Ако хората имат усещане, че в България могат да правят наука на световно ниво, те ще искат да остават. Това каза акад. Николай Денков, бивш министър на образованието и науката и учен и преподавател в Софийския университет “Св. Климент Охридски”, по време на събитието “Научна карта на България”, което се състоя в рамките на Софийския фестивал на науката.
Денков каза, че такива места в България има. Надявам се да не звучи нескромно, но в моята катедра ние действително правим наука на световно ниво и това може да се докаже с покани за конференции, статии, допълни той. Ученият каза, че е оптимист за науката в страната ни и се надява и младите да усетят това вълнение, тази тръпка, че и тук можеш да направиш нещо, с което да изненадаш колегите си по света.
Според Денков един водещ научен център трябва да има поне четири компонента - добре подготвени хора, модерна апаратура, контакти с чужди учени и силен мениджмънт. Той отбеляза, че един млад човек да стане водещ учен в своята област, трябва да обича науката, да е креативен, да има идеи, защото без тях нищо не става, но и да е готов да чуе идеите на другите и да може да спори конструктивно с тях. Без други хора, много трудно може да се прави наука днес, каза още акад. Николай Денков.
Бившият образователен министър отбеляза, че в България има чудесни учени, които са много добри, на световно ниво, но по отношение на мениджмънта си имаме своите слабости. По думите му ние имаме традиции в науката, но нямаме традиции в този тип научен мениджмънт и затова някои неща се случват много трудно.
Денков смята, че днес в България имаме много по-добри условия да се занимаваме с наука и да правим наука на световно ниво, отколкото преди 20 - 25 г. “Тогава беше изключително трудно. Аз още помня експериментите във времената, когато имахме режим на тока и трябваше да си спирам апаратурата на всеки два часа. Изобщо не може да се сравни с това, което имаме в момента, но за да задържаме учени, за да привлечем учени, има само едно условие - перспективата за наука на световно ниво”, обясни той.
Проф. Теньо Попминчев, преподавател във Виенския технологичен университет и в Калифорнийския университет в Сан Диего, се включи в срещата дистанционно. Той разказа за отпуснатия от Европейския съвет за научни изследвания грант в размер на 1,5 млн. евро за проучвания в неговата сфера на работа. Той сподели, че в ХХI в. един научен ръководител трябва да отделя обикновено 70 - 80 процента от времето си в писането на проекти и финансирането на работата на екипи, както и осигуряване на върхово оборудване и едва около 10 процента от времето на практика се отделя за преподаване.
По отношение на повишаването на доверието към българската наука, той каза, че може би трябва фокусът да се насочи към публикуване в топ американски и европейски журнали, към "Сайънс" и "Нейчър" и техните издания. Според него трябва да се търси патентоване в Северна Америка, защото там има култура на високорискови инвестиции. Друга стъпка е българските учени да заделят значителни средства за изнасяне на доклади на научни форуми в САЩ, където нерядко една конференция събира между 10 000 и 50 000 учени. Това, според него, означава значителен обмен на идеи.
Той отбеляза, че за да се създадат млади учени, работата трябва да започне още от училище. Попминчев разказа за практиките в САЩ, където има летни научни лагери за ученици, гимназистите могат да работят в лаборатории. В лабораториите, които започвам да строя в Софийския университет, бих дал възможност на ученици от природни и математически гимназии да работят с върхови технологии, каза още той. Друга възможност според него е и да се даде възможност на магистри и докторанти да посетят лаборатории в САЩ, където могат да работят в рамките на две години с условието да се върнат обратно в страната, която спонсорира тази дейност. Ученият отбеляза, че подобни програми се организират от страни като Германия, Тайланд, Китай и те работят успешно в последните 20 години. Мисля, че България също трябва да задели средства в това направление, каза той.
Даниел Лорер - предприемач, инвеститор, преподавател в Центъра за приложни изследвания и иновации в природните науки и в Центъра за икономически стратегии и конкурентоспособност към СУ “Св. Климент Охридски” и бивш министър на иновациите и растежа, отбеляза, че науката у нас има още много път да извърви, докато стане напълно съвместима с науката по света. Той допълни, че политиците трябва да се погрижат научните възможности в страната ни да се подобрят и да няма значение къде младите хора ще работят - дали в Париж и някъде другаде по света, или тук.
Връзката между науката и бизнеса е дилема и пред самите учени, отбеляза още той. Според него една част от учените искат да си се занимават с наука и въобще не ги интересува бизнеса; голямата част от учените в наши дни по един или друг начин трябва да се занимават и искат да се занимават с приложна наука, а една още по-малка, но много активна част от учените искат да се занимават с умен бизнес. Приложно ориентираните учени започват своята кариера в науката, развиват различни научни разработки и в един момент се натъкват на нещо, от което може да се правят пари, посочи той.
Лорер разказа още, че повечето учени са изградени като личности в научна среда, те са свикнали да търсят решение на сложни проблеми, не са свикнали да търсят решения на икономически проблеми - затова преходът от учен към предприемач е труден. Но тогава, когато се получава, стават много интересни компании, коментира той и допълни, че нововъведения, които са измислени от умни хора, са много трудни за копиране от другите. Компаниите, създадени от млади учени, имат шанса да са много по-конкурентни от другите, които работят сравнително по-семпло, обясни Лорер.
Българската телеграфна агенция е медиен партньор на Софийския фестивал на науката.
/ЛРМ/
news.modal.text
Няма данни