, начална среща на целия международен екип.
Има забавяне и в конституирането на националните екипи – по същите причини. Българският екип, назначен към ИЕФЕМ-БАН, включва от самото начало, освен мен като водеща изследователка, две старши изследователки (проф. Даниела Колева, доц. Кристина Попова), асистент по научно-изследователската дейност (доц. Мила Маева), имаме екип по мениджмънт на проекта (Антоанета Матеева, докторант Стамен Кънев, Жанин Тодорова, юрист Тодор Кайтазов).
Но отложихме обявяването на конкурси за изследователски позиции за докторанти и постдокторанти с почти една година с надеждата колегите да могат да работят при по-добри, “нормални” условия. Преди дни изтече обявата за петте позиции – две за постдокторанти и три за изследователи, които след представяне на текст и преминаване през съответната научна процедура ще бъдат зачислени за докторанти на самостоятелна подготовка към ИЕФЕМ – БАН. За петте позиции постъпиха 11 кандидатури. Не са много, но са много добри. Имаме кандидати от различни академични институции от България, имаме кандидати с дипломи от престижни университети извън България, не само европейски. Проектните предложения впечатляват със задълбочеността си, безспорно труден ще е изборът ни. (Давам тези общи данни, защото конкурсът в момента тече и не би било коректно да се изнася конкретна информация. Комисията за провеждане на интервютата е международна.)
Това е и една от важните ни цели – да привличаме мотивирани изследователи, готови да работят по нелеки теми. Показваме, че България, в случая Българска академия на науките, развива наука на високо ниво, имаме капацитета да сме равностоен партньор в международните научни изследвания.
Темите не са леки за изследване. Най-общо казано това са биополитиките и процесите на медикализация, които обхващат не само репродуктивните политики в тесния смисъл на думата, но и политиките по отношение на т.нар. инвалидност; възгледи за хората с увреждания, разграниченията норма/нормално – ненормално/патология; концепции за старостта и политиките към възрастните хора. Много са конкретните изследователски въпроси.
Засега екипите работят интензивно, основно на национално ниво. Това е важно и е заложено в проекта. Изследваме до какво е довело изграждането на Желязната завеса, доколко е била Желязна, в каква степен – въпреки дълбоките идеологически, политически икономически различия – е имало взаимовръзки между “Изтока” и “Запада”; акцент поставяме върху обмена (или липсата на обмен и форми на “обмен” като разузнаване, например на знания, хора, технологии. Акцент поставяме и върху йерархии и неравенства – вътре в различните държави и между различни държави.
За да бъдат изследвани тези въпроси е необходимо познание на национално ниво: медицината и здравеопазването, здравните и социалните политики се развиват в рамките на национални държави, национално е законодателството в тези области. Как са се променяли определенията за “общото благо”; как са се развивали медицинските, правните и обществените морално-етични норми; как са се трансформирали отношенията индивид - общество - държава – това са изследователски въпроси, които изискват познаване на националните специфики. “Източният блок” не може да бъде разглеждан като единно цяло. Независимо от водещата роля на СССР, значими са различията между различните социалистически държави. И “Западният свят” е диференциран, и там различията между различните държави са значими. Същевременно историята не само на Европа, а на целия свят е преплетена история.
Взаимовлиянията са не само при директно сътрудничество, каквото в областта на медицината безспорно е имало. Противопоставянето и конкуренцията са също форми на взаимно влияние. Задълбочаване на изследванията на взаимовръзките между т.нар. Първи, Втори и Трети свят – това е основна наша цел. Надяваме се нашите изследвания да допринесат за балансиран диалог за близкото минало с цялата му противоречивост и комплексност. Да засилят усещането за обща, преплетена история, а това е основа за формиране на солидарно мислене в днешния свят, в който се засилва не само несигурността, а, както болезнено показва драматичната ситуация от последните дни, се стига до горещи войни.
