site.btaТома Белев: Не може да се твърди, че обявяването на защитена територия спира икономическото развитие

Не може да се твърди, че обявяването на защитена територия спира икономическото развитие. Обратното е – те се създават, за да задоволят интересите на човека с приходи. Това заяви в интервю за БТА заместник-министърът на екологията Тома Белев. Той смята, че по дела на националните защитени територии може да разберете една икономика дали се развива, или не.

„Най-големите световни икономики като Германия, САЩ, включително „новите тигри“ Бразилия, ЮАР, Китай – навсякъде делът на защитените територии е три - четири пъти по-голям от тези в България“, посочи заместник-министърът. По думите му у нас има необходимост от обявяване на нови защитени територии. Белев обясни, че не се предвижда разширяване на мрежата „Натура 2000“.

По отношение на застрояването заместник-министърът уточни, че проблемът е в липсата на контрол. „Много често органи на властта не изпълняват задълженията си“, каза той и посочи, че е важно обществото да види, че законите важат за всички.

Следва пълният текст на интервюто:

Г-н Белев, след Вашата намеса екоинспекцията в Бургас спря строителството в местността Поляните в Синеморец. Кажете какви нередности са констатирани?

- Става въпрос за едно продължаващо от десетилетия строителство в природен парк „Странджа“, в границите на две защитени зони – за птиците и за местообитанията. Това е допускано най-вече вследствие на териториално-устройствения план на община Царево. Твърденията, че това позволява строителство обаче не отговарят на истината. Строителството в местността Поляните е извършвано без процедурите по оценка на въздействието върху околната среда (ОВОС) и екологична оценка (ЕО). Това е в периода до към 2008 - 2009 г. От Министерството на околната среда и водите (МОСВ) са издавани становища: „Не подлежи на ОВОС“, „Не попада в приложение 1 и 2 на Закона за опазване на околната среда (ЗООС)“. Т.е. подробните устройствени планове, които правят първична регулация и застрояване, попадат в обхвата на приложение 2 на ЗООС, респективно за ОВОС. Органът трябва да се произнесе в рамките на процедура по преценка. Това нещо не е правено или е правено, но решенията не са обявявани. В миналото имаше много нарушения в тази част, като пример е „Златна перла“.

Освен това относно Поляните е започнато строителство на база на стари решения, които обаче имат давност пет години. Когато проектите не са реализирани в този срок, трябва да се направи нова процедура. В община Царево имат много превратно тълкуване, както за ЗООС, така на Закона за биологичното разнообразие и Закона за защитените територии.

Давам следния пример - когато даден бизнес е поискал направата на ветрогенератори, но в рамките на дейността на решението по ОВОС не ги е направил, това води до натрупване в рамките на кумулативния ефект и така спираме следващия бизнес, който вероятно има средствата да постави тези машини. Освен това природата се променя – днес може да няма нищо на една територия, но след пет години да се появи защитен вид.

Означава ли това, че общините допускат нерегламентирано строителство в защитени местности заради бизнес интереси?

- Имаме проблем, който се нарича липса на контрол. Строителството в Синеморец е от четвърта, пета, шеста категория. Съгласно Закона за устройство на територията, обектите подлежат на контрол само от общината, но не и от държавата.

Преди 10 години Дирекцията за национален строителен контрол (ДНСК) можеше да провери всеки обект и като установи незаконосъобразност, издава акт за премахване, без да чака общината. Сега ДНСК може да глоби главния архитект, но не може да го накара да спази закона. И тук е проблемът – много често различни органи на властта не изпълняват задълженията си. За гражданите е важно да знаят, че когато един откаже контрол, има друг, който да го приложи. Ако искаме да сме общество, законите трябва да важат за всички.

„Натура 2000“ е един от механизмите за защита на околната среда. Предвиждате ли разширяване на защитените зони?

- „Натура 2000“ е онзи инструмент, който Европейският съюз (ЕС) е възприел да съхрани значими местообитания, така и да създаде режим, по който те се опазват. Това е първият систематичен подход за опазване на природата - има дълги списъци на видове и местообитания, които изискват страните членки да защитят минимум 20 процента от неприоритетните и минимум 60 от приоритетните.

С влизането си в ЕС през 2007 г. България трябваше да е обявила всички защитени зони за птиците и трябваше да започнем определянето и обявяването на защитените зони за природните местообитания с краен срок 2014 г. За съжаление, страната не успя да се справи. Затова има и наказателна процедура. Да, ние сме определили кои са защитените зони, но не сме ги защитили по националното законодателство, като не сме определили предмета, целите и режимите за защитата.

