site.btaПри 19 на сто от българските домакинства през 2018 година здравните разходи са катастрофални, сочи доклад на Световната здравна организация

При 19 на сто от българските домакинства през 2018 г. здравните разходи са катастрофални, около осем на сто от домакинствата са обеднели или допълнително са обеднели заради директни плащания. Това показва доклад за финансова защита в Република България на Световната здравна организация (СЗО), представен по време на среща, под патронажа на парламентарната комисия по здравеопазването. В срещата участваха депутати, министърът на здравеопазването в оставка Асена Сербезова, представители на СЗО, управителят на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) проф. Петко Салчев и др. Докладът е първият всеобхватен анализ на финансовата защита в здравната система на България и обхваща периода от 2005 г. до настоящия момент, като последните данни са за 2018 год. 

Хората, които е най-вероятно да изпитат катастрофални здравни разходи, са най-бедните, по-възрастните, както и домакинствата в селските райони, каза Тамаш Еветовиц от офиса на СЗО в Барселона, цитирайки данни от доклада. С най-голяма вероятност да доведат до катастрофални здравни разходи са лекарствата за домашно лечение, медицинските изделия и болничната помощ, допълни той. При най-бедните домакинства финансовите затруднения почти изцяло се дължат на лекарствата за домашно лечение. 

Случаите на катастрофални директни плащания в България са повече от много други страни в Европейския съюз. В България, през 2019 г., доплащанията от страна на пациентите са близо 40 на сто, каза още Еветовиц.

При директни пращания едно домакинство може да бъде изложено на риск от обедняване, ако след плащането, бюджетът му намалее до линията на бедността, а обеднява, ако след плащането премине под прага на бедността, посочи Антония Димова, съавтор на доклада и декан на Факултета по обществено здраве в Медицинския университет във Варна. 

Близо 15 на сто от населението в страната е здравнонеосигурено и има достъп само до ограничен брой публично финансирани здравни услуги, тъй като достъпът до услуги, заплащани от НЗОК, се основава на заплащането на здравноосигурителни вноски, се отбелязва още в доклада.

Цените на лекарствата се понижават, но остават високи в сравнение с други страни от Европейския съюз (ЕС). Като дял от Брутния вътрешен продукт публичните разходи за здравеопазване в България са ниски в сравнение с повечето страни от ЕС, включително и от Западните Балкани, посочи още Еветовиц.  

Първи сме в класацията по доплащане от джоба на пациента, каза председателят на комисията по здравеопазване Антон Тонев. По думите му все още няма остойностяване на продукта здраве, все още трудът на здравните работници остава свободна материя, в която би могло да има доста сериозни разлики. Никой в здравната система не иска да променя нищо и трябва да можем да си го признаем, каза още Тонев. По думите му е необходима промяна във финансирането, инвестиции в сектора, намаляване на доплащанията и по-голям дял на допълнителното финансиране, каквото е здравното застраховане.

Един от начините да се намали доплащането за лекарства е като се намали нуждата от тях, а това би станало, когато те започнат да се използват по-рационално, да се изписват правилно и при нужда, каза министърът на здравеопазването в оставка Асена Сербезова. По думите й в системата е нужна цялостна политика по опазване на здравето на гражданите и тогава биха се намалили разходите за доплащане. Трябва да се засили ролята на общинското здравеопазване, нужна е и кампания за генеричните продукти, които биха могли да реализират значителни икономии и освобождаване на ресурси за други терапии, допълни тя.

Огромният разход в болниците с нищо не е оправдан, каза депутатът Георги Михайлов. По думите му системата е тромава, а болните се лекуват в болници, вместо при възможност в амбулаторни условия. Други проблеми са контролът в системата и контролът върху разходите за лекарства в болниците, каза още той.