В българския случай не малка част от темите са “прашасали”: Епизодично покрай някои скандали медийното и общественото внимание се насочват към тези проблеми, недопустими за 21 век - като разкрития за институции за хора с увреждания, например, или за институции за възрастни хора и др. Разбира се, има и положителни развития в политиките, но много са и нерешените проблеми. За решаването им са важни и историческите изследвания. А по тези теми историческите изследвания са определено малко. Работим с “прашасали” в буквалния смисъл на думата материали – архивни документи и литература, неотваряни не от години, а от десетилетия.
Същевременно искам да подчертая, че не само в България (и в други бивши социалистически държави) има останали с десетилетия “скрити”, скривани теми. През първите десетилетия на 21 век и до днес и в западноевропейски и северноамерикански държави се стига до разкрития, които разтърсват обществата – например около домовете “Майка и дете” в Ирландия; от миналата година в Канада започнаха разследвания и нови исторически изследвания на ситуацията в институции за деца през втората половина на 20 век; историци, антрополози, юристи, медици се обръщат към евгенични мерки и евгенични проекти в десетилетията докъм 70-те години в редица западноевропейски държави, проследяват как се формират и променят нагласи и политики към “различните” хора. Различни са реакциите на такива изследвания, тях също ще анализираме.
Проектът ни е исторически, но всяко историческо изследване е продиктувано от развития на днешния ден и цели да въздейства върху днешния ден.
Обща е целта ни, на всички екипи и на всеки един – няма как да не го повторя: стремим се да обхващаме всяка тема в нейната комплексност. Надявам се по този начин да допринасяме за повишаване на чувствителността към социално важни теми, да допринасяме за развиване на критично мислене.
Затова е нужен диалог с различни мнения. Работим екипно, споделяме, разискваме, спорим. В рамките на българския бюджет имаме възможност да подкрепим конкретни изследователски проекти (до момента имаме сключени девет краткосрочни договора, вероятно приблизително още толкова конкретни изследователски проекта ще можем да подкрепим в следващите години). Част от колегите-изследователи с такива договори са утвърдени учени, някои от тях пенсионери, чиито опит и знания за изключително важни (проф. Минчо Георгиев, доц. Игнат Петров, д-р Милена Ангелова, доц. Марияна Пискова, д-р Калина Анчова). Другата част са млади учени, навлизащи в науката (Мартин Соколов и докторантите Георги Тодоров, Мила Банкова, Радина Илиева).
Търсим диалог между поколенията. Търсим диалог между различни научни дисциплини, търсим диалог между учени с различни виждания. Търсим “сблъсък” на мнения. За да не се стига до войни.
Трябват ни критични хора - хора, които поставят под въпрос и своето собствено мислене, развиват отвореност, хуманност, отговорност.
- Има още много време до приключването на проекта - 2026 г., какво предстои?
- Много неща ни предстоят – продължаваме по пътя, по който сме поели. Конкретно - към ИЕФЕМ-БАН в рамките на проекта е създадено временно структурно звено „Медицинска антропология“ – https://iefem.bas.bg/ медицинска-антропология.html
От миналата година започнахме семинарна поредица, на която представяме резултати от нашите изследвания. До момента сме провели три семинарни срещи – всички в хибриден формат. Предстоят следващи срещи, обявяваме всичко навреме на български и на английски език на страницата на звеното и в събитийния календар на уебстраницата на ИЕФЕМ-БАН.
Научната дейност изисква време за изследователска работа преди да се стигне до конкретни видими резултати. Но вече имаме и публикации, те са с отворен достъп в Zenodo – Research Shared https://zenodo.org/.
Имаме забавяне в създаването на обща страница на проекта, но се надявам скоро и уебстраницата на проекта “Европейският Левиатан” да бъде завършена и достъпна.
Всеки е добре дошъл за дебати по многообразните теми, заложени в проект “Левиатан”.
/ДД/
news.modal.text
Няма данни