Продължаваме да работим, защото Европейската комисия (ЕК) счита, че това, което сме направили, не е пълно. Предприемаме стъпки, за да не бъде осъдена страната финансово. Природата обаче се изменя, например, ливади са се променили на храсти. Това е нормален процес, но представителността на мрежата по правилото 20:60 продължава да се изменя.

В друг случай може да се появят нови видове – например бобърът в района на Дунав. Сега трябва да го включим в нашия закон и да видим дали в целта на опазването на защитените зони можем да допълним и този вид. „Натура 2000“ трябва да отразява реалността. Към настоящия момент нямаме данни, които да ни карат да твърдим, че е необходимо обявяване на нови защитени зони.

Информирахте наскоро, че мониторингът на видовете и местообитанията тази година ще бъде извършен от Българската академия на науките, като отбелязахте, че с години това е правено от търговски дружества. Какъв ще е плюсът от това?

- Нямам против частните фирми. Проблемът е, че науката чрез обществени поръчки не е най-доброто нещо, което да се прави. Ако има обжалване, например, може да има забавяне на процеса и през последните години се стига до реални проблеми на добиване на актуална информация. В Българската академия на науките (БАН) и университетите има учени, чиито труд и познания трябва да бъдат използвани. Когато една фирма спечели обществена поръчка, тя наема същите тези учени. Най-добре е те систематично да получават задача за мониторинг за видове и местообитания, определени от държавата. Имало е случай това да се прави от фирмите, което считаме за неправилно.

Мониторингът трябва да се извършва всяка година, за да не се налага, като трябва да докладваме на ЕК на всеки шест години, да казваме, че нямаме актуална информация и да се чудим даден вид в какво състояние е. Нашата администрация разчита изцяло на учените от България.

Има ли идея за създаване на нови паркове? 

- Когато нашият екип дойде в МОСВ, установи че има планове за управление на националните паркове, които не са в действие. И за „Рила“, и за „Пирин“ са разработвани, но спрени донякъде. Тези милиони, които са похарчили дирекциите на националните паркове без да предприемат действия да си ги защитят, са проблем. Затова имаше и смени на директори. В Централен Балкан колегата, който управляваше, напусна и направихме конкурс. Очакваме тези планове за управление да бъдат актуализирани и да влязат в сила. Очакваме работещите в националните паркове да са повече на терен, да има повече активни действия за наблюдение и възстановяване на природата, за подкрепа на туристическата дейност. Успяхме да осигурим и индексация на заплатите на рейнджърите.

Категорично можем да кажем, че има необходимост от обявяване на нови защитени територии. От водеща страна по този показател България е изпаднала на предпоследно място. Последните десетилетия процесът на създаване на нови защитени територии и на тяхното опазване беше „умрял“, подобно на този за вековните дървета. Нашата политическа воля е да променим това. В изпълнение на стратегическите документи на България има например заложено във всяка община да има защитена територия.

Мислим за нови защитени територии в Родопите и Западна Стара планина, където имаме готови предложения, които трябва само да се актуализират. Мислим и за Национален парк „Българско Черноморие“, който е по предложение на БАН и се основаваше на 98 процента имоти на държавата и два процента частна собственост. Нашата визия обаче е да не принуждаваме общините. Там, където държавата има собственост с характеристики за защитена територия, да се търсят и бъдещите защитени територии.

Държавата трябва да даде пример, за да може да поиска и общините да направят същото. Пример е сертификацията на горите – първо държавата започна да сертифицира собствените си гори и да определя горите във фаза на старост, след това общините проявиха воля да направят същото.

Някои хора възприемат защитените територии като спиране на активности, всъщност трябва да подчертаем, че по дела на националните защитени територии може да се разбере дали една икономика се развива, или не. В най-големите световни икономики като Германия, САЩ, включително Бразилия, ЮАР, Китай делът на защитените територии е три - четири пъти по-голям от тези в България. Не можем да твърдим, че обявяването на защитена територия спира икономическото развитие. Обратното е – те се създават, за да задоволят интересите на човека с приходи.

