Необходими са мотивирани и знаещи професионалисти, както и подкрепа от общината и държавата, за да се реализират проектите за зелен водород и дигитален хъб, каза в интервю за БТА
д-р Румяна Грозева, изпълнителен директор на Агенцията за регионално икономическо развитие в Стара Загора.
Следва пълният текст на интервюто:
- Агенция за регионално икономическо развитие – Стара Загора спечели проект за развитие на Европейски цифров иновационен хъб Загоре в Стара Загора. Кои са основите задачи пред проекта?
- Нашият проект е един от четирите в България, които получиха одобрение за финансиране от Европейската комисия. Основната задача е т.нар. двойна зелена и цифрова трансформация в публичния и частния сектор. Водещите приоритети са 2, силно обвързани с възможностите на региона: Това са Мехатроника и чисти технологии, и Наука за здравето. Дейностите по проекта са обособени в 4 основни групи, както са зададени в рамката на Програма Цифрова Европа: Обучения по т.нар. digital advanced skills - надграждане на съществуващи и развиване на нови, необходими за работа с все по-развиващите се технологии, знания и умения; Тестове преди инвестиция – на нови технологии/продукти/цифрови решение в сферата "умен град" или "умна фабрика" или "умни сгради"; Подкрепа за намиране/привличане на инвестиции - за микро/малки/средни/големи предприятия, както и за общини, като тук ще се работи и с традиционните банкови институции и със сравнително новите фондове за дялово инвестиране, и ще се организират индивидуални и групови събития; Работа в мрежа и достъп до иновационни екосистеми – с всички над 150 ЕЦИХове в ЕС и установени или създаващи се иновационни екосистеми в ЕС и трети страни.
Бързам да подчертая, че услугите, които "ЕЦИХ Загоре" ще предоставя са отворени както за частния, така и за публичния сектор, освен това става част от ЕС мрежата с над 150 вече одобрени и финансирани хъба.
Посочените дейности обхващат и двете приоритетни области, по които хъбът ще работи. По приоритет 1 фокусът е създаването и тестването на цифрови решения в производството/употребата/ съхранението/преноса на зелен водород като чиста енергия. В тази връзка се работи и по създаването на необходимата тестова инфраструктура.
При посещението си в Стара Загора в началото на лятото Мария Габриел, еврокомисар по иновации, научни изследвания, култура, образование и младеж, и Барт Бийбюйк, изпълнителен директор на Съвместното предприятие "Чист водород" на събитието, организирано с Тракийски университет, представиха ролята на създаденото на 30/11/2021 г. съвместното предприятие "Чист водород" - публично-частно партньорство между Европейската комисия, индустрията и научноизследователската общност, и подчертаха усилената му дейност с амбицията да се инвестират най-малко 2 млрд. евро до 2027 година. В Европа има вече 23 водородни долини и това са проекти, от които можем да се учим – и от добрите, и от лошите им практики, а също и да бъдем равностоен партньор в много отношения. ЕЦИХ Загоре е един от малкото с фокус върху чистата енергия и това е допълнително предимство.
Тук ми се струва, че е добре да дадем определение за понятието и ролята на "Водородната долина" - регионални екосистеми, които свързват производството на водород, транспорта и различни варианти за крайна употреба като мобилност или промишлени суровини - са важни стъпки към създаването на нова водородна икономика.
От друга страна Стара Загора има амбиции за развитието си като ИКТ център. ЕЦИХ Загоре определено носи много реална добавена стойност за реализацията им. С част от колегите, които работят в тази посока, вече обсъдихме в работен разговор обединяване на усилията и позициониране на града и региона като ИКТ център в сферата на енергетиката и енергийните проекти, в т.ч. обучения и допълнителна квалификация на кадрите в digital advanced skills.
- В България все още няма създадена екосистема "Водородна долина" и нашият регион сред кандидатите ли е? Кои са вашите партньори при реализацията на този модерен и иновативен проект?
- Да, въпреки огромния, подчертавам огромния потенциал за изграждане на хъб за зелен водород в страната - точно Старозагорския в т.нар. Маришки басейн, в България все още няма изградена цялостна екосистема на водородна долина.
