Над 230 пострадали от наводненията в Карловско са получили до момента психосоциална подкрепа от психолозите на Българския Червен кръст (БЧК). Излизането от едно такова травмиращо събитие отнема поне шест месеца, има хора, на които им трябва и година, за да се справят. Това каза в интервю за БТА психологът към БЧК Биляна Караджова, координатор на Контактния център за психосоциална подкрепа и психологическа помощ на БЧК .
На 2 септември, след пороен дъжд от 200 литра на квадратен метър, продължил осем часа, бяха наводнени населени места в общините Карлово, Марица и Калояново. Най-тежко пострадаха карловските села Каравелово, Богдан и Слатина. Засегнати са стотици къщи, разрушена е инфраструктура, мостове. Екипите на БЧК са на място от самото начало на бедствието. В тях има и психолози.
Потърсихме Караджова, за да разкаже през каква психологическа травма преминават хората и дълъг ли ще бъде процесът по възстановяване.
Много е индивидуално, защото всеки има различен собствен ресурс за справяне с подобни ситуации, зависи дали има семейство и получава подкрепата на близките си. Хората, които са в семейство, доста по-бързо и стабилно излизат от ситуацията на стрес, най-трудно е за самотноживеещите, посочи психологът.
Най-много са потърсилите подкрепа от село Каравелово, от Богдан също има немалък брой, най-малко са хората от Слатина. Разговаряхме с мъже, жени, цели семейства, със самотноживеещи възрастни хора, с по-млади също, с майки с малки деца. Не мога да се фокусирам към определена възрастова група, всички имаха нужда от психологическа подкрепа, разказа Караджова.
Тя е била на мястото на бедствието още на 3 септември в село Каравелово, като част от екипа на БЧК. Още тогава е започнало оказването на първа психологическа помощ. След това направихме график поне веднъж в седмицата да отива екип от психолози в най-пострадалите села – Каравелово, Богдан, Слатина, както и в Трилистник, каза Караджова.
Хората в началото са в шок, макар и да не си дават сметка
Хората в началото бяха в шок, макар да не си даваха сметка. В такъв момент човек не се самоопределя, че е в шок и че реагира по определен начин. Задействат се в организма такива процеси, които в нормална ситуация не се случват – от силния стрес се отделя много по-голямо количество кортизол, адреналин, норадреналин, каза Биляна Караджова. Тя допълни, че тогава започват различни специфични действия на тялото – може да има силно потене, ускорен пулс, по- учестено дишане, сърцебиене, главоболие, някои дори изпитват дезориентация в емоционалните реакции. В началото няма гняв, той идва като емоция на малко по-късен етап, каза още експертът.
По думите на Караджова след бедствието е много важно хората да усещат, че има някой до тях, който ги подкрепя, който е готов да ги изслуша и заедно с тях да премине през непосредственото психическо страдание. Това е и пътят към бавното и постепенно завръщане към предишното им Аз.
Първоначалната реакция – „Добре съм, ще се справя“, после идва признанието на травмата
„Ние влизахме в къщите на пострадалите. Хората в този момент бяха заети с това да ги чистят, да оправят щетите от наводнението. Когато почвахме разговор, първите думи бяха „Добре съм. Всичко е наред, ще се оправя“ и малко в хода на разговора, съвсем малко по-късно, те започваха да споделят преживяванията си. Много е важно в един такъв момент човек да започва да споделя за чувствата и емоциите, които са минали през него, за да може да се предотврати включването на защитните механизми, които прави психиката, с които предпазва човек от прекомерно психическо страдание, посочи психологът Биляна Караджова.
Първите ни действия са насочени към облекчаване на емоционалната болка и страдание на пострадалите при бедствие. Тъй като те са хора, преживели силен стрес, целта е да разказват за своите чувства, емоции, каза експертът.
Тя допълни, че всичко това може да бъде разказано под формата на много силна експресивна емоция, изблик може да има дори, агресия. „За нас във времето е много важно да проследяваме дали този стрес няма да се превърне в дистрес. Слушаме внимателно - толкова, колкото трябва. Търпеливо и неемоционално от наша страна, чисто емпатично, не правим никакъв коментар, никакъв етикет не слагаме за това, което чуваме и ни разказват. Задаваме множество въпроси, за да получим максимална информация за самия човек, какво е преминало през него. Внимателни сме с физическия контакт – не докосваме, ако виждаме, че човекът иска дистанция или напротив – докосваме, ако той търси такъв тип подкрепа. Това е първоначалният набор от действия“, разказа Биляна Караджова.
