site.btaТрябва да се стремим да сме в крак с бъдещето, а не толкова в крак с модата, смята Радост Лозанова

Радост Лозанова, на 22 години, завършва средното си образование в Езикова гимназия „Гео Милев“ в Добрич, откъдето е родом, а неотдавна и бакалавър по „Европейски езици и култури“ в университета в Грьонинген, Нидерландия. Предстои ѝ магистратура по „Еврокултура“ в същото учебно заведение. 

Междувременно добричлийката е част от два проекта на AEGEE (Асоциацията на обединените европейски студенти). Тя е мениджър „Оценка на въздействието“ в деветото издание на Europe on Track, което тази година е с фокус върху половото равенство и Истанбулската конвенция, и обучител в Summer University Project School – културен обмен на млади хора с цел ангажирането им по теми като социално включване, устойчивост и активно гражданство. 

(Europe on Track отвежда Радост във Вършава, където участва в обучението на посланиците на проекта. Снимка: Радост Лозанова)

Напоследък обаче на преден план в ежедневието ѝ е събитието Sustainable Wardrobe for a Green Future („Устойчив гардероб за зелено бъдеще“) на AEGEE – Sofia, което организира. То ще се състои на 15 май в столицата ни и е част от календара на Европейската година на младежта 2022 и кампанията On the Green Track на Европейската комисия. 

Темата на събитието е устойчивата мода, а целта му е да запознае хората с влиянието на модната индустрия върху околната среда, казва Радост. 

„Много хора не се замислят, но това е един от най-големите замърсители на природата. Всички носим дрехи и ги сменяме доста често, което генерира огромен поток от отпадъци. Дори самото производство е свързано с изключително много въглеродни емисии и отпадъчни води“, допълва тя. 

Програмата включва няколко лесни начина да намалим този поток и да се научим да ценим повече дрехите, които притежаваме. Ще има размяна на дрехи, която е добър начин да подменим гардероба си, без да трупаме още и още тоалети. Всеки ще може да остави вече ненужни, но годни за носене дрехи и аксесоари и да си избере други, които му харесват, споделя Радост. 

Планирали сме и работилници за бродерия и рисуване върху текстил, за да покажем на гостите как могат да коригират някой малък дефект или да вдъхнат нов живот на стари дрехи, казва още доброволката.

По думите ѝ има много начини да се намали замърсяването от модната индустрия. Гражданите, например, могат да си купуват дрехи от магазините за втора употреба. Самата тя споделя, че го прави от времето, преди да се поинтересува от темата за вредите върху природата. 

Съществуват обаче някои пречки пазаруването от „килата“ да се превърне в по-масово явление, смята Радост. „Често разглеждаме процеса на пазаруване като част от някакъв ритуал. От доста хора около себе си съм чувала неща като: „Хайде да отидем в мола да си купя нещо, защото ще ходя на рожден ден“. Като че ли непременно трябва да се появим с нов тоалет“, казва тя. 

Според доброволката, нагласата се дължи в голяма степен на това, че капитализмът насърчава консуматорството. „Големи компании, дизайнери, популярни личности и инфлуенсъри ни облъчват, че модата се променя нон-стоп и ние трябва да сме в крак с нея и дори една стъпка напред“, казва Радост. 

Затова се появява и така наречената „бърза мода“ – облекло от евтини материали, произведено в Азия и Африка от нискоквалифицирани работници, които се трудят в ужасни условия срещу ниски заплати. „Бързата мода бързо излиза от мода. Дрехите обикновено са некачествени – бързо ги износваме и хвърляме“, казва студентката.  

(По време на обмен в Малта Радост работи по една от курсовите си работи - кампания за етична мода. Снимка: Радост Лозанова)

Самият факт, че дадена дреха е стигнала до магазина за втора употреба, доказва нейната издръжливост, смята Радост. Тя се надява скоро обществото да преодолее стигмата, че купуването на носени дрехи е признак за финансова невъзможност, и да погледне на това като на нормален начин на пазаруване. 

Според добричлийката, именно промяната на нагласите и навиците на потребителите е най-трудната част от решението на проблема. „Има организации, които активно се занимават с това. Една от тях е Fashion Revolution, която има структури в доста страни и милиони последователи. Тяхна е кампанията „Who Made My Clothes?“ („Кой направи дрехите ми?“), която цели да запознае гражданите с условията на труд на хората, които произвеждат облеклото им“ казва тя. 

„Fashion Revolution има и индекс за прозрачност на политиките на компаниите; организира петиции, кампании и конференции с участието на модни марки. Целта на всичко това е да разберат производителите на дрехи, че обществото иска промяна и че тази промяна трябва да дойде и от тях“, допълва Радост.

Един от начините да се намали въздействието на модната индустрия върху природата, който е в ръцете именно на компаниите, е използването на екологични или годни за рециклиране материали. „Някои фирми вече правят текстил и обувки от пластмаса. Съществуват и технологии за производство на текстил от растителни влакна. Има, например, кожа от кактус“, казва Радост. Нужно е, обаче, време тези технологии да навлязат по-масово и дрехите, произведени чрез тях, да станат по-разпространени и финансово достъпни, допълва тя. 

(В Нидерландия Радост става част от екипа на студентската организация Erasmus Student Network (ESN) Groningen. Снимка: Радост Лозанова)

За жалост, доста от дрехите, които се произвеждат – особено от големи корпорации, трудно могат да бъдат рециклирани заради състава си, посочва добричлийката. Затова според нея, модната индустрия трябва да бъде регулирана и на по-високо ниво. 

„Наскоро излезе Стратегията на ЕС за устойчиви и кръгови текстилни изделия. Според мен това е една много добра стъпка, която предвижда до 2030 да бъдат въведени доста политики за регулиране на производството, продажбата и целия кръговрат на модната индустрия“, казва Радост. 

„Една от идеите е да се създаде етикет, който да е индикатор за определена степен на устойчивост. Вече има такива, но повечето хора не знаят кой етикет за какъв стандарт се отнася или стандартите са различни в зависимост от държавата. В някои страни пък критериите за покриване на стандарт са доста ниски. При една централизирана система, която обхваща всички компании, може да се създаде единен стандарт, с който гражданите да са запознати и който да им помага да правят по-осъзнати избори“, допълва добричлийката. 

Тепърва предстои Стратегията да бъде претворена в действащи политики, а ние – да видим последиците от тях. Радост обаче е категорична, че по-важно от това да бъде в крак с модата, е да бъдем в крак с бъдещето – а то е в чистото и устойчиво производство и в информираните избори, които ние, потребителите, правим.  

Как се възпитават активни и отговорни граждани, отнасящи се с грижа към заобикалящата ни среда, ще бъде тема на Конференцията „Български гласове за Европа: Граждани, обединени в кризите“ на БТА, която ще се състои на 11 май в хибриден формат – в Националния пресклуб на БТА в Добрич и в социалните мрежи на БТА: Facebook и YouTube.