Мащабите на бедствието в община Карлово са огромни, предизвикателството пред институциите и доброволците е сериозно. Във вчерашния ден, по моя преценка, над 1000 доброволци от цялата страна се включиха в помощ на жителите на наводнените села в общината, каза в интервю за БТА председателят на Националната асоциация на доброволците в Република България д-р Ясен Цветков.
"Българинът, разбере ли за такава трагедия, се организира лесно и спонтанно. Ние сме народ, който бързо се обединява, може би бързо ни минава и еуфорията, но поне успяваме в момента на еуфория да направим така, че да помогнем. Пример е това, което се случи във вчерашния ден", допълни Цветков. Той отчита сериозен интерес към доброволческата дейност в България.
Всеки доброволец е ценен. Голямата техника, големите машини работят на широки пространства – на обществени места ( улици, площади, паркове), а дворовете на къщите, мазетата, пространството вътре в самите къщи, може да се изчисти само с лопати, колички, кофи, с подръчни средства, посочи д-р Ясен Цветков.
По думите му след геройството, което вчера се случи- с многото хора и с помощта за бедстващите, на четвъртия-петия ден куражът сред пострадалите се е повъзвърнал, хората са обнадеждени. Те имат нужда да видят, че не са сами, че на някого му пука. "Но не бива да забравяме, че те са преживели голяма трагедия и са пострадали страшно много. Разрушени са къщите им, тепърва ще се разбере къде може да се живее, къде не може. Съсипани са мебели, покъщнина. Хората са вложили всичко в домовете си, а сега го губят, огромна трагедия е това. Не се знае кога ще бъде възстановено всичко това, със собствени средства пострадалите няма да могат да се справят изобщо и трябва външна помощ", заяви д-р Ясен Цветков.
Националната асоциация на доброволците в Република България, заедно с други организации, подготвя призив към хората да се включат с помощ и в следващите почивни дни. Аз апелирам, който идва, да си носи ботуши, лични ръкавици и лопата, посочи Цветков.
Той смята, че институциите са реагирали бързо при бедствието. Цветков обясни, че в такава ситуация на мащабно бедствие има алгоритъм на действие. Приоритет се дава на опазването на живота на хората, след което има дейности за ограничаване на самото бедствие, на неговото негативно въздействие. Първите дейности са работа на специализираните институции – на пожарната и в случая – на военните. Те са насочени към спасяване на хората. Още в първия ден тук, на място бяха специализирани екипи на пожарната, военните, а Столичната община изпрати специализираното си звено към дирекция „Аварийна помощ и превенция“, каза Цветков.
"Евакуираха хора с военни способи, с хеликоптери и с всичко останало специализирано, което се наложи. В този ден доброволци никакви не бяха допуснати, включително и нашите. На нас ни възложиха задачи извън опасния периметър. Имаше непосредствена опасност за живота на много хора, включително на спасителите. Аз държа да подчертая, че тези хора, които спасяваха, които евакуираха, през цялото време рискуваха собствения си живот. И военните, и пожарникарите, и служителите на Столична община, които бяха тук. Всички те работеха с риск за живота си", заяви Ясен Цветков.
Той обясни, че след като се извършат първоначалните действия по алгоритъма, започват следващи мероприятия по възстановяване на населените места. Според Цветков на този етап е трябвало да има по-добра организация на местно ниво. "Тогава вече се допуснаха и доброволци, нашите доброволни формирования бяха едни от първите, които бяха допуснати на терен. Ние сме по-добре подготвени, екипирани, от редовите доброволци. Започнахме да изпълняваме специфични дейности, имаше военни също така, екипи на пожарната", посочи той.
Според Ясен Цветков големият мащаб на бедствието е създал илюзиорно усещане, че никой нищо не прави. Той посочи, че ресурсът в такъв момент е ограничен и помощта не може да стигне веднага и толкова бързо до всеки един случай. За всеки трагедията е лична, индивидуална, но погледнато през призмата на хората, които трябва да организират цялостното възстановяване и всички дейности, няма как с малкото сили и малкото средства, които има в момента, да се стане толкова бързо до всички, допълни той.
Д-р Цветков смята, че има какво да се промени в организацията. Надявам се хората, от които зависи, да си извадят поуките от грешките, които са допуснали в тази ситуация и занапред, ако се случва, не дай си боже, да сме една идея по-добри в реакцията – не само в този район, а и навсякъде. "Хубаво е хората да са подготвени, такава организация трябва да има предварително по места в цялата страна, защото големите структури като пожарна и като военни, те ще се намесят винаги. Но те идват, за да спасяват живот и в най-горещата точка. Организацията на място би следвало да е подготвена отрано и да са направени разчети предварително. Всички експерти казват, че превенцията е най-ключова в такъв момент. Така че – нека сме готови предварително, за да не се налага после да се чудим как да се справяме", заяви той.
