Близо две трети от работещите не достигат заплата за издръжка, увеличават се с нови 222 хил. души и достигат до около 1, 7 милиона работещи към май 2022 г. спрямо ноември миналата година. Това показва Наблюдение на потребителските цени и заплата за издръжка за второто тримесечие на 2022 г. на Института за социални и синдикални изследвания (ИССИ) към Конфедерация на независимите синдикати в България (КНСБ).
Резултатите бяха представени от президентът на КНСБ Пламен Димитров и заместник-директора на ИССИ Виолета Иванова.
Необходимият нетен месечен доход за издръжка на живота е 1267,53 лв. за един работещ, сам живеещ и 2282 лв. обща стойност за тричленно семейство – двама възрастни, работещи и дете до 12-годишна възраст). От началото на годината доходът, необходим за издръжка, нараства с 4,2 %, а на годишна база – с 15,6 %. Нарастването на необходимия нетен месечен доход за издръжка за едногодишен период е 199 лв. за едно лице и 358 лв. за тричленно семейство.
45,7 % от всички българи работят на заплата до 1000 лв., подчерта Димитров. Той отбеляза, че намалява съотношението заплата за издръжка - минимална работна заплата. Тези, които получават минимална заплата със сигурност обедняват номинално и реално, допълни Димитров. Настояваме минималната работна заплата да следва заплатата за издръжка и се надяваме да се изравнят двете величини, каза Димитров. По думите му това ще значи да няма работещи бедни.
През тримесечието продължава нарастването на издръжката на живота, отбеляза Иванова и подчерта, че има по-затихващи темпове спрямо предходното тримесечие. Тя спомена някои от причините за нарастването на дохода за издръжка – цените на енергоносителите, хранителните стоки, природния газ, петрола. Булгаргаз обяви, че предлага от 1 август нови цени на природния газ, припомни Иванова. Очакваме тези дни КЕВР да обяви окончателното решение за цените на газа и питейната вода, допълни тя.
Според КНСБ недостатъчно ефективни се оказват антикризисните мерки от въвеждането на 0% ставка на ДДС за хляба и брашното и отстъпката с 25 ст. на литър гориво. Нашето експресно изследване в периода 06-09.07.2022 г. показа, че реалното намаление на цените на хляба е между 2 и 6%, каза Иванова. По думите ѝ поевтиняването с 20% е само в големите вериги, които не са достъпни за всички домакинства. Предстои ново изследване в началото на август за изменението на цените на хляба, но дори и то да отчете такова намаление, прогнози на КНСБ са, че хлябът ще се задържи по-евтин за кратък период, защото цената на пшеницата от новата реколта е почти двойно по-висока в сравнение с предходната година, въпреки добрата реколта, обясни още експертът.
Според изследването на ИССИ на КНСБ цените на групата „хляб и зърнени храни“ нарастват с 11,6 % на тримесечна база и 30,3 % на годишна. Увеличението при „месо и месни продукти“ за тримесечна и годишна база е съответно 9,4 % и 20,4 %. Цените на яйцата нарастват с 37,5 % на годишна база и 6,5 % на тримесечна. „Мляко и млечни продукти“ бележат тримесечен ръст с 9,3 %, като за годишен период сирената поскъпват с около 2 – 3,20 лв., а кашкавалите – с около 5 лв.
Групата на нехранителните стоки и услуги през последното тримесечие показва ускорение с 3,1 %, а на годишна база – 15,6 %. Забележимо нарастване има при „електроенергия, газообразни и други горива“ – 23 % на годишна база. „Жилищно обзавеждане и домакински уреди“ показват тримесечен и годишен ръст от съответно 4,8 % и 12,5 %. Групата „транспорт“ бележи ръст от 6,4 % на тримесечна база и 32,6 % на годишна.
Износът на стоки от България за ЕС се увеличава с 36,9 % на годишна база. На годишна база с 20,2 % се ускорява растежа на производството, преработващата промишленост расте с 21,1%, добивната промишленост с 18,5 %, а енергетиката – с 14,1 %.
Служебният кабинет има две задачи - да се справи с енергийните цени и да гарантира доставките на газ на достъпни цени, както и да актуализира бюджета, подчерта лидерът на КНСБ Пламен Димитров.
КНСБ настоява за увеличение на минималната работна заплата до 800 лв. най-късно до началото на 2023 г. Това е изключително важно, предвид ръста на цените и тежките зимни месеци, които предстоят. Линията на бедност пък трябва да е 541 лв. за 2023 г., което ще позволи повече домакинства да получат енергийни помощи, смятат от Конфедерацията.