Икономическият и социален съвет (ИСС) представи днес пред депутатите от Комисията по земеделие становището си по Стратегическия план за развитие на земеделието и селските райони 2023 – 2027 г .
Наталия Шукадарова от ИСС, представляваща групата на селскостопанските производители, подчерта, че европейската законодателна процедура по приемане на актовете по реформата на Общата селскостопанска политика (ОСП) значително се е забавила. Все още не е официално публикувано вторичното законодателство, свързано с прилагането на ОСП за следващия програмен период, което се е оказало сериозно предизвикателство за всички държави членки включително и за ѝ България, за да спазят срока за предаването на своите стратегически планове. Нашата страна предаде целият пакет от документи по плана на 25 февруари 2022 г., като първите коментари на Европейската комисия (ЕК) очакваме в края на април, началото на май т. г., припомни Шукадарова.
ИСС е констатирал сравнително добро участие на заинтересованите страни в хода на подготовката на Стратегическия план за земеделие, с препоръка за по-голяма прозрачност от страна на Министерството на земеделието.
За да се постигнат целите на ОСП, планът трябва има стабилна структура и ясни приоритети и да балансира трите стълба на устойчивост - икономическия, социалния и екологичния, посочи експертът. За постигане целите на интервенционната стратегия е необходимо Стратегическият план да разполага с достатъчно ресурс и да се осигурят други източници на финансиране, както на европейско, така и на национално равнище. В тази връзка Шукадарова подчерта постигнатото национално съфинансиране на мерките по втория стълб, свързани с развитието на селските райони. До този момент през двата периода на прилагане на Програмата за развитие на селските райони е определено минималното допустимо по регламент национално съфинансиране от 15 процента. От 2023 г. националното съфинансиране ще бъде в размер на 60 процента, което ще компенсира значително намалението на бюджета от Европейския фонд за развитието на земеделието и селските райони и ще увеличи възможностите за постигане на целите по развитието на селските райони, посочи експертът.
От ИСС подчертават още важността на подкрепата за малките и семейни стопанства, които създават заетост и поминък на хората в отделните райони.
ИСС се присъединява към една от основните забележки на обединената европейска общественост, че до този момент ЕК не е представила пълна оценка на влиянието на Европейската зелена сделка и нейните две стратегии - от фермата до трапезата и биологичното разнообразие върху продоволствената система на Европа. От Съвета припомниха, че както всички останали държави и България следва да даде приноса си за постигане на целите, набелязани в тази сделка. От друга страна са набелязани проучвания на Зелената сделка, които набелязват значителни намалявания на Брутния вътрешен продукт на Европейския съюз, влошаване на търговския баланс на Евросъюза по отношение на селскостопански продукти и храни, повишаване на техните цени и загуба на пазари като същевременно се повишава хранителната несигурност в глобален мащаб.
Селскостопанските производители са подложени на все по-голям натиск и изкупни цени, които не покриват производствените им разходи и климатичните стратегии като Европейската зелена сделка допълнително повишават тези разходи, без да предвиждат ефективни методи за компенсирането им, посочи Шукадарова.
Повишените изисквания за добро екологично състояние на земята и за управление трябва да са ясни и разбираеми за прилагане, посочи експертът. ИСС препоръчва доброволните екосхеми в рамките на директните плащания да са едновременно достатъчно финансово атрактивни, за да привличат повече стопани и практически изпълними и съобразени с отделните производства. Според експертите е необходима сериозна обучителна и разяснителна кампания за земеделските производители, която да им помогне да се справят с новите екологични предизвикателства.
/РИ/
news.modal.text
Няма данни