Ако човек категорично откаже помощ, ние няма как да му я натрапим, посочи психологът. Попитана дали е имало такива хора, тя каза, че психолозите на БЧК не са се сблъскали с подобна ситуация. Хората бяха приели, че всеки външен, който влиза в къщата, отива там, за да им помогне. Нито един от нас не чу "за какво идвате, какво ще си говорим с вас", бяхме приети навсякъде, допълни тя.
Гняв, насочен към себе си – защо не застраховах къщата
Попитана кога хората са започнали да усещат и гняв, Караджова каза, че на по-късен етап, след месец, те са започнали да изпитват и по-различни чувства – гняв, обърнат най-често навътре към себе си – обвинение защо не са си застраховали къщите, имало е и случаи на нелогични самообвинения – „защо не съм предвидил, че ще има такова бедствие“, както и гняв, насочен към управлението на селата.
Голяма част от хората се бяха фокусирали в това, че трябва да се справят сами. Това е моментът на все още излизане от шока и на преживения стрес, защото в такава ситуация човек малко губи усещане за реалност, за логичност и първата по-масова реакция е да се събере вътре в себе си и да реши, че той е отговорен за всичко и сам трябва да се справи, което не е така, допълни Биляна Караджова.
Бедствието показа, че българското общество изпитва емпатия
„Видях една изключителна емпатия от страна на всички доброволци, които бяха от цяла България. С физическата си помощ, която дадоха и беше напълно безрезервна, пострадалите хора усещаха не по-малко силна подкрепа от тази, която давахме ние психолозите. Ние го правехме малко по-подредено, по-целенасочено, знаехме какво целим, как да реагираме. Но всичките тези хора доброволци със силната си емпатия помагаха също толкова много“, заяви психологът в отговор на въпрос каква беше обществената реакция, имаме ли чувствителност към чуждата болка.
Процесът по излизане от травмата е дълъг, към бедствието се наслагва и личната история на хората
От страна на доброволци, психолози към БЧК, подкрепата продължава, защото процесът по излизане от травмата не е толкова кратък. Хората имат нужда от по-дълготрайна помощ и работа със специалист, допълни Караджова.
В един момент обмисляхме вариант да открием приемни кабинети във всяко едно от селата, като, който желае, да отиде там, не ние да ходим по къщите, както правихме в началото и както се случва при кризисна интервенция, а те да имат възможност да идват при нас и да получават консултация, която е в рамките на един час, допълни Караджова. Освен травмата от наводнението, която сега те са преживели, всеки един от пострадалите си има натовареността на своята лична история и когато се съберат вече две неща, тогава се изисква по-дълга работа с конкретния човек, обясни психологът.
Реакциите са толкова различни, всеки един човек е една своя Вселена – с емоционалност, с чувственост, посочи експертът в отговор на въпрос може ли да се направи портрет на пострадалия от подобно бедствие. По думите ѝ е имало хора, които са били затворени, сякаш са гледали в една точка, почти като в ступор. „Тогава се опитваме да се докоснем до нещо, което да събуди емоция и да се появи такава, която да излезе навън. Опитваме различни варианти, за да излязат хората от този ступор. Имаше такива, които буквално изливаха лавина от думи, трудно ми е да направя портрет“, допълни тя.
БЧК работи по методики, като освен тези стъпки, които се ползват при първата психологическа помощ – която се оказва до часове или до ден след случилото се бедствие, има разработени протоколи за случаите, в които масово са пострадали много хора, посочи Биляна Караджова. Разписваме имена, за да може после да се проследи всеки един човек, да не се пропусне информацията, която дават хората в първите моменти, допълни експертът.
БЧК работи по изцяло разработени протоколи и методики за действие при първа психологическа помощ, на малко по-късен етап си служим с тестови инструменти, в които да проверим депресия, степен на стрес, на травматичен стрес, дали човек е влязъл в дистрес, което е предпоставка за отключване на депресия, каза още Караджова. .
Всички нуждаещите се от психологическа подкрепа могат да я получат и на безплатния телефон на Контактния център на БЧК 080011466 или чрез онлайн връзка
Психолозите на Българския Червен кръст (БЧК) в цялата страна са оказали до момента психосоциална подкрепа на повече от 50 000 души, пострадали при наводнения и кризи.
Освен бедствията, извънредните ситуации и кризите също оказват огромно влияние върху психическото здраве на хората.
Те са подкрепили и хиляди украински граждани, потърсили закрила у нас от началото на конфликта в Украйна до момента. От тях 8334 са деца до 16 г., някои от които с аутизъм и специални потребности.