По темата се работи в последните години. Крачка в тази посока е създаването на ЕЦИХ Загоре. Като юридическо лице той беше учреден през миналата година от 27 наши партньори, сред които общините в Стара Загора, Нова Загора и Ямбол, Тракийския университет, водещи големи предприятия от региона, в т.ч. Бургас и Димитровград.
Освен партньорите, важен участник са и местните общности. Много е важно да имаме двупосочна връзка с тях - да можем да предоставяме достоверна информация за прехода към чиста енергия и как водородните технологии, базирани на чиста енергия могат да променят региона ни в положителна посока, да доведат до по-висок и устойчив икономически растеж и до създаването на десетки хиляди нови, чисти работни места, т.е. с по-добри условия на труд. Знаем, че темите за възможностите и ролята на зеления водород и работните места, които трябва да бъдат създадени, за да се избегне социален колапс при поетапното спиране на употребата на въглища, са сред тези, които се използват безобразно манипулативно и спекулативно в медийното пространство. Но не можем да спираме прогреса, нито пък да го насърчаваме, продължавайки да консумираме и замърсяваме безотговорно.
Пак подчертавам, че Стара Загора като регион има огромен потенциал за развитие на водородна икономика. Тя може да се развива паралелно с преструктурирането на енергийния сектор и да бъде важна част от този процес, осигурявайки десетки хиляди чисти и добре платени работни места за хора с квалификация, която и в момента е налична в минно-енергийния комплекс.
Тук ще вмъкна, че по време на заседанията на Консултативния съвет по европейската зелена сделка към вицепремиера по климатични политики и министър на околната среда и водите представител на един от синдикатите, заяви, че те не са против зелената сделка, но преходът трябва да става плавно. През цялото време говорим за плавен преход. И водородната икономика чрез реализацията на водородната долина може да го осигури.
Съвсем наскоро излязоха много положителни новини за успеха на ученици от региона в международни и национални математически състезания и такива за космически технологии. Сред тях е Горан Дулев от ППМГ "Гео Милев" - Стара Загора, който спечели националния конкурс "Космосът - настояще и бъдеще на човечеството" в съревнование с 1559 ученици от цялата страна. Темата му е: "Йота-двигателите. Най-мощните транспортни средства, които човечеството може да достигне". Горан е от Раднево - градът, където е разположена централата на минно-енергийния комплекс "Марица Изток".
Четейки подобни новини, си задавам такива въпроси: "Хора, наистина ли вярваме и искаме да продължаваме да убеждаваме всички, че един от регионите с най-голям икономически и очевидно социален потенциал за развитие, няма друго бъдеще освен лигнити? А това е неоценимо богатство: умни, млади, талантливи, ученолюбиви и дерзаещи за наука и хоризонти за развитие? Защо ги гоним самите ние? И после обвиняваме Запада и ЕС, че им предоставят по-добри условия за личностно и професионално развитие?!".
В този смисъл всички са ни партньори: институции, училища, университети, родители. И медиите, разбира се.
И продължаваме да говорим по темата: на 30 септември тази година организираме в Стара Загора третия диалог за социални политики "Нов енергиен микс": ще започнем с темата за младите и новините, които стигат до тях; ще влезем в детайли за ролята на Териториалните планове за справедлив преход със синдикатите, ЕК, бизнеса, науката и ще завършим с фокус върху новия енергиен микс и необходимите инвестиции, за да бъде постигнат той.
- Достатъчно ли е финансирането, което спечелихте за реализацията на проекта в продължение на три години?
- Достатъчно да подпомогне първите стъпки да бъдат по-уверени, да няма притеснения, да можем да привлечем ентусиазирани да работят знаещи хора. Недостатъчно е за нашите амбиции. Разполагаме с 3 млн. и 950 000 евро за първите 3 години. Разчитаме на допълнително финансиране от Териториалния план за справедлив преход, за да разгърнем етап 2 и да започнем етап 3.
