Новият европейски „Баухаус“ е екологичен, икономически и културен проект на Европейската комисия (ЕК), насочен към съчетаване на дизайн, устойчивост, достъпност и инвестиции, за да се подпомогне осъществяването на Европейския зелен пакт. Наградите „Нов европейски Баухаус“ за 2022 г. ще отличат идеи на млади таланти, както и съществуващи проекти за устойчивост, приобщаване и естетика, с които Европейският зелен пакт да достигне до хората и местните общности, казват от ЕК и добавят, че след успеха на първото издание, за което са получени над две хиляди кандидатури, тази година ще бъдат наградени нови вдъхновяващи примери за трансформациите, които инициативата иска да постигне в нашето ежедневие, жизнени пространства и преживявания.
“Реките на София” (Rivers of Sofia) е една от тазгодишните идеи на млади таланти за устойчивост, приобщаване и естетика, с които Европейският зелен пакт се стреми да достигне до хората и местните общности и това е единственият български финалист от общо 52 проекта, класирани на последната фаза между 1100 кандидатури т.г. Номинацията е в категория “Възстановяване на връзката с природата” (Reconnecting with nature) и за нея може да се гласува до 16 май на https://prizes.new-european-bauhaus.eu/.
© Реките на града/Rivers of the city
За този проект, както и за “Реките на града”, е отговорен “Колективът” - фондация, която обединява граждани, експерти и институции в проекти, подобряващи градската среда и живот в България. Работата на екипа, който по думите на основателя Мартин Янков наброява около осем - девет човека с тенденцията да нараства, успява да развълнува гражданите и гостите, както на София, така и на други градове в България - например в Русе, където трансформирането на кея с участието на ученици продължава и в момента. Изворът на тези инициативи обаче се оказва в западната част на страната и по-точно - в “Люлин”.
© Реките на града/Rivers of the city
Независимо дали ще го заварите да говори пред студенти в Университета за архитектура, строителство и геодезия в компанията на Гергана Илиева, която също е от ядрото на фондацията, или да копае около Колизеума на Сердика на улица “Будапеща” в София, Янков обича да напомня, че е от "Люлин" и то с особена нотка на гордост от принадлежността към квартала, която само местните можем да доловим. Когато бях малък, казва той (31 г.), в "Люлин" имаше един свободен дух на игра, палавост, която някак си разчупваше границите на нормалното и това, с което сме свикнали, затова люлинчани сме известни, че сме малко по-буйни, щури. Има го този имидж на квартала, не точно негативен, а одухотворен и тази буйна енергия се опитвам да запазя сега, както и детското в себе си.
Приливите и отливите на Янков преминават през Строителния техникум в София, където се вълнува от парковото строителство, закратко - през Лесотехническия университет, следва година подготвителен курс за арт и дизайн в Лондон и в следващите няколко години - ландшафтна архитектура с фокус върху ландшафтния урбанизъм в университета Гринуич. Там именно настъпва моментът на разбиране по думите му, че ландшафтната архитектура има съвсем различно измерение от това, което аз си представях. Ландшафтният урбанизъм, продължава Янков, е по-скоро да гледаш на града като на един организъм, какъвто той всъщност е. Най-интересната част е как този градски организъм си взаимодейства с хората, с общностите, защото и те сами по себе си са един слой от този организъм и как с точкови намеси, нещо като акупунктура, можеш да повлияеш на този организъм и да създаваш различни импулси в него, които да подобрят цялостното състояние на града.
© Реките на града/Rivers of the city
“Колективът” осъществява целенасочени намеси в ландшафта, в изпълнението на които се въвличат все повече доброволци, спонсори, съмишленици и обикновено са съпътствани от няколкодневни фестивали. Около 30 организации бяха преплетени в идеята да направим реките парк за няколко дни по време на фестивала, обяснява Янков. Според мен основното, което събра толкова много хора толкова лесно, беше че идеята е точно такава - щура. Когато си я представиш и я визуализираш, те кара да излезеш от света, в който живееш и да се потопиш в детското, игровото, същото за което стана дума, когато говорехме и за “Люлин”. Мисля, че точно това е разковничето да се съберат хората, казва той.
След успеха на първите две издания на “Реките на София”, както и на “Реките на града” - Русе, през март фондацията спечели второ място в конкурса “София избира” по програмата на столичната община за реализация на проекти, предложени от гражданите и избрани от тях чрез гласуване. Така след по-малко от година очакваме София да има първия в историята си “Речен площад” по поречието на Владайска река в района на Лъвов мост.
По-скоро - от 17 май, “Колективът” ще работи в Русе по съвместната визия с гимназисти. Тук Янков добавя благодарности за парцела, предоставен за цялото лято от “Параходство Българско речно плаване” и продължава да изброява лични и имена на компании и институции, които се включват според възможностите си в техните дейности. Списъкът е дълъг и може да се разширява…
© Реките на града/Rivers of the city
Дунав има огромно значение за Русе, както и за неговата трансформация, продължава Янков, защото реката е дала началото на този град и той винаги е бил обвързан с нея. София не е била обвързана толкова с нейните Перловска, Владайска и другите й 30 реки, колкото е бил Русе с Дунава, защото той буквално е бил портата на България за Европа - икономически, културно… И в момента връзката между Дунав и Русе е много слаба - туристи, а и местни, отиват на брега и се чудят какво да правят, то, просто нищо не се случва. Това, което правим ние там с това малко пространство, е да тестваме потенциала на тази връзка и още миналата година видяхме, че работи. Сега ще създадем цялостната картина, така че да се съживи тази връзка между Русе и Дунава, която би повлияла на абсолютно всичко в този град и особено на един от най-големите му проблеми - обезлюдяването и липсата на млади хора. Янков смята, че след подходящите намеси сравнително лесно може да стане така, че “хората да не бягат от Русе, а да идват в Русе”.
Още по-скоро - на 10 май “Колективът” и “100 Стола” ще продължат с втория етап от промяната на хълма на “Будапеща”, който предстои да бъде преобразен с дива растителност, леки архитектурни намеси и това ще бъде отпразнувано с тридневен фестивал между 15 - 17 юли. Доброволците са добре дошли, а крайната цел, по думите на урбаниста, е това, което съществува като дух тук, да се подчертае по-силно и да се запази. Иначе Янков би искал да вижда повече будни пространства, които са направени от всички, общи, живи, казва той, да имат такава специална енергия, която може да се създаде и култивира, само когато много хора участват в процеса. Друго е чувството, когато участваш в процеса, допълва преди да се насочи към лопатата. Всички хора, които участват тук, сега в копаенето, един ден, когато това е живо пространство, те ще се чувстват като у дома си. Развива се едно чувство на принадлежност и ако целият ни град е така направен от всички, особено по кварталите, ако се направи това нещо, което е идеята за другата година, ще имаме един много по-жив и сплотен град.
БТА е партньор на „Нов европейски Баухаус“ и ще организира дискусия в София относно зелените идеи.