Следва пълният текст на интервюто:
Г-н Цветков, вече няколко дни сте на терен. Какви са мащабите на бедствието?
- Мащабите на бедствието са огромни. Предизвикателството е сериозно. Имаме три много пострадали села, едното от които е отдалечено. Имахме и пътища, които са затворени като подстъпи към селата, но за момента се стига. Доброволците, които се включиха, от наша страна – като организация на доброволните формирования за овладяване на бедствия, защото ние представляваме тях, са 12-13 формирования с общо над 100 доброволци. Имаше и много спонтанни доброволци, граждани, които пристигнаха с колите си. Във вчерашния ден, без да преувеличавам, стигнахме 1000 и отгоре, по моя оценка. В едното село имахме около 600, в другото поне 300, а в третото – над 100 души, които помагаха доброволно.
Има сериозен интерес към доброволческата дейност, освен нашите доброволци, които са подготвени за такива ситуации, се включват и хора, които помагат спонтанно. Нашата асоциация затова е създадена, ние изпълняваме по-специфични дейности, подготвени сме с помпи, резачки.
Предполагам, че част от хората, които идват не са подготвени. Те с какво могат да помогнат?
- Те са също много ценни. Нашите доброволци също изпълняваха редови задачи с чистене на кал, на тиня. Както и нашите доброволци, така и спонтанно дошлите хора, след изпълняване на специфичните задачи, се занимават с това, което е най-нужно в момента. Голямата техника, големите машини работят на широки пространства – на обществени места ( улици, площади, паркове), а дворовете на къщите, мазетата, пространството вътре в самите къщи, може да се изчисти само с лопати, колички, кофи, с подръчни средства да се работи. Аз апелирам, който идва, да си носи ботуши, лични ръкавици и лопата. Разбира се, ние създадохме организация тук на място да има някакви разпределения в кметствата, друг е въпросът доколко ще стигнат. Правят се доставки периодично. Още първите дни, ние, като Асоциация на доброволците, имаме партньорска мрежа с бизнеса, както и с други неправителствени организации, успяхме с тяхно съдействие да осигурим някакви количества и във вчерашния ден доставихме кофи, колички, лопати и ботуши. Благодарение и на търговски мрежи, а най-вече на Гората БГ, благодарност към тях, защото успяха да реагират много бързо, подготвихме логистиката. Така не губихме време в тежкия ден.
По ваши наблюдения бързо ли реагираха институциите?
- В такава ситуация на мащабно действие има алгоритъм на действие. Приоритет се дава на опазването на живота на хората, след което има дейности за ограничаване на самото бедствие, на неговото негативно въздействие. Това нещо е работа на специализираните институции – на пожарната и в случая – на военните. Още в първия ден на място бяха специализирани екипи на пожарната, военните, а Столична община изпрати специализираното си звено към дирекция „Аварийна помощ и превенция“. Евакуираха хора с военни способи, с хеликоптери и с всичко останало специализирано, което се наложи. В този ден доброволци никакви не бяха допуснати, включително и нашите. На нас ни възложиха задачи извън опасния периметър . Имаше непосредствена опасност за живота на много хора, включително на спасителите. Аз държа да подчертая, че тези хора, които спасяваха, които евакуираха, през цялото време рискуваха собствения си живот. И военните, и пожарникарите, и служителите на Столична община, които бяха тук. Всички те работеха с риск за живота си.
След като се извършат първоначалните действия по алгоритъма, започват следващи мероприятия по възстановяване на населените места. Тук определено ми се щеше нещата да бъдат малко по-добре организирани. Тогава вече се допуснаха и доброволци, нашите доброволни формирования бяха едни от първите, които бяха допуснати на терен. Ние сме по-добре подготвени, екипирани от редовите доброволци. Започнахме да изпълняваме специфични дейности, имаше военни също така, екипи на пожарната. Според мен лично големият мащаб на бедствието създаде едно илюзиорно усещане, че никой нищо не прави, но, за съжаление, ресурсът в такъв момент е ограничен и помощта не може да стигне веднага и толкова бързо до всеки един случай. За всеки си е лична, индивидуална трагедия това, което му се случва, обаче погледнато през призмата на хората, които трябва да организират цялостното възстановяване и всички дейности, няма как с малкото сили и малкото средства, които има в момента, да стане толкова бързо. Да не сме чак такива оптимисти и да погледнем и по-критично – има какво да се промени в организацията. Надявам се хората, от които зависи, да си извадят поуките от грешките, които са допуснали в тази ситуация и занапред, ако се случва, не дай си боже, да сме една идея по-добри – не само в този район, а и навсякъде. Хубаво е хората да са подготвени, такава организация трябва да се прави предварително по места в цялата страна, защото големите структури като пожарна и като военни, те ще се намесят винаги. Но те идват, за да спасяват живот и в най-горещата точка. Организацията на място би следвало да е подготвена отрано и да са направени разчети предварително. Всички експерти казват, че превенцията е най-ключова в такъв момент. Така че – нека сме готови предварително, за да не се налага после да се чудим как да се справяме.
