site.btaРежисьорската дарба е да вдъхваш живот на нещо извън самия теб, каза Иван Добчев

В рамките на Международния театрален фестивал „Варненско лято“, чийто медиен партньор е БТА, режисьорът Иван Добчев представи новата си автобиографична книга „Автопортрет в огледалото на сцената“. Това е аз-роман, който се опитва да разкаже пътя ми към театъра, сподели авторът. Книгата обхваща годините на неговото израстване и творческа дейност до основаването на Театралната работилница „Сфумато“ заедно с Маргарита Младенова.

Погледът в огледалото на сцената е опит да се отдръпнеш, да се видиш отстрани, посочи Добчев. По думите му, автопортретът в огледалото за него всъщност е животът на някакъв друг негов двойник. В реалния живот, извън театъра, аз съм различен, нормален човек, допълни творецът. Според него отражението в огледалото на сцената може да е добро или лошо, но най-хубавото е, че там се виждат неща, които той самият не знае за себе си. Това е архитипната памет, неща натрупани и предавани от баби, дядовци, предци, посочи Добчев. И допълни, че чрез огледалото на сцената, чрез спектакъла, от него започват да излизат неща, които в нормалния живот не може изобщо да се проявят. На въпрос кой тогава е истинският Добчев, режисьорът отговори, че за него този в огледалото е по-истинският, защото той се занимава с някакви неща, които стоят „там, винаги, а не тук и сега“.

Още в детството ми го има желанието да творя, да правя паралелни светове, да вдъхвам живот на нещо, което е извън мен, а това си е режисьорска дарба, разказа още Добчев. В огледалото на сцената трябва да се погледне всеки творец, допълни той. По думите му, това е едно от нещата, които театърът по принцип трябва да прави – да те слага пред огледало и да можеш да се видиш вътре в тая нова реалност. Може би, трябва да не е огледало, а увеличително стъкло, или дори криво огледало, за да се покаже колко е груб, колко е гнусен животът понякога, смята творецът. За него обаче е най-важно, че чрез това, което човек вижда на сцената, той може да се припознае и да разбере неща, които реалният живот около него не може да му каже.

Като много важно качество за един режисьор творецът изтъкна ерудицията и призна, че съсипва студентите си със списъци с книги, които трябва задължително да прочетат.  Професията е ужасно трудна, ако нямаш талант и въображение, ставаш най-много посредствен, а това няма смисъл, посочи Добчев. 

За себе си творецът сподели, че в известен смисъл е труден човек. Най-хубаво му е, когато е с внуците си. Когато съм с тях, някак вече не съм толкова труден, тогава най-после съм аз, обобщи Добчев.