Ако трябва да се върна към темата за необходимостта от инвестиции в новия енергиен микс, а такъв има и на зеления водород се прогнозира все по-голяма роля в него, независимо дали ни харесва или не, ще спомена за форум на тема "Преходът на енергийно-интензивните индустриални екосистеми в Източна Европа към климатична неутралност", който се проведе в средата на юли т.г. в Представителството на ЕК в София. Там беше представен докладът на ЕС за представянето на науката, научните изследвания и иновациите, той анализира динамиката на научните изследвания и иновациите, както и представянето на Европа в областта на науката и иновациите и техните двигатели. Интересна беше информацията, че 20 млрд. евро инвестиции са нужни за развитие и усвояване на нисковъглеродни технологии до 2030 г. както и че до 2050 г. са необходими 828 млрд. евро за внедряване на тези технологии. Сигурно звучи невъобразимо да си представиш тази сума изписана.
Защото в същото време 1/3 от инвестициите в иновации в ЕС през 2019 г. - 62 млрд. евро, са в автомобилната индустрия.
Простите математически изследвания са, че при целенасочени инвестиции в иновации в енергийната сфера, първите 20 млрд. до 2030 изглеждат нищожно смешни на фона на горепосочената сума – едва 2,7 млрд. на година; съответно ако до 2050 остават 27,5 години и ако в ЕС се инвестира тази сума в развитие и усвояване на нисковъглеродни технологии: 27,5 години Х 62 млрд. евро = 1 705 000 000 000 евро. Обратната сметка показва, че 820 000 000 000 евро, необходими за внедряване на тези технологии ÷ 27,5 години до 2050 = 30 109 090 909 евро, т.е. наполовина от инвестициите в иновации в ЕС през 2019 г. = 62 млрд. евро, са в автомобилната индустрия.
Мисля, че отговорът идва от самосебе си: Да, тази трансформация е възможна. И хайде да започнем да говорим конструктивно и без апокалиптични прогнози за нея.
- Колко души ще се включат в реализацията на проекта? Ще бъдат ли разкрити нови работни места?
- В реализацията на този конкретен проект за ЕЦИХ Загоре ще се включат близо 20 души, половината от тях ще бъдат нови работни места за специалисти. В създаването на тестовата инфраструктура за водорода ще се ползва главно експертизата и кадрите на членовете на ЕЦИХ Загоре.
В създаването на водородната долина вече ще бъдат необходими инвестиции в проекти за мобилност въз основа на водород със зарядни станции за зареждане на задвижвани от водород превозни средства - от коли до камиони и автобуси. Водородът може да се използва и за захранване на център за данни и отопление на жилищни квартали. Това е бъдещето. Ще бъдат разкрити хиляди нови работни места след години. Изключително важно е да спечелим за каузата млади специалисти, които да се включат в реализацията на проекта.
- Имате ли подкрепата на бизнеса?
Важно е да отбележим, че за един регион е необходима ясна специализация и концепция. Бизнесът разпознава ЕЦИХ Загоре и зеления водород като печеливша стратегия и концепция и е готов да участва в трансформацията на "Марица-изток" във Водородна долина. И е готов за инвестиции. Необходима е, разбира се, и подкрепата на правителствено ниво.
- Оптимист ли сте за бъдещето на региона?
- О, да! Старозагорска област е на картата на Водородните долини и има потенциал да стане първата в страната за развитие и приложение на иновативната технология. Водородът е стратегически приоритет пред ЕС, в който се инвестира целенасочено през последните години. Устойчивите решения за въвеждане на водородна икономика трябва да бъдат резултат от добър анализ, креативни специалисти, които мислят в бъдещето. За да направим следващата крачка са необходими ангажираност на национално ниво и конкретни политики, повече идейни проекти, които да се приложат в изпълнението на Плана за възстановяване и устойчивост и Териториалния план за справедлив преход. Това, че успяхме да спечелим проекта, ме зарежда с още оптимизъм за Стара Загора.
---------
Румяна Грозева е доктор по икономика от Института за икономически изследвания на БАН с дългогодишен опит в сферата на регионалното икономическо развитие. Зад гърба си има успешно подготвени и изпълнени десетки международни проекти. През последните 12 години е изпълнителен директор на Агенция за регионално икономическо развитие - Стара Загора. В последните години фокусът на работата й е върху очакваното въздействие на енергийния преход върху регионалното развитие. Тя е член на Управителния съвет на Индустриална зона "Загоре". Хоноруван преподавател е в катедра "Европеистика" във Философския факултет на СУ "Св. Климент Охридски" и в Тракийския университет.
/ВЙ/
news.modal.text
Няма данни