Хората, които са пострадали, имат ли нужда в момента от психологическа помощ? Какви са най-големите им страхове? Те успяха ли да преодолеят шока и да се включат сами в почистването на домовете си?
- Без да съм психолог, мога да кажа, че най-критичният момент за пострадалите беше между двете фази – между това, което правиха професионалистите – спасяването на живот и последващото възстановяване. Тогава се усещаше едно изключително тягостно цялостно настроение у самите хора. Когато пристигнаха и нашите доброволци на място, много бързо се усети как куражът се връща у хората. Те имаха нужда просто да видят, че на някого му пука, че някой се е ангажирал, че пристигат някакви хора, организирано и доброволно, и ще им помогнат. Върна се бързо бойният дух и в интерес на истината самите местни хора, които пострадаха, успяха бързо да се посъвземат и се включиха в помощ на нашите доброволци. Колкото и да имаш желание, пак имаш ограничен ресурс, хората са с лимитирани сили и възможности, но се включиха.
На четвъртия-петия ден гледам, че куражът се е повъзвърнал, може би се възвърна след това геройство, което вчера се случи с многото хора и помощта, която оказаха. Хората са обнадеждени, но не бива да забравяме, че те са преживели голяма трагедия и са пострадали страшно много. Разрушени къщи, тепърва ще се разбере къде може да се живее, къде не може да се живее. Съсипани са мебелите, покъщнина. Хората са вложили всичко в домовете си, а сега го губят, огромна трагедия е това. Не се знае кога ще бъде възстановено всичко това, със собствени средства хората, може би, няма да могат да се справят изобщо.
Според мене лично психологическа подкрепа е необходима.
Кои са каузите, които най-много предизвикват хората да се включат самоинициативно в доброволчество?
- Каузите са много и от всякакъв спектър. Нашият тип доброволческа дейност си е специфична - при бедствия, ние се занимаваме с това вече 10-12 години организирано, плавно, но все пак привличаме доброволци. Нашата дейност е специфична, изисква предварително време за подготовка, за придобиване на знания и умения, за много неща, докато има дейности и инициативи, които предполагат включване, както във вчерашния ден - виждаш някакъв проблем, имаш възможност да отделиш един ден от времето си и го правиш - идваха много семейства, включваха се и деца, по-големи, които могат да помагат.
Искате да кажете, че българинът става по-чувствителен към чуждата болка. Или винаги е бил такъв?
- Според мене винаги е бил. Въпросът е да достигне информация до него и да бъде убеден, че прави нещо полезно. Българинът, разбере ли за нещо такова, се организира лесно и спонтанно. Ние сме народ, който бързо се обединява, може би бързо ни минава еуфорията, но поне успяваме в момента на еуфория да направим така, че да помогнем. Пример е това, което се случи във вчерашния ден.
Ако вчера са били над 1000 доброволци, предполагам, че днес, тъй като не е почивен, значително по-малко хора са на терен.
- Да, значително по-малко са. Няма как да останат всички доброволци, хората трябва да ходят на работа, да се връщат към ежедневието си. Все пак има хора, има доброволци, идват, някои идват организирано на групички, други по един, по двама. Явяват се пред кметствата и получават задачки. Доколкото аз имам информация, ще подготвим призив с други неправителствени организации да се ползват и следващите почивни дни, надявам се хората да се откликнат. Пострадалите се нуждаят от помощ, има такива, които сами по никакъв начин не могат да се справят. Само външна намеса би помогнала.
Националната асоциация на доброволците в Република България (НАДРБ) е създаденa през 2014г. като сдружение, на хора, които споделят общи ценности и призвание – да помагат при овладяването на извънредни ситуации.
НАДРБ подпомага процеса по създаване, поддържане и развитие на активна и ефективна мрежа от доброволци, която да бъде в помощ на професионалните служби в превенцията на риска, овладяването на бедствия и отстраняването на последствията от тях. Асоциацията работи активно за популяризирането на каузата и привличането на съмишленици от всички сектори на обществения живот – граждани, бизнес, институции, академична общност и други. Не на последно място НАДРБ е активен участник в процеса на преодоляване на възникнали трудности, проблеми и предизвикателства пред развитието на доброволците за овладяване на бедствия.