Нашите първи защитени територии са създавани, защото местните хора са имали нужда от места за почивка сред природата. Така е създаден Национален парк „Витоша“. Всички сме виждали снимки от миналия век на стотиците хора, изкачващи Черни връх, и всъщност тогава се решава, че има нужда да се запази тази територия. Така са и „Сините камъни“, и „Русенски Лом“.

От коя държава можем да почерпим опит за опазването на подобни важни природни територии?

- Европа има голям опит за управление на защитени територии. Във Великобритания службата, която се занимава с това, има ръководства за всичко – как да правиш разкопки, да поддържаш ландшафта, какви туристически активности да развиваш. Така че начинът, по който се управляват защитените територии там, ми се вижда добре да се случва и у нас.

Кое е Вашето любимо място у нас?

- Аз съм от Кърджали и мога да кажа, че Източните Родопи са магическо място. В рамките на 50 метра може да видиш водопад, красива скала, гора, тракийски ниши, крепости. Там набира скорост познавателният туризъм.

През почивните дни търся нови вековни дървета, обикалям из съществуващите защитени местности.

А в чужбина?

- Не обичам да пътувам в чужбина, но едно приятно място е Сардиния. Летувам в Гърция, защото морето ми е по-близо. Препоръчвам на хората да видят село Макри, близо до Александруполис, и да се разходят из вековните маслинови гори.

Да си призная трудно ми е да почивам в България, защото има неща, които ме карат да се замислям и влизам в работен режим. Наскоро водих приятели до защитената местност с Теснолистен божур край София и видяхме как някой е дошъл с колата си и е изгребал няколко туфи божур. Не можем обаче да сложим до всяко дърво, растение или гнездо някой, който да го пази. Трябва да се променим сами като общество. България е много красива страна – Бог ние дал богатство и трябва да го съхраним.

Обяснете, моля, какъв е казусът с мярка “Пасторализъм”? Имаше Ваше изслушване в парламентарната земеделска комисия.

- МОСВ не е компетентен орган по мерките в рамките на Стратегическия план за развитие на земеделието. Министерството отговаря за териториите, които то управлява – дали съответната програма или план биха могли да се реализират и при какви условия. Правилното изпасване поддържа някои типове екосистеми. Когато е одобряван сегашният план, който действа тази година за последно, е казано, че може да се подпомага изпасване, но то трябва да бъде в националните ("Рила", "Пирин" и "Централен Балкан") и природните паркове - "Витоша", "Врачански Балкан", "Златни пясъци", "Шуменско плато", "Русенски Лом", "Рилски манастир", "Беласица", "Персина". За съжаление, през изминалите години не е изпълнено становище на ЕО на Програмата за развитието на селските райони и в природните паркове не е финансирана пашата. Това е довело до завишен интерес към изпасването в националните и проблеми от естетическо и хигиенно естество заради преминаването от животните през мястото.

Когато се приема Планът за управление на „Централен Балкан“ 2001 г., е решено, че има 15 животновъди, което е малко. Стига се до това, че в националните паркове идват животни от стотици километри, само и само да получат субсидия, което натоварва администрацията, но и екосистемите. От тази гледна точка още през 2015 г. става ясно, че няма нужда от субсидиране по причина, че броят на желаещите пастири и на животните в националните паркове вече е надвишен.

Дирекциите на националните паркове започват да отказват на някои пастири, около 20% от животновъдите, които са заявили желание да пашуват, не получават разрешение. Другите имат такова, но с ограничение – само за 100 овце, при налични 200. Тъй че този начин на подпомагане на изпасването създава проблем за околната среда и пастирите. Тази година са включили природните паркове като място, където изпасването ще се подпомага.

За новия стратегически план от 1 януари догодина е заложено да се подпомага изпасването спрямо Националната рамка за приоритетни действия за „Натура 2000“. В тази рамка за приоритетни дейности за финансовия ангажимент на ЕС за постигане целите на „Натура 2000“ съгласно директивата за природните местообитания е казано, че е допустимо да се субсидира изпасването на територията на цялата „Натура 2000“, т.е. за България - 33 процента или 1/3 от страната. Колко от тях при какви условия и как – това е решение на стратегическия план.

Считаме, че при прилагането на тази мярка в стратегическия план ще има намаляване на натиска към националните паркове, съответно животновъдите няма да се принуждават да пътуват стотици километри, за да получават помощи, считам, че има начини те да получат подпомагане, без да увреждат околната среда. Зависи от нас по какъв начин ще организираме помощта в